„Етническият друг: образът на ромите, циганите и пътуващите хора в българския и британския печат“. Това е името на книгата на доц. Десислава Чешмеджиева-Стойчева, преподавател в Шуменския университет. Излизането на книгата е 10 години след като защитава докторска дисертация по тази тема:
UniMedia: Защо решихте да споделите академичното си изследване с по-широката публика точно сега?
Доц. Десислава Чешмеджиева-Стойчева: Често срещана критика към хората, които работят с английски е, че не издаваме достатъчно неща на български език и работата ни остава затворена за един тесен кръг специалисти, които работят главно с езика. От друга страна реших, че десет години е достатъчно дълъг период на осмисляне, защото честно казано в началото не бях сигурна дали някой друг освен мен и тези, които бяха пряко замесени в процеса на писане на тази докторска дисертация, би проявил интерес към тематиката. Но през последните години виждам, че има лека промяна в говоренето както за ромите в България, така и за циганите и пътуващите хора в Обединеното кралство. Отношението към тях е еднакво – те са еднакво маргинализирани и в двете общества. Но с корона вируса фокусът се измести и тези различия, които са на етническа основа, останаха на заден план. Никой не говори за етническата принадлежност на заразените. Фокусът се измести, защото се появи един вид всеобщ враг и вече културните различия нямат значение. Реших, че стресът и напрежението, под което ни постави корона вирусът, може да се използва като един фон за различния поглед към другия, да се види какво е било, по какъв начин се е говорило за другия тогава и по какъв начин се говори сега. Странно ми е, че за този период от 10 години поне аз не съм срещнала изследвания върху говоренето за точно тези две групи в България и в Обединеното кралство в съпоставителен план. Това ме учудва, защото негативното говорене за тези групи със сигурност не е спирало.
UniMedia: Каква е разликата между говоренето преди 10 години и сега?
Доц. Десислава Чешмеджиева-Стойчева: Това, което наблюдавам е, че медиите се стремят да са малко по-толерантни. Докато преди много често в заглавията фигурираше употребата на етнонима, който маркираше цялата статия като етнически наситена и създава едно усещане за това какво ще последва – за негативните стереотипи, сега вече медиите сякаш се въздържат от това експлицитно упоменаване на етнонима. Особено ако се гледат печатните медии. Според мен етическият кодекс на журналистите е оказал влияние или пък поне се надявам да е така. Може пък и осъзнатостта в обществото да е по-висока.
UniMedia: Каква е разликата между нашите роми и циганите/пътуващите хора във Великобритания?
Доц. Десислава Чешмеджиева-Стойчева: Великобританските цигани и пътуващи хора са много по-разнообразна група. Нашите са малко по-капсулирани. Иначе различни изследователи (в това число и Ян Хенкок, който е представител на самата общност и пише много за историята й) твърдят, че произходът им е един и същ. Затова и названието на циганите в обединеното кралство не случайно е Gypsy. Всички те тръгват от Пенджаб, Индия, но при преселенията си приемат нещо от културата на страната, през която минават и съответно самите те се променят. Те се разселват на няколко лъча, като единият минава точно през нашата страна, слиза през Египет и се отправя нагоре вече към континента. Всъщност тези, които минават през Египет, стигат първо до Испания и след това се разселват в Европа. Затова и етнонимът на английски е Gypsies, идващи от Egypt. Докато нашите главно влизат с османлиите в България и са били наемани от тях като воюващи групи. С османлиите те се заселват главно в България и голяма част в Румъния. Но по-късно, когато загубват статута си на части от войската, те получават същия статус както и населението, което се използва за данъци и за обработка на земята, която е завладяна от Османската империя. И всъщност османлиите им дават названието „здингара“ или „цигани“, което е било равносилно на роб. За това много голяма част от общността се противопоставят на този екзоним, който е наложен.
UniMedia: Като че ли сме свикнали да се самобичуваме у нас всичко да е по-лошо. В България или във Великобритания печатът е по-остър към ромите?
Доц. Десислава Чешмеджиева-Стойчева: Зависи кой печат се гледа. И във Великобритания, и в България сериозната преса се стреми да е по-обрана и да се съобразява с приетите етични кодекси. Докато при таблоидите в Обединеното кралство, както и в България при малко по-жълтата преса (особено националистическата) езикът на омразата просто си присъства. Всеки, който е различен, е очернен.
UniMedia: А медиите у нас и там показват ли добри практики?
Доц. Десислава Чешмеджиева-Стойчева: Добри примери в България са участията на представители на общността в журита на различни предавания. Видяхме Азис в „Като две капки вода“, в кулинарни шоута виждаме Роксана, Бони е много активна, Софи Маринова – предимно хора от шоубизнеса, но това създава по-различен имидж на общността в България. В Обединеното кралство Чарли Чаплин си го смятат за най-видния представител на общността. Тайсън Фюри също. Ние също имаме спортисти – футболисти, боксьори, вдигане на тежести. Така че има и добри примери.
Единот тях е проф. Христо Кючюков, с когото организираме семинар за студентите от бакалавърските и магистърските програми на катедра Английска филология. В момента той е в Берлин и работи усилено по темите за езика на омразата, за нетолерантността към другите, за социалната изолация, за обучението на децата от маргиналните общности. Семинарът ще се проведе на 25 април от 10.30 в платформата Google Meet и ще е изцяло на английски. Темата му е: „Психолингвистика на билингвизма“. Проф. Христо Кючюков е пример за човек, който е успял за излезе от негативните стереотипи за ромската общност, преподавател е в различни университети, бил е на различни специализации в Европа и не само, се занимава главно с проблематиката на билингвите, той самият владее няколко езика и е интересен събеседник.
UniMedia
