В края на средното ми образование бях участник във втория национален лагер „Заедно напред“ на Младежка фондация „Арете“. Това са малкото дни, в които успяваме да се вдъхновим и да се амбицираме, за да започнем да търсим най-доброто за себе си и да мечтаем за големи успехи.
Днес вече съм студент и уча това, което съм искала – Българистика и медии в Шуменския университет. Но три години живях с мисълта, че никога няма да имам отново емоциите и вдъхновението от лагера през 2019 година. Имах нужда от подкрепа и допълнителна мотивация. Тя дойде отново с фондация “Арете” и обявата й за „Лагер за момичета от ромски произход“, който бе планиран за октомври 2022 година. Без да се замислям кандидатствах и седмица по-късно получих обратно обаждане, че съм приета. Тези думи ме върнаха към живота, летях в облаците от щастие, отново щях да се докосна до хората от Арете, които ме вдъхновиха да уча и да се развивам.
Настъпи денят, в който трябваше да замина, във влака се запознах с едни прекрасни момичета, с които заедно пътувахме дълги часове до гарата на София. Там ни посрещнаха Христо и Радостина, хората, които през цялото време правеха всичко по силите си, да бъдем позитивно настроени и винаги усмихнати. Предстоеше ни още час пътуване, с автобус до Боровец.
Приключението ни започна още с пристигането в хотела. Нямахме изобщо време за губене, имахме лекция с една страхотна жена. Жена за пример, жена с изключителна история. Разсъни ни и ни накара да забравим умората от пътуването с разказите за трудностите и борбата по пътя и , за да бъде това, което е днес. Силвия Станчева – регионален педагогически координатор към Център „Амалипе“ – жената, която се е борила със зъби и нокти, за да стигне до върха на успеха.
Тя ни разказа доста подробно и ни накара да се сблъскаме именно с трудностите на една ромска жена. От себепознанието и себеуважението през ценностите, културата и традициите в ромската общност. Влязохме толкова надълбоко, стигнахме до това, с какви предизвикателства може да се сблъска една съвременна ромска жена. Научихме какво е превенция на ранни бракове, отпадане от училище, дискриминация и насилие. Теми върху, които ние трябваше да мислим и да намираме решения.
Има стотици ромски момичета, които страдат от тези черни петна, пречат да бъдем това, което искаме и да мечтаем. Не всяко момиче е готова да застане пред страховете си и да отстои на своите решения и цели в живота. Но много от тези момичета са готови да изрекат думите, които ще ги защитят:
„Аз ще уча!“
„Аз няма да се омъжа насила!“
„Аз ще успея и ще ви го докажа!“
„Аз ще бъда това, което вие се страхувате да бъдете!“
Една жена, която уважава себе си и иска да постигне своите мечти, е готова да пречупи всички стереотипи и да преобърне света. Жената, която силно вярва в себе си, няма нужда от никого, за да преуспее в живота.
Може би и аз бях една от момичетата, които влязоха в обувките на предизвикателствата и препятствията, за да стигна до университета, но нищо не свършва до там. Изпитанията на ромската жена не свършват, когато завърши своето образование, нито когато изгради свое семейство. Ромската жена е родена да се бори, да бъде силна и да бъде упора на всеки, който има нужда от нейната подкрепа, помощ.
Имахме страхотни лектори, които за кратко време ни накараха да мислим по различен начин, да гледаме на света по различен начин. На лагера се родих отново, научих толкова много, мотивирах се в пъти повече и научих, че разочарованието е знак за ново начало. Тогава, когато си казваш, че е дошъл края, когато нямаш сили да се бориш, трябва да си спомниш защо си започнал и как си стигнал до това, което си сега.
Силните разкази и успешни истории продължиха нашите великолепни лектори. Д-р Силвия Георгиева, преподавател в УНСС, Гергана Иванова основател и партньор в Рекламна агенция The Smarts и член на Управителен Съвет на Съвет на жените в бизнеса в България, Виктория Блажева, директор „Стратегия и Бизнес“ в УниКредит Булбанк. Интересните часове прекарани с тези прекрасни дами, ни мотивираха и ни показаха, че за да стигнеш горе, до върха, няма лесен път. Всяко момиче би искало да е на тяхно място. Те ни разказаха своите лични истории и ни дадоха съвети, с това как можем да успеем да съчетаем ученето с работата и личния живот.
Дните, прекарани на лагера, минаха толкова бързо, не исках да свършват, беше толкова интересно всичко, а момичетата бяха толкова приятни с уникално красиви сърца, изпълнени с много мечти, енергия и усмивка. Сприятелихме се с всички, станахме едно цяло, роди се ново семейство. Сътворихме ужасно много красоти, начини как да спрем дискриминацията, домашното насилие, ранните бракове, отпадането от училище, направихме и опити за бизнес планове. Всички бяхме толкова енергични, не искахме да свършат дните на срещата ни, за всички ни беше толкова емоционално и вълнуващо да сме заедно, да общуваме, да споделяме. Този урок, този лагер ще остане там, в сърцето на Арете, където живеят много мечтаещи слънца, които ще бъдат пример за подрастващите поколения.
Автор: Александра Антонова, III курс, Българистика и медии
