Градският духов оркестър в Шумен, който носи името на най-дългогодишния си диригент – Михаил Биков, отбеляза тази година своя 50-годишен юбилей. От 2013 година диригентската палка е в Христо Атанасов – кларинетист, възпитаник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където се обучава в класа на проф. Венета Вичева.
UniMedia: Какво е най-впечатляващото в историята на Градския духов оркестър?
Христо Атанасов: Работата на Михаил Биков. Той е бил над 20 години диригент на оркестъра и впечатление прави огромният брой ръкописи, които той е опазил в архива и броят на концертите, които той е достигал. А впечатляващото към днешно време е, че оркестърът прави концерти, които се повтарят по няколко пъти изцяло по желание на публиката, тъй като явно са поднесени с подходяща програма, адекватно, модерно звучащи и привличащ много млади хора в публиката.
На 1 април 1987 година диригентската палка на Градския духов оркестър поема Михаил Биков (най-отпред), под чието ръководство съставът заема почетно място в културния живот на Шумен. През 2009 година маестро Биков си отива от този свят, но делото му е почетено от следващия диригент на оркестъра Славил Димитров. Именно по негово предложение Градският духов оркестър на Шумен днес носи името на Михаил Биков
UniMedia: Какво можем да открием в архивите на оркестъра?
Христо Атанасов: В архивите може да се намерят много соц. музика, която тогава е била безусловно в репертоара, но може да се намери и много музика на Йосиф Цанков, който е бил преподавател на Михаил Биков. Маестро Биков прави много аранжименти и оркестрации на песните му. Адаптирал е и страшно много хора на Дико Илиев за шуменския оркестър, тъй като той не е в пълния си състав. Такъв оркестър трябва да бъде около 30 човека, за да звучи всичко както композиторът го залага. За времето на Михаил Биков оркестърът е бил около 20 човека (както е и сега), което налага да се направят различни аранжименти. Нещо, което е много любопитно – маестро Биков много се е интересувал от местния фолклор и е правил много аранжименти на шуменски песни, правил е аранжименти на фолклорна музика да звучи в ча-ча-ча, в суинг, в джайф и в различни стилови направления. Всъщност това са моментите, в които той е прокарвал модерното в онези времена – западното влияние в българската музика. В архива се среща и филмова музика – от руски, френски, италиански филми. А това е нещо, което в днешно време е доста силно застъпено в нашата програма. Тя се оказа и едно от най-добрите попадения в репертоара и доста често се налага да я изпълняваме по пожелание на публиката.
Маестро Христо Атанасов
UniMedia: Освен името на Михаил Биков кои други имена можем да споменем в историята на оркестъра?
Христо Атанасов: След него дойде Славил Димитров, което също е популярно име за шуменската култура. Първият диригент на оркестъра е Стефан Демирев, след това идват музиканти като Симеон Мишев, Филип Ламбев, Любен Джамбазов. Това са все хора, които са дали по нещо за оркестъра, които работят от 10 октомври 1970 до момента, в който Михаил Биков не поема оркестъра на 1 април 1987 година. Интересното всъщност е, че духовият оркестър е създаден да обслужва сватби и погребения. И едва по-късно при Михаил Биков той започва да разгръща наистина концертната и творческата си дейност. Така започва една нова епоха в развитието на оркестъра, започва да се събира публика. През това време пък спират да функционират военните оркестри в Шумен и оркестърът започва да изпълнява и техните функции.
От 1 януари 2001 година духовият оркестър е творческа формация на народното читалище “Стилиян Чилингиров” в Шумен
UniMedia: Има ли днес достатъчно млади хора, които да искат да поемат към музиката?
Христо Атанасов: Музикантите в града ставаме все по-малко, както и хората, на които им се занима с такъв тип музика. Имаме нужда от музиканти, имаме нужда от млади кадри, тъй като рано или късно има хора, които ще се пенсионират. И сега някои работят след пенсия. За жалост нито при нас, нито в симфоничния оркестър, има някакъв наплив от млади хора. Хубавото е, че наши музиканти пък (млади хора), които сме успели да привлечем от Търговище, станаха студенти в Шуменския университет, вече са първокурсници и ние ги подкрепяме. Много е важно, че в университета работят хора д-р Юлияна Панова и работиха (визирайки проф Венета Вичева), които разбират от това, за което са там, знаят как да ангажират вниманието и да предизвикат интерес, какви задачи да поставят и как да мотивират. Мисля, че те са успели да оформят определени търсения и виждания за музиката в мен. В момента имаме няколко човека, които са възпитаници на университета – и флейтистката ни, и тромпетистката ни, и единият тромпетист. Като вземем броя на висшистите-членове на оркестъра през годините – всички са възпитаници на Шуменския университет.
UniMedia
