Доц. д-р Мартин Хенцелман: Българският език и тенденциите в развитието му са много важни теми

Доц. д-р Мартин Хенцелман е хабилитиран научен сътрудник в Института по славистика към университета в Грайфсвалд и преподавател в университета „Фридрих Шилер“ в Йена, Германия. През 2015 г. той защитава докторска дисертация на тема „Развитие на славянските малцинствени езици“, а през 2023 г. се хабилитира като доцент в Техническия университет в Дрезден. Мартин Хенцелман преподава в различни периоди и извън Германия, включително един семестър в Карловия университет в Прага. Автор е на три монографии, съставител на няколко славистични сборници и съредактор на немския годишник „Bulgarica“. В областта на славянското езикознание, наред с другото, той се фокусира върху езиковия и семиотичния пейсаж на градовете, селата и планинските райони на Балканите. 

През лятото на 2024 година той осъществява изследователски престой в Шуменския университет по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.

Какво Ви вдъхнови да се занимавате със славистика и по-конкретно с българския език като ваша област на научни интереси? Как академичният Ви път Ви насочи към българистиката в по-широкия контекст на славистиката?

Доц. Мартин Хенцелман: Преди всичко бих искал да кажа, че се занимавам с различни въпроси в областта на славянското езикознание. Само поради тази причина вече е важно да разгледам България, нейната история и етническо разнообразие. Например, в дисертацията си, която беше публикувана в Мюнхен през 2015 г., сравнявам развойните процеси, които могат да бъдат разпознати в т.нар. славянски микроезици. Сравнявам рамковите условия на говорите на горносилезийските говори в Полша и идиомите на помаците особено в Северната част на Гърция. А подобен сравнителен подход е възможен само
ако се работи върху по-широк славянски контекст.

Кои аспекти на българския език привлякоха интереса Ви?
Доц. Мартин Хенцелман: По принцип няма единствен отговор, но мога да подчертая, че смятам българският език, най-новите тенденции в развитието му и езиковите области извън геополитическите граници на страната за много важни теми. Първоначално особен интерес за мен представляваха помаците в Гърция, чиито диалекти са били обект на важни изследвания, особено в БАН. През последните години все по-често работя върху българското малцинство в Република Молдова и в Сърбия. Във всички тези страни условията, при които местното население използва своите местни говори, различни от държавния език, са изключително разнородни. Това трябва да бъде научно документирано и най-вече популяризирано и извън България.

Как бихте описали уникалните характеристики на българския език в сравнение с други славянски езици?
Доц. Мартин Хенцелман: И тук има различни начини да се отговори на въпроса. Разбира се, може да се говори за граматическите характеристики на българския език, някои от които се различават значително от другите славянски езици. Това може да се види дори ако разгледаме старобългарския език и го сравним със съвременния български, но, разбира се, разликите са още по-очевидни, ако разгледате други съвременни езици, да речем от западнославянското езиково пространство: Повечето славянски езици имат много силно изразена падежна система, но само ограничена система за време. В българския език, както знаем, е обратното, и така вече можем да определим една важна особеност. Можем обаче да погледнем и към други езикови области като лексикологията и да споменем наличието както на многобройни турцизми, така и на русизми. Въпреки че турцизмите заемат важно място във всички езици на Югоизточна Европа, особено в устната комуникация, в България голям брой абстрактни думи са заимствани от руския език. Това не е толкова очевидно в другите държави, като например в официалния език на Република Северна Македония, където абстрактните думи са заимствани предимно от сръбски език.

Как се промениха Вашите представи за българската култура, откакто започнахте да я изучавате?

Доц. Мартин Хенцелман: Винаги съм имал много положителна представа за България, така че в това отношение не се е променило много. За мен обаче е важно да разбера хората и техните възгледи възможно най-точно, за да предам една реалистична и пълноценна картина на страната.

Има ли някои специфични български културни практики или традиции, които намирате за особено интересни?
Доц. Мартин Хенцелман: Те са много, защото българската материална и нематериална култура е изключително богата. Има много регионални традиции, които ме впечатляват, като например огнения танц “Нестинарство”, който се изпълнява върху нажежени въглени. Автентичната българска музика също е завладяваща, особено в разнообразието си в Родопите.

Можете ли да ни разкажете за проектите или изследванията, с които се занимавате в момента в Шуменския университет?
Доц. Мартин Хенцелман: По време на престоя си бих искал да документирам и научно да анализирам използването на различни езици на обществени места. Това е социолингвистична гледна точка към многоезичните практики в съвременния свят, които могат да се наблюдават особено добре в градовете и са станали по-известни като „езиков пейзаж“ или „езиков ландшафт“ (от английския Linguistsic Landscape). През следващите седмици ще събирам материал и ще го използвам за подготовка на курсове в Шуменския университет. Като цяло се надявам да спечеля много от този престой, защото въпреки че има някои изследвания по тази тема конкретно за България и за Шумен, ясно е, че по-нататъшните изследвания определено са важни, за да се документира и опише по-подробно езиковата ситуация в България.

Кои са част от целите, които се надявате да постигнете по време на мандата си в
Шуменския университет?
Доц. Мартин Хенцелман: Основната цел е да събирам материали, които мога да получа само на място. Досега успях да направя някои проучвания в специализираната лингвистична литература. Особено печатните издания все още са много важни за работата ми, но те не са достъпни навсякъде. Затова е много важно, че мога да се посветя на литературните източници тук.

Какъв съвет бихте дали на студенти или учени, които се интересуват от изучаване на 
славянски езици и култури, особено българска?
Доц. Мартин Хенцелман: Бих казал, че е много важно да се отнасяме с уважение към другите хора и култури. Тогава бързо ще се научим да оценяваме разнообразието на другите страни. Това се отнася и за славянските култури, някои от които са много различни една от друга. Но що се касае България, бих подчертал уникалното минало на страната и нейните различни цивилизации, както и днешната ѝ мултиетническа и многоезична структура. Според мен е важно да се погледне на това и в по-широк европейски контекст.

Как виждате развитието на славистиката през следващите години, особено във
връзка с българския език и култура?

Това ще зависи до голяма степен от това как ще се развие ситуацията в различните университети: дали ще бъдат въведени мерки за икономии, дали достатъчно студенти ще се запишат за съответната специалност, дали ще бъде възможно да се привлече интерес към филологията от страна на сегашните ученици и т.н. Независимо от това, аз и моите колеги се опитваме да популяризираме българистиката в немскоезичната академична общност в различни области, например чрез публикации като годишника
„Bulgarica“, който се издава от „Германско-българското дружество за насърчаване на отношенията между Германия и България“.

UniMedia