Доц. Мила Серафимова: Академичната среда влияе най-силно върху образоваността относно Интернет

Българите сме по-склонни да се информираме не от традиционните медии, които проверяват фактите, а от социалните мрежи, сочат редица изследвания на Евробарометър. Това заяви  ръководителят на програма „Медии и комуникации“ на Софийския форум за сигурност доц. д-р Мила Серафимова, на провелата се в Шуменския университет конференция “Хибридните рискове за сигурността”. Една от тезите, около които се обединиха участниците във форума, е, че българите имат сравнитeлно ниско ниво на образованост относно Интернет и комуникацията онлайн. Ето какво каза още по темата доц. Серафимова пред UniMedia: 

Наистина ли българите сме толкова необразовани спрямо Интернет?

Доц. Мила Серафимова: Като цяло мисля, че всички ние преживяваме една трансформация, характерна за дигиталната ера. Трансформират се семейните отношения, трансформира се публичната комуникация, ПР бизнеса, самите ние като личности се променяме, за да се адаптираме към тази нова дигитална реалност. Така че всички имаме какво да учим и да се развиваме. Според мен ключов момент в това отношение бяха тези две години на пандемия от COVID-19, защото така или иначе вървяхме към дигитализация. Но сега заради тази пандемия всички се дигитализирахме изключително бързо. Така че когато нещо се дигитализира и се премине към нова технология, е нормално да има някакви пропуски и тепърва да има нужда от обучение. Това че не сме достатъчно подготвени за предизвикателства в дигиталната ера със сигурност е вярно – например фалшивите новини и тези фалшиви видеа, които ни заливат отвсякъде. Има такъв момент. Но от друга страна идва едно поколение на така наречените web natives. Това са родените в мрежата.

Да, поколенията, които в момента са в студентските зали, нямат съзнателни години без Интернет.

Доц. Мила Серафимова: Те не могат да си представят реалността извън Интернет и мисля че по-скоро ние и бизнесът трябва да се приспособим към тях, защото те няма как да се приспособят към нас. Трябва да установим техните комуникационни навици и да се опитаме да ги образоваме как да използват новите технологии. Щом веднъж духът от бутилката е пуснат по отношение на онлайн комуникацията, няма как нещата да се върнат назад и да се опитваме да ограничим използването. Вие знаете, че това е една голяма родителска амбиция –  да ограничим потреблението на Интернет. Има страшно много групи във FB със съвети как да им спираме Интернета дистанционно, как да проверяваме къде влизат, как да ограничаваме определени сайтове… Самите телефони също дават информация нашите деца колко часа са употребявали Интернет и какви сайтове са използвали. Но според мен да се върнем назад и да им кажем: Не, ти ще използваш Интернет 40 минути на ден, а през останалото време ще четеш книги – това вече не мислимо.

Как тогава новите поколения биха могли да придобият знания и да се ориентират в тази ситуация? Това реално е неконтролирано пространство.

Доц. Мила Серафимова: Нормално е и самите потребители да получават своята доза разочарование относно Интернет. В онлайн пространството не всичко е само розово. Според мен като всеки един личен опит, защото онлайн комуникацията също влиза в сферата на личностния опит и на развитието на всеки един от нас, е нормално потребителите да получат своята доза разочарование. Много деца споделят, че са посещавали сайтове, в които е имало ужаси и кошмари или страшни видеа. Аз смятам, че те не са толкова беззащитни. Искам да кажа, че не можем да ги държим под стъклен похлупак и да им ограничаваме достъпа, защото те самите като развиващи се личности също могат да оценят някои неща като разочароващи.

Какво може да направи академичната общност в тази насока?

Доц. Мила Серафимова: Вие сигурно и във вашия университет наблюдавате, че проактивно се работи всеки ден със студентите. И най-вече всички задачи, които им се поставят, изискват от тях онлайн проучване. И то на научни източници. Мисля, че това е един много добър тренинг, защото навсякъде в университетите вече голяма част от програмите са с практическа насоченост. Тоест ние ги пускаме в тази онлайн среда – поставяме някаква задача и им даваме насоки какви са достоверните източници. Примерно за мен това е ежедневна дейност – да обясняваш откъде може да се черпи информация, защото младите хора имат склонност по време на средното си образование да правят презентации от какъвто и да е източник. Една красива PowerPoint презентация им помага да си вземат съответния изпит. Но мисля, че в академичните среди ежедневно им се обяснява, че Уикипедия не е източник за търсене на информация. Дават им се линкове към достоверни бази данни, където те самите биха могли да направят изследване за статия. Така че аз мисля, че всеки един преподавател работи в тази област без дори да отделя специални часове за това. Част е от всяка лекция да кажеш на студентите: направи проучване по този въпрос, но нека източниците да са научни. Не да им наливаме с фуния знания чрез PowerPoint презентации, а сами да стигнат до знанието. И за нас е най-ценното какви статии са намерили и то дали са научни. Мисля, че точно през студентските години в това отношение има голям напредък. Аз преподавам на първи и на четвърти курс и виждам разликата за тези четири години. 

UniMedia