В сянката на събитията, които отново подчертаха факта колко въпроси обсаждат отношенията между България и Северна Македония, предлагаме на читателите на UniMedia есето на третокурсничката в специалност Българистика и медии Йолана Йорданова – Владимирова. Защо на Балканите толкова си приличаме и не се познаваме? Ето отговор на един млад човек:
Балканите – няколко държави, около седемдесет милиона души от гръцки, славянски, илирийски, романски и турски произход, изповядващи три религии – католицизъм, православие, ислям, пишещи с три азбуки на езици от пет различни езикови семейства. Етническо и културно разнообразие, изпълнено с исторически разпри и омраза.
Благодарение на комуникацията ми с хора от различни страни на Балканския полуостров научих за сходните ни традиции, идеали, разбирания, природа, проблеми, начин на живот, развитие, застой, корупция, политика и прочие. Истината е, че всеки народ обича родината си, но и има собствена гледна точка за историята, от където идват и неразбирателствата помежду ни. Голяма роля играе и политиката, основна може би. Никой няма за цел единство и разбирателство, неистово се усеща разделение, сравнение и видимо толериране на едни повече от други.
Балканският манталитет идва от общата ни история. В исторически план Балканите са били поле на битка между Изтока и Запада от много дълго време. Нашите земи са били в постоянен конфликт и не сме имали много време за изграждане на стабилност. Войните и конфликтите включват цялото балканско население, а не само фронтовите линии, като по този начин непрекъснато нарушават икономиките и социалната конструкция на обществата.
От голямо значение е начинът, по който историята се представя на гражданите в ранните им етапи от живота. Като правим една нация славна, могъща и красива и като атакуваме други нации като “лошите хора“, които дойдоха и “спряха“ нашия успех, ние всъщност създаваме малки националисти, които ще управляват страната през следващите години . Учим децата си, че съседът е врагът, некултурният, “долният” и варваринът, който ни мрази и иска да ни навреди, вместо да представяме историята такава, каквато е и да останем неутрални към инцидентите. Разбира се, никоя нация не е невинна (особено в Европа – континент, който е пролял кръв по целия свят) и като се представяме като “бедните жертви“, ние правим ситуацията още по-лоша отколкото е.
Политиката. Политика, която взема националистическото его и го подхранва. Много политици, в отчаяни опити да бъдат избрани и да влязат в парламента, нападат други нации като източник на проблемите на всяка страна. Те превръщат сърбите, албанците, българите, гърците, хърватите, румънците, унгарците и т.н. лицето на проблема и игнорират дълбоката корупция, която цари в собствената им страна. Разбира се, всичко е стратегическо. По-лесно е да обвиняваш другите, отколкото себе си.
В Гърция врагът е Турция. В Албания врагът е Сърбия и всеки, който “харесва” Сърбия. В Северна Македония врагът е Гърция и България и всеки, който „подкрепя“ гръцките и българските исторически претенции. В България врагът са Турция и Северна Македония. В Сърбия врагът е Босна и Херцеговина. В Босна и Херцеговина врагът е Сърбия. В Хърватия врагът е Сърбия. В Румъния врагът е Унгария. В Унгария врагът е Румъния. И, разбира се, в много от тях врагът може да бъде и мюсюлмани, НАТО, ЕС, Турция, Русия или всички заедно.
Ето някои елементи на балканския национализъм, които подхранват чувствата на хората:
– Виктимизация: Нацията винаги е добра, заслужаваща всяка доброта, но е била измъчвана и преследвана от своите съседи, завоеватели, световни сили и т.н. Избивана, изнасилвана, заточена, лишена от земи; докато самите те никога не го правят. Така че те, разбира се, имат право да си отмъстят и да балансират отново всичко.
– Иредентизъм: Откраднати територии, люлка на цивилизацията на нацията. Винаги има „по-велика“ версия на всяка държава на Балканите: „Искаме това, което е наше!“
– Отричане на общи дялове: самопритежаване на общи културни елементи, неспоменаване на чужди влияния, соло-национално именуване на обща архитектура, музика, храна и т.н „Това е изключително наше!“ „Откраднаха го от нас!“
– Величие и слава: „Ние някога бяхме най-великите. Тогава империята дойде, изби ни, унищожи градовете ни, разруши библиотеките ни, злоупотреби с нашите източници; иначе щяхме да сме като Германия.” (Примерно.)
– Всичко: религия, наука, изкуства, идеология, комунизъм, мит и т.н. са резултат от национални сетива. Всички те са ориентирани към национални истории. Националният светец е по-важен от универсалния Бог.
Защото истинският враг не е страната, която граничи с вас, истинският враг е вашата собствена корупция, вашата собствена система, вашето собствено невежество и вашите собствени предразсъдъци. Съседът няма да е против вас, след като научи и види каква е ситуацията в действителност. Общият враг не е Сърбия или Турция, общият враг е национализмът, фашизмът, капитализмът, предразсъдъците, бедността, изменението на климата, каквото и да е. Няма да поправим нито едно от тях, като атакуваме някоя нация, която е направила еди какви си лоши неща спрямо нас през някоя си годината под еди коя си империята, кралството или съюз.
Национализмът в балканските нации съществува, защото нашата системна корупция е толкова дълбока, че е по-лесно да се вкопчим в историята и “лошия чужденец“, за да почувстваме нещо.
Истинският враг е невежеството и омразата, а не другите балкански народи.
