За съществуването на шуменската апостолическа арменска църква в Шумен има много ранни сведения. Още през 1853 година арменската колония в Шумен, наброяваща 150 семейства, има своя църква и училище. Каква е историята на църквата и на Арменския комплекс в града – разговор с председателя на Народно читалище „Уилям Сароян 2016” д-р Галина Благомилова:
UniMedia: От кога датират първите сведения за преселени арменски семейства в Шумен?
Д-р Галина Благомилова: Още през 16 век има данни за преселени арменски семейства в Шумен. Те бягат от чумната епидемия в Крим, а не идват от Турция. Веднага след пристигането си те правят (през 1605 година) свой храм, който е бил една малка дървена постройка на мястото, където е сегашният храм. И я именуват „Surp Asdvadzadzin” (Света Богородица). По време на руско-турската война 1828-1829 година в следствие на пожар, постройката изгаря до основи. И както първата постройка е изградена с техни средства, по същия начин с дарения през 1834 година се изгражда и сегашната църква „Surp Asdvadzadzin”. Този път обаче вече е каменна постройка и изглежда почти по начина, по който я познаваме днес. От този момент до сега е имало само освежаване и обновяване на църквата без някаква сериозна реконструкция. Интересен факт е, че това е втората православна църква в града след „Свето възнесение”, която е построена през 1832.
По това време е имало изискване християнските храмове да бъдат полувкопани в земята. И докато при „Свето Възнесение” денивелацията го спасява от това правило, виждаме, че арменската църка е на едно много високо и просторно място и храмът не е вкопан. Това е интересен факт, който и до днес буди въпроси и е обект на наше историческо проследяване.
UniMedia: Как си го обяснявате?
Д-р Галина Благомилова: Предполагаме, че се дължи на влиянието на богат арменец в Шумен. Но това са теории и хипотези, които не можем още да докажем със сигурност.
UniMedia: Какви са особеностите на архитектурата на храма?
Д-р Галина Благомилова: Той не е построен в традиционен арменски стил. Сградата е еднокорабна базилика, без вътрешни колони, която има голямо предверие, има сводест таван, както са сводести и прозорците, които са разположени от северната и от южната страна на храма. Олтарът е издигнат върху каменен подиум, облицован е с мрамор. На централния олтар е поставена иконата на Света Богородица и на олтарната стена е написано: „Поискайте и ще ви се даде”. Има островърха камбанария, която е била подарена от арменеца Хагач Оглу още през 1834 година, когато отново е издигната църквата. На входната врата на храма има една паметна плоча с надпис на арменски език: „Аз съм врата, който влезе чрез Мен ще има вечен живот”. Църквата е реновирана през 2001 година с обновена камбанария.
Характерното е, че в двора на църквата се пазят надгробни плочи от 18 и 19 век на арменци от града, които са на първенци и дарители. Успоредно с църквата през 1810 е основано и първото килийно арменско училище в Шумен. То е финансирано от богати представители на арменската общност.
Интересно е, че през 1849 година Лайош Кошут се е черкувал срещу Коледа и е присъствал на Коледната литургия в храма. Има още една хипотеза, която в момента също проучваме, за да видим дали е достоверна. Има твърдение, че Васил Левски, предрешен като дякон, също е бил в църквата. Но това е хипотеза.
UniMedia: А кога и как се ражда идеята за изграждане на читалище?
Д-р Галина Благомилова: Преди години е имало арменско читалище, но то не се е намирало на мястото, на което сега се намира Арменският комплекс. Казвало се е „Ереван”. Идеята за името на сегашното читалище беше от една страна да уважи традицията, а от друга искахме да има нов заряд. По тази причина го именувахме „Уилям Сароян”.
Уилям Сароян е световноизвестна личност в областта на литературата, на киното. Новото читалище отвори врати през 2016 година. Разбира се, то е българско народно читалище. Идеята ни е, че в този град, който е град на етническите общности, освен да съхраняваме българската култура трябва да съхраним културата и историята за бита на арменската общност. Както да съхраним и литература на арменски език или от арменски автори в библиотеката на читалището.
В момента подготвяме една музейна експозиция, която ще изложим в читалището. В нея ще бъдат включени и много стари арменски книги, които съхраняваме. От 19 век имаме много ценни книги. Читалището все още си структурира дейностите и дори библиотеката в момента се описва и картотекира, за да може да бъда регистрирана като библиотека.
UniMedia: Наскоро Университетската библиотека на Шуменския университет направи дарение на читалището.
Д-р Галина Благомилова: Става въпрос за книги за деца, които Университетската библиотека дари на нашата библиотека. Ръководството на читалището планува инициатива на представяне на тези книги пред децата и с това да създадем и интерес към хубавите произведения, които са и пък в унисон с учебната програма на децата. Така че те освен да са красиви и интересни, ще им бъдат и много полезни в училище като литературни произведения, за което сме много благодарни на университета. Всяко дете не оценява книгата като такава, а първо гледа хубавата корица и хубавите илюстрации. Това е от огромно значение да са нови книгите и добре илюстровани, за да могат да събудят интерес и да привлекат децата.
Интересен факт е, че имаме много преподаватели особено от Педагогическия факултет, Катедра Музика, които участват в наши инициативи, които участваха в смесения хор, който доскоро съществуваше. Дори имаха научни разработки, които бяха свързани с арменска музика. Това е значимо за нас.
UniMedia
