“Ботевият подвиг е забелязан още от съвременниците му – нещо рядко в историята. Например, личността и делото на Васил Левски започват да се оценяват по достойнство едва около едно десетилетие след Освобождението. Повлияна от априлските събития в българските земи и османските жестокости при потушаването на въстанието, просветена Европа внимателно следи похода на Ботевата чета. Самият капитан на парахода „Радецки“ Дагоберт Енглендер, останал завинаги приятел на България, описва Ботевите четници като герои, „достойни за верната памет, която отечеството им е запазило за тях“. Иван Вазов също не поставя Ботев сред „забравените“ в своята „Епопея…“. По-късно му посвещава стихотворение, използвайки за заглавие Ботевия стих „Той не умира!“”. Това заяви за UniMedia историкът и преподавател в Шуменския университет доц. Стефан Минков. Той произнесе слово при ритуала на поднасяне на венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните шуменци на площад „Кристал” по случай 2 юни – Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Точно в 12 часа сирените в Шумен бяха пуснати в знак на почит към героите.
По думите на доц. Минков смъртта на Ботев остава загадка за историците, но с нея завършва кървавият път на Априлската епопея и по същество е оброк, жертвоприношение в името на Свободата. “Тази свобода, която днес приемаме за даденост и забравяме, че ежедневно трябва да защитаваме и да доказваме, че сме достойни за нея. Именно това е целта на днешния ден – сирените ни напомнят за курбана, който нашият народ е принесъл, за да живее в свободно Отечество, но и със своя тревожен вой ни предупреждават за опасността тази свобода да бъде изгубена.”
“От 1901 г., когато за първи път официално е честван 2 юни, до днес, поколения българи прекланят глави пред подвига на Христо Ботев и на падналите за свободата и независимостта на България. Умирайки преди 147 години, той възкръсва в народната памет не само със саможертвата си, не само с великия поетически талант, който притежават единствено докоснатите от Бога, а и с усещането, че Ботевите слова са съвестта на нацията, тежки обвинения за някои кривици, както се изразява друг велик българин – Апостола на свободата, които трябва да признаем и преодолеем, но и които са свидетелство за нашата, българската ни самобитност.” , каза още доц. Стефан Минков.
UniMedia
