Доц. д-р Илия Илиев, дългогодишен преподавател в Шуменския университет, издаде тази година в съавторство с доц. Тодор Димов учебник по физика “Евристични модели на торзожирацията в хексагонални кристали от CdS и CdSе”. Книгата е предназначена за физици, занимаващи се с оптични свойства на кристали и с дисперсни явления в кристали с изотопна точка. Трудът отразява научните търсения през целия професионален път на доц. д-р Илия Илиев:
Доц. Илиев, как Вашият професионален път Ви доведе до Шуменския университет?
Доц. д-р Илия Илиев: В периода 1970 – 1974 г. бях редовен аспирант в Хумболдтовия университет в Берлин, Германия, където под ръководството на проф. Хорст Ланге разработих и защитих докторска дисертация на тема: “Изследване на влиянието на кулоновото взаимодействие върху Е1 – структурата в оптичните спектри на хексагонални кристали от CdSe”.
През 1974 г. бях назначен за преподавател в Шуменския университет ”Епископ Константин Преславски”, съгласно централно разпределение на докторантите от Държавен комитет за наука, технически прогрес и висше образование (ДКНТПВО). През 1977 г. с колегите доц. Тодор Димов и доц. Димитър Рибаров (1950-2011) създадохме специализираната „Лаборатория за изследване на оптичните свойства на кондензираната материя”.
В каква област бяха изследванията Ви?
Доц. д-р Илия Илиев: Нашите научни изследвания в лабораторията обхващаха теми, които се отнасяха до: жиротропни свойства на кристалите; индуцирана с торзия жиротропия в хексагонални кристали от CdS и CdSе; индуцирано двойно пречупване в изотропни кристали; магнитооптична активност; влияние на примесни атоми от преходни метали върху свойствата на полупроводниците. На основа на научните изследвания и резултатите, получени в лабораторията, бяха разработени и успешно защитени четири докторски дисертации.
За името и престижа на Лабораторията по оптични свойства на кристалите могат да се цитират думите на проф. Иван Лалов, казани в академичното слово на 25.11.1997 г. като Ректор на Софийския университет: ”Интерпретацията на експерименти по оптична активност в усукан кристал, описани за пръв път в литературата от наша експериментална група от Шуменския университет, ангажираше част от моите усилия в науката през периода 1987-1994 г.”
Както беше посочено, една от научните теми се отнасяше до жиротропни явления. Силен жиротропен ефект, индуциран с торзия, беше наблюдаван и изследван за първи път от нашия екип в хексагонални кристали от CdS и CdSе. Ефектът беше означен като гигантска жиротропия.
Eксперименталните резултати и анализът към тях, отнасящи се за CdS, са публикувани в Zeitschrift für Physik (B), physica stat. sol. (b) и в Годишник на Шуменски университет. Първите експериментални резултати върху индуцирания с торзия кръгов дихроизъм в CdS са докладвани на Conference on CD, Bochum и на 5th International
Conference on Circular Dichroism, Colorado. Резултатите върху гигантската жиротропия са публикувани в AIP Conference Proceedings и Advanced Aspects of Engineering Research.
Оригиналните резултати от нашите изследвания с доц. Тодор Димов ни мотивираха да разработим два евристични модела, Феноменологичен модел и Модел на микромеханизма. Те представляват опит чрез анализ на експерименталните резултати да се обясни проявата на индуцираната с торзия жиротропия в CdS и CdSе.
Необходимо е да се подчертае, че моделите не са строго теоретични разработки. Те имат евристичен характер и представят последователност от процеси и взаимодействия в деформирания кристал, с които може на описателно ниво да се даде едно логично обяснение на индуцираната с торзия жиротропия (съответно на гигантската жиротропия) в хексагонален CdS. Моделите са представени в монографията „Евристични модели на торзожирацията в хексагонални кристали от CdS и CdSe”. Нашият труд е предназначен за физици, занимаващи се с оптични свойства на кристали и с дисперсни явления в кристали с изотропна точка.
В професионалния си път сте извървял много стъпки в Шуменския университет. Какво остава той за Вас?
Доц. д-р Илия Илиев: Създаването на лабораторията и утвърждаването ѝ като научен център, изследователската дейност в нея, ръководството на дипломанти, подготовката на лекционните курсове и преподавателската дейност оказаха изключително положително влияние върху професионалното ми развитие.
Шуменският университет за мен е съдба!
Унимедия
