В рубликата “Заедно към неизвестните красоти на България” Ви предлагаме едно кратко виртуално пътешествие из есенната Камчийската планина. Тя обхваща повечето южни части на област Варна и някои от планинските склонове на област Бургас. Известна е с това, че от нейните дебри извират много от притоците на двете големи реки на област Варна – Камчия и Двойница. Не е за подценяване и разнообразието ѝ от почвени слоеве, билки и широколистни растения.
Ето и някои от най-живописните гледки:
Пясъкът
Южно от село Булаир преобладава пясъчната почва, под която има огромни камъни, чийто цвят варира между бяло и черно. Този почвен състав е концентриран предимно между двете рекички, отбелязани на географските карти като „Селския дол“ и „Джамийския дол“. Тези, които не обичат да се скитат в горите, могат да отворят спътникови снимки, за да се уверят за значителните мащаби на песъчливата почва в тази част на планината.
Лавандула и грозде
В повечето случаи почвата предопределя начина на живот. В южната част на община Долни чифлик почвеният състав не е от най-плодородните и основните земеделски култури в селата Бърдарево и Голица от десетилетия наред са лавандулата и гроздето. Насажденията заемат обширни площи от двете страни на общинския път и всеки любител на социалните мрежи може да си направи селфи пред лавандуловите полета през лятото или пред пожълтелите лозови листа на есен. Единственото правило е да не се извършват посегателства към насажденията.
Горските дарове
Камчийската планина не е най-подходящото място за риболов. Вместо морски дарове тя предлага букет от билки, диви плодове и някои дори гъби. Най-често срещаните билки са глог, шипка и боровинка. Не е изключено в планината или пътьом за нея да попаднете на дървета с диви ябълки и дренки или на някой друг малинов храст. В близост до някои от притоците на р. Елешница пък виреят див чесън и самардала, които са основната причина през ранна пролет югоизточните горски площи на община Дългопол да кипят от живот.
Шарените склонове
Над селата Бърдарево, Голица и Булаир се издигат т.нар. „Голеши“. Те представляват склонове, по които няма почти никаква растителност с изключение на дребни храсти и някои дървета, засети по времето на Народна република България. Далеч не всички склонове обаче са „голеши“. Може би над половината от хребета, издигащ се върху трите села, всъщност е значително залесен и е най-красив именно през есента.
Пресъхващите реки
Всички реки, разположени в южната част на община Долни чифлик пресъхват през по-горещите лета, въпреки че са заобиколени от масивни горски площи. Така в продължение на месеци някои от притоците на р. Двойница и р. Елешница (която не пресъхва напълно) се превръщат в приятни горски пътечки, по които всеки любител на спокойствието може да се поразходи и да се вслушва в шумоленето на окапващите листа и кряканията на жабите, обитаващи останалите от реките локви.
Зеленият север
Докато короните на дърветата в южната част на Камчийската планина окапват, тези на север си стоят почти непокътнати. В местността „Бункера“, разположена южно от село Гроздьово, се намира гора, съставена от букове и дъбове. Според народните вярвания именно тези дървета са дом на самодивите. Все пак няма документиран случай от последните векове, в който някой да е срещнал митично създание около ловно стопанство Шерба. Факт е обаче, че след километри, през които пътят пресича пожълтели дървета, районът около „Бункера“ изглежда като елфическо княжество със своите ярки нюанси на зеления цвят. Особено около коритото на пресъхналия по това време Смидовски дол.
Автор: Андрей Андреев, Магистърска програма История, Културно-историческо наследство и туризъм
