С цел да се преодолее трайното разделение в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ) и да се отключи потенциалът за високи постижения в държавите със слаби показатели, Европейската комисия предприема специални мерки (известни като мерки за разширяване на участието), целящи да подобрят достъпа на тези държави до ключово финансиране от ЕС. В публикувания днес от Европейската сметна палата (ЕСП) доклад се заключава обаче, че истинската промяна зависи предимно от националните правителства, които трябва да превърнат НИИ в приоритет, за да се засилят инвестициите
и да се ускорят реформите в тази област. Мерките за разширяване на участието могат да дадат само начален тласък на напредъка в тези държави, но не са достатъчни сами по себе си, за да се осъществят необходимите промени в националните екосистеми за НИИ.
Участието в многогодишните програми на ЕС в областта на НИИ се основава на високи научни постижения, което означава, че се избират само най-добрите предложения. В резултат на това изследователите и иноваторите от държавите с ниски резултати, където екосистемите за НИИ са по-слабо развити, се сблъскват с трудности в конкуренцията със своите колеги от държавите с по-добри показатели в тази сфера и по-рядко успяват да спечелят участие в програмите, което на свой ред ограничава потенциала на техните държави за преодоляване на недостатъците в областта на НИИ. За да прекъсне този порочен кръг, ЕС е предприел мерки, с които цели да разшири участието в програмата за финансиране „Хоризонт 2020“ за периода 2014—2020 г. Мерките са насочени към тринадесетте държави,
които се присъединиха към ЕС от 2004 г. насам, както и към Люксембург и Португалия.
„За да се разгърне потенциалът на ЕС и да се преодолее разделението между водещите иноватори и тези със скромни резултати, трябва да се предостави възможност на изследователите от целия ЕС да се възползват от неговите програми за финансиране“, заяви Ивана Малетич, членът на ЕСП, отговарящ за доклада. „Комисията помага на държавите със слаби показатели да наваксат изоставането си, но нейната подкрепа не решава всички въпроси и може да бъде единствено катализатор за промените. За да се
прекъсне порочният кръг, е необходима пълната ангажираност на държавите членки.“
Най-важният фактор за резултатите на дадена държава са нивата на инвестициите и реформите в областта на НИИ. През 2020 г. в ЕС средното ниво на инвестициите в НИИ е било 2,3 % от БВП, което е под целевата стойност от 3 %. От петнадесетте държави, обхванати от мерките за разширяване на участието, само Словения и Чехия са инвестирали над 2 %. Освен това не всички държави са се възползвали от механизма за подкрепа в областта на политиките (PSF) — един от поредицата инструменти на политиката, предоставени от Комисията за насърчаване на националните реформи. Държавите са имали свобода да решат дали и как да изпълнят препоръките, отправени от Комисията в контекста на този механизъм, което означава, че той е разполагал с ограничени възможности да стимулира необходимите промени. Въпреки това Комисията е използвала придобитите знания от дейностите в рамките на PSF при изготвянето на оценките за НИИ на държавите в процеса на годишната координация на икономическите и фискалните политики (известен като „европейски семестър“).
От 1984 г. насам ЕС предоставя подкрепа за НИИ посредством последователни рамкови програми, като „Хоризонт 2020“ (която обхваща периода 2014—2020 г. и разполага с бюджет от 76,4 млрд. евро) и „Хоризонт Европа“ (2021—2027 г., 95,5 млрд. евро). Сред причините за слабите резултати на някои държави в областта на НИИ и ниските им нива на участие в „Хоризонт 2020“ са недостатъчно развитите екосистеми за НИИ (например разпокъсано управление или ограничени инвестиции), недостигът на квалифицирани кадри („изтичането на мозъци“) и ограничената интернационализация на институциите за НИИ.
Източник: Европейската сметна палата
