UniMedia: Каква, според Вас, е ролята на детството в творчеството на един писател?
Недялко Йорданов: Това е строго личен въпрос. Защото всеки човек пази различен спомен от своето детство – за едни то е щастливо и безгрижно, за други – нещастно и угрижено. Писателят също е човек, като всички други, и затова неговото творчество, посветено на детството е твърде лично. И това, разбира се, дава отражение в начина, по който разказва за него. Освен това има немалко писатели, които пишат само за деца и това прекрасно „вдетиняване“ им остава за цял живот.
UniMedia: Какво е Вашето схващане за детство? Как е формирано това схващане: на базата на наблюдения, на спомени, на литературни образи, на информация от научни изследвания за детството ?
Недялко Йорданов: Не съм теоретик… Просто и до днес, на тази почти преклонна възраст, живея със своето детство, със спомените от него, а понякога – дори с илюзията, че то ще се повтори. И наистина то се повтори чрез детството на двамата ми сина, а сега и с детството на трите ми внучета. Чрез тях сякаш отново преживях своите някогашни детски възприятия за света.
UniMedia: Кой е първият Ви детски спомен?
Недялко Йорданов: Не е особено хубав… Бях четиригодишен, когато рано сутринта нахлуха вкъщи полицаи и откъснаха баща ми от мен – бяхме се прегърнали в леглото, защото много рядко го виждах. Отведоха го някъде… Кучето на съседите лаеше и един от тях го застреля. Аз се разплаках, откъснаха ме от майка ми и ме питаха има ли вкъщи оръжие. „Има…“ „Къде е“ „Горе на покрива“ . Къщичката беше нисичка, един от тях се качи и смъкна моя дървен шмайзер, който бях хвърлил горе предния ден, ей така – да видя дали съм достатъчно силен вече.
UniMedia: Променя ли се разбирането за детството в различните етапи от живота и творчеството на един поет? Ако смятате, че се променя, бихте ли посочили причини за това.
Недялко Йорданов: Не знам как е при другите, но при мен не се променя. Детството си е мое – едно и също, такова каквото е било.
UniMedia: В едно Ваше стихотворение възрастен общува с ударило се дете и съпоставя своето и неговото детство. Какво бихте добавили към споделените в текста различия (напр. „циганската баница“, разделена поравно между приятелите)?
Недялко Йорданов: Това е една песничка, която съм написал преди почти 40 години. Още тогава ми се струваше, че разликата между поколенията е доста очевидна – бедното ни детство някога и задоволеността на детството на синовете ми. А какво да кажем за днес – времето на смартфоните на внучетата ми.
UniMedia: Какво е влиянието на политическите събития върху детството. До каква степен те участват в неговото протичане?
Недялко Йорданов: При мен това е било особено болезнено, защото баща ми беше осъден на смърт от фашистите, но не успяха да го обесят, и го убиха своите – комунистите, буквално пред очите ми с една инжекция… Устроиха му огромно погребение като герой, кръстиха улица и кораб на негово име и две години след това го обявиха за народен враг. Бях десет годишен и зад гърба си усещах как ме сочеха с пръст, а в училище ме свалиха пред всички като дружинен председател. После – бях вече в гимназията, когато го реабилитираха напълно и отново възстановиха имената на кораба и улицата… Когато дойде „демокрацията“, пак ги отмениха…
UniMedia: Има ли универсални черти на детството? А универсални жестове (подобни на оня, предизвикал забележката “с кърпа, не с ръкав”)?
Недялко Йорданов: Всяко дете си има свои навици и „жестове“ – някои подражателски, други негови – оригинални. Но иначе детето си е дете – склонно хем да подражава на възрастните, хем да си има свои тайни желания и действия, които споделя единствено с най-близките си приятели връстници.
UniMedia: Тъй като писателят е по правило възрастен, то разказът му за детството не може да е интелектуално и емоционално автентичен. Най-често той е или носталгично романтичен, или педагогически манипулативен. Доколко литературният образ на детството може да бъде информативен за реалното детство?
Недялко Йорданов: Не съм писал специално книга за моето детство. Написал съм няколко пиеси за деца, като съм искал те да са не просто читатели или зрители, а активни участници в това, което виждат или четат.
UniMedia: В един от разказите на Станислав Стратиев от “Самотните вятърни мелници” героят говори със слънцето, а във ваше стихотворение момчето говори с морето. Защо възрастните забравят езика, на който човекът може да общува с природата?
Недялко Йорданов: Не съм сигурен, че възрастните забравят детския език на общуване с природата. Повечето от тях – и съдя не само по себе си – си остават деца цял живот. Детето в човека остава до смъртта му, само че малко възрастни осъзнават това… То си е подсъзнателно и се проявява в неочаквани ситуации.
UniMedia: Кое, според Вас, провокира творческия интерес към детството?
Недялко Йорданов: Желанието да не остаряваш… И да те запомнят, когато вече няма да те има.
UniMedia: Какво Ви привлича повече – да пишете за детството в произведения за възрастни или да пишете за деца?
Недялко Йорданов: При мен няма разлика – пиша според настроението си. И ми е особено приятно, когато се случва нещо, написано от мен да се харесва еднакво и от децата и от родителите им.
UniMedia: Авторът, пишещ за малките, създава произведението си в съгласие с някаква представа за своята публика. Какви са основните характеристики на детската публика, с които се съобразявате, когато пишете книги за деца?
Недялко Йорданов: Не се съобразявам специално – пиша импулсивно и после проверявам дали това стига до читателите или зрителите ми.
UniMedia: Кои са книгите на Вашето детство?
Недялко Йорданов: Много и най-различни са. Но бях луд по романите на Карл Май и се бях превъплътил в ролята на Поразяващата ръка… По-късно, разбира се открих Ерих Кестнер… Трудно мога да изброя всичките…
UniMedia: Какви качества трябва да притежава хубавата детска книга?
Недялко Йорданов: Няма рецепта за това… Времето ще покаже дали е еднодневка или ще продължи да живее.
UniMedia: Каква е ролята на автобиографичното в произведенията Ви за деца?
Недялко Йорданов: Избягвал съм да занимавам детските си читатели или зрители със своите лични преживявания по обясними причини… Отразявал съм всъщност „биографиите“ на своите деца.
UniMedia: Бихте ли разкрили как се раждат имената на героите във Вашите творби за деца. В търсене на благозвучието (Красимир и Владимир), на римните възможности (“Загасете всички лампи!/ Ти ли си, бе, Харалампи?”), на междутекстова игра (Лили Късата поличка – Пипи Дългото чорапче) или на нещо съвсем друго?
Недялко Йорданов: Спонтанно… Красимир и Владимир са моите двама сина – Асен и Недялко… За внучката ми Тамара съм писал с нейното истинско име „Приключенията на Тамарка“. В пиесите героите са с измислени имена, често римувани или като с игра на думи : Хули, Ганчо и Хулиганчо… Зъбчо, Ръбчо и Тъпчо …
UniMedia: Стафан Цанев пише за Вас така:”Някой беше казал, че играта е създала човека. Рано възмъжал, детето ревниво се обажда в Недялко след всяка трета дума.Той взема всяка игра насериозно, наистина, влагайки цялата си страст в нея като дете, а действителността превръща в игра, все малко уж несериозна, делнична, героите в нея – като него – с цялата си страст воюват за чистота и истинност, иначе разсеяни на вид -какъвто е и той.” Незагубената способност да се играе или страстта да се отстоява истината съхраняват детето във възрастния?
Недялко Йорданов: Това си е програмирано от природата… И все пак е строго индивидуално… И се проявява в най-различни ситуации от живота на възрастния вече човек.
UniMedia: Играта присъства на всички художествени равнища във Вашите детски произведения – от равнището на жанра (пиесите), през сюжета, героите, езика, до детайлите във формалната организация на текста. Означава ли това, че й възлагате основна роля в общуването си с детската аудитория?
Недялко Йорданов: Да… Детето обича играта. И така най-лесно и ненатрапчиво може да му се показват нови неща, които да научи или да се амбицира и то самото за своеобразно детско творчество.
UniMedia: Какво е мнението Ви за тематичните ограничения в литературното общуване между възрастни и деца. Трябва ли да има табуирани теми?
Недялко Йорданов: Няма рецепта за това. Всичко зависи от семейството вкъщи, от родителите, от създадените взаимоотношения с децата им в първите девет години. А що се отнася до творчеството, разбира се, че авторите трябва да се съобразяват с детската възраст.
UniMedia: Според Симеон Янев националният нравствен идеал, около който още през Възраждането започва да се оформя детската ни литература, е трудолюбието. Какъв, според Вас, трябва да е нравственият идеал, около който да се изгражда съвременната българска литература за малките?
Недялко Йорданов: Днес най-важното е детето да се самоосъзнава като българче! И да се гордее с това. Където и да се намира, дори в чужбина, както често става напоследък.
UniMedia: Кога идва краят на детството? Осъзнава ли го потърпевшият? Спомняте ли си как се случи при Вас?
Недялко Йорданов: Детството няма край. То безусловно не се повтаря, но не изчезва никога…
Недялко Йорданов е един от най-популярните и обичани съвременни български писатели. Роден е през 1940 г. в Бургас. Завършва Българска филология в Софийския университет. Една година работи като учител по литература, след което трайно свързва професионалния си живот с поезията и националния ни театър.
Дебютира със стихосбирката “Всичко ще изпитаме” (1963). Следват около 40 поетични книги. Автор е на сатирични сборници, документални и публицистични книги, на мемоарна проза.
Създава запомнящи се произведения за деца (“Красимир и Владимир” (1978), “ Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки “(1982), “Приключения опасни със герои сладкогласни” (1997), “Вълкът срещу козата и трите й козлета” (1998), „Приключенията на Тамарка“ (2000).
Оставя ярка следа в историята на най-новата ни драматургия. Драмите му са поставяни на сцените на може би всички български театри и заедно с това в още близо 20 страни, сред които Русия, Полша, Чехия, Франция, Германия, Финландия, Япония.
Освен като драматург се изявява и като сценарист на документални и игрални филми, театрален и филмов режисьор, автор и изпълнител на бардова музика.
“Младостта си отива”, стихове Недялко Йорданов, изпълнение Михаил Белчев
*Б.Р. Литературните интервюта или анкети са най-често част от по-големи изследвания в областта на литературната или културната история. Често са с определена тематина насоченост. Това интервю е част от дипломна работа на Златка Брайчева – студентка от IV курс на специалността Български и руски език в Шуменския университет с поета и драматург Недялко Йорданов. Публикуваме го във връзка с 80-годишнината на бележития български творец, навършена на 18 януари 2020 г.
Автор: Златка Брайчева, IV курс, „Български и руски език”
Снимки: http://www.nationallibrary.bg/
Видео: YouTube
