Започвайки този въпрос, искам първо да ви представя мястото. Село Грозден е едно красиво и някога тихо, спокойно кътче в подножието на Стара планина, разпростиращо се в землището на Бургаска област. Изпълненото някога с живот селце, днес е сравнително обезлюдяло. В силите на своя разцвет е наброявало близо 3000 жители, а днес числеността му е едва 1000 човека.
Въпросът, който ще засегна, е чисто екологичен. За да представя картината по-ясно, ще разясня положението малко по-общо.
Днес някога китното селце тъне в разруха. И малкото, което се прави от местната власт не е оценено и се разрушава. Сградите, изхранвали някога многолюдното население, днес пустеят и тънат в разруха. Такива сгради са Винпром „Грозден”, консервената фабрика, рафинерията за масла, АПК центъра, общежитията за летните бригади, люпилнята, пекарната за хляб, ветеринарната лечебница, здравната служба и много други. Предполагам, че на драгия читател му стана ясно колко голямо и престижно е било едно време моето родно място.
Коя обаче е същинската причина, предизвикала ме да напиша този текст? Тя е един чисто екологичен въпрос. Селцето тъне в боклуци във всичките си краища. Днес всички тези места са обрасли в бурени, но ясно си личи мащаба на замърсяването, което предизвикват обособените от местното население места за бунища. Отпадъци продължават да се изхвърлят на дадените места, а природата просто се опитва да заличи поне част от злините, причинили й хората.
Съгласна съм, че до преди една – две години нямаше извозване на битовите отпадъци, но днес това вече не е така, а безразборното замърсяване на околната среда продължава, като постоянно се забелязват нови места, избрани от някой да замърси. До преди години повечето такива местата се наблюдаваха в крайните райони на селото, но днес вече те са много по мащабни. Изхвърлени отпадъци се забелязват и по пътя до близкия язовир, както и около него. Забелязват се още и сред горските масиви, по нивите и лозовите масиви.
При тази мащабност на мен ми изникват два въпроса. Единият е дали това е екологична катастрофа вследствие на безхаберието на местната власт или е въпрос на манталитет. Казвам безхаберие понеже никой не следи дали се спазват указанията на местния кмет или на властите. А същевременно е и манталитет, понеже лично според мен зависи и от жителите на селцето. Тези два аспекта обаче са сякаш преплитащи се, сякаш е невъзможно да се разделят.
На територията на селото има обособено място за отпадъци, но редно ли е да е за всякакъв вид боклук при положение, че само се избутва в близкото дере?! Това е интересен аспект. Въпросът обаче е,че въпреки това обособено място и въпреки че отпадъчният камион минава веднъж седмично, повечето от местните жители продължават да изхвърлят всичко, което им е ненужно на места където те си изберат. Реално няма никой наказан до сега за тези си действия.
Сега искам да се върна малко по-нагоре – дали е редно обособеното място за отпадъци да е за всякакъв вид отпадък. Разбираемо е останките от насажденията да се изхвърлят на това място, те ще изгният и само ще подхранят природата. До някъде е разбираемо и изхвърлянето на строителни отпадъци като тухли,камъни т.н… Всички знаем от какво са строени старите сгради. Тези материали сами по себе си също се разграждат и не са в голяма вреда на природата. Какво обаче разбира местното население под битови отпадъци? И редно ли е да изхвърля всичко, след като минават да събират отпадъка на живущите? Понеже “битов боклук” е всичко, нужно ни в бита всекидневно – това, разбира се, може да са останки от храни, които също изгниват и не вредят. Но за съжаление в битовия отпадък влизат и всички опаковки от продукти, които в повечето случаи са от пластмаса.Та, вследствие на това редно ли е изхвърлянето им изобщо в природата, да не говорим и в такава близост до което и да е населено място?!
За съжаление голяма част от местното население не използва отпадъчните кофи, които бяха раздадени от кметството и продължават да замърсяват не само околната среда, но и средата, в която живеем всички ние.
Дали е въпрос на манталитет или на управа – не знам. Вие, драги читатели, ще прецените за себе си. Аз искам само да знам ще има ли край на всичко това и ще бъдат ли наложени някакви промени, понеже явно с личен пример не се получава. Това, разбира се, не се отнася само за това някога красиво селце,а днес заприличало на бунище. Такива красиви места има в цялата ни родина и за голяма жалост много от тях днес също тънат в мизерия и разруха.
Дали промяната и избягването на една екологична катастрофа не зависи и от самите нас? Ще оставя на вас да прецените.
Автор: Кина Иванова, IV курс, Журналистика и реклама
