В Международния ден на жената, 8 март, UniMedia ви среща с възпитаника на Шуменския университет Галена Върбева, която паралелно с работата си като учител не спира да твори. До момента тя има издадени три книги – автор е на романите „Острие на отмъщението“ и „Среднощна сянка“, а издаването на “Големите и малките реки” е финансирано от Общински фонд Култура – Шумен. В началото на 2023 година Върбева нареди още две награди сред голямата си колекция от отличия:
Последно спечелихте две нови литературни награди – разкажете повече за тях.
Галена Върбева: Първият литературен конкурс, който обяви своите резултати беше „Забравеният език“ на издателство LitdeSign. В него всички участници трябваше да изпратят стихове или разкази, съдържащи 10 остарели български думи (отпаднали от речта ни). Тук бях отличена с втора награда за разказа „Папуци“, който смятам да продължа и да разширя като тематика и сюжет. Темата се получи много колоритна и интересна и определено се хареса на журито, а и на публиката. А и някои хора вече ме питаха дали “Папуци” може да се превърне в роман. Отговорът ми е, че не само, че може, но и ще бъде публикуван.
А вторият литературен конкурс беше поетичен и резултатите от него бяха обявени в навечерието на Трифон Зарезан/Свети Валентин. Разбира се, стихотворението, с което участвах беше за виното и любовта. На него бях отличена с трета награда измежду 85 други творби от цялата страна.
Какво освен удовлетворение Ви носят тези конкурси?
Галена Върбева: Истината е, че аз участвам в такива литературни конкурси от съвсем малка. Трябва да съм била някъде 4-5 клас, когато взех участие в първия ми конкурс. Родом съм от Ямбол, където учителките ми по литература и български език ме насърчаваха и подкрепяха. Наричаха ме „нашият малък талант“. Те самите ми предлагаха да участвам в училищните и регионални конкурси за утвърждаване името и авторитета на училището.
Разбира се, че и финансовата и материална страна са важни, но ако съм написала определено произведение – стихотворение, разказ, есе или кратка новела и те отговарят на условията на даден конкурс, аз без колебание ги изпращам за участие. Без да гледам какво ще получа насреща, както се казва.
Вие пишете и поезия. Защо не приемате, когато медиите Ви нарекат поет?
Галена Върбева: Защо не приемам когато медиите ме наричат поет? Защото, както знаете, а и повечето от читателите знаят, аз не пиша само поезия. Тя е едно от направленията на литературата. Още в началото на интервюто споменах, че в конкурса на издателство LitdeSign съм отличена със сребро за разказа „Папуци“, а във втория – с отличие за стих на тема вино и любов.
Миналата година пък публикуваха най-новата ми книга. И това са само най-скорошните ми изяви в отделните литературни направления.
Дълги години работех и като журналист в родния ми Ямбол. Да не говорим, че откакто завърших магистърската ми степен в Шуменския университет, непрекъснато ми се налага да пиша научни разработки и методически планове; да представям за ревизиране уроци от подготвителната група до 4-ти клас, с всички образователни изисквания по регламент. И става така, че пиша и стихотворения (поезия), и разкази (проза), и журналистически материали (публицистика), и романи и по-дълги новели (белетристика) и не на последно място и научни разработки, а накрая медиите да ме нарекат „поет“! Ами не, не съм поет! Считам себе си за автор, за писател, ако ми позволите тази дума. Но в крайна сметка времето най-добре ще отсее кой какъв е всъщност!
Вие сте родом от Ямбол, а сте следвала и живеете в Шумен – в този смисъл ямболски или шуменски автор сте?
Галена Върбева: Докато израствах и се развивах като автор, бях само ямболски. По-късно станах и ямболско/шуменски. Но в крайна сметка не принадлежа на дадено регионално място. Моите послания се отнасят за всички българи – и у нас и в чужбина. В природата на писателя е заложено да обича, да почита и боготвори своето родно място – неговата красота, идентичност и природа. Всички знаем с какви красиви патриотични стихове и разкази е пълна българската литературна съкровищница. И аз не правя изключение. Затова ако някой ден, след години пишат за мене, то навярно ще бъде отбелязано: „българската авторка Галена Върбева…“.
Какво Ви даде обучението в Шуменския университет?
Галена Върбева: Шуменският университет положи най-важните основи на моето обучение. И в бакалавърската, и в магистърската степен. Всички знаем, че за да премине човек на следващ етап, трябва да издържи предишния. Не можеш да го прескочиш, няма преки пътища, за да пораснеш в развитието си и да станеш по-добър. Като в живота, където изпитите понякога са неочаквани, и за тях често пъти няма поправителни.
А в Шуменския университет срещнах много добър екип от специалисти – с повечето от тях все още поддържам връзка и си говорим. Благодарна съм за всичко, което са направили за мен през всички тези години!
А студентският живот?
Галена Върбева: Студентският живот, лично за мен, беше само през първата година на бакалавърската ми степен, защото още на втората година се омъжих и родих първото си дете. Е, трудничко беше – и бебе и писане, и студентство, и изпити, но издържах. Не съжалявам. Вярвам, че всичко е дошло на точното си време. Няма случайни неща!
UniMedia
