Голямата награда на 43-то издание на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев завоюва Гергана Гълъбова от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. С финансовата подкрепа на Община Шумен тя ще издаде първата си книга.
UniMedia: Как се чувстваш като носител на голямата награда?
Гергана Гълъбова: Чувството е много трудно за описване, особено ако не трябва да използвам клишето като „за мен е чест”. Много се вълнувам… Наистина, много е вълнуващо и мисля, че по някакъв начин това е и награда за последните години усилена работа върху писането. Аз учих във Великобритания „Английска литература с творческо писане” към Университета на Лондон. Често ми задават въпроса защо съм се върнала в България. Освен всичко останало, така се стекоха обстоятелствата тази година и със сигурност не съм единственият студент от Великобритания, който се е върнал заради пандемията. Но реално бях заглеждала магистърската програма „Преводач – редактор” на Софийския университет още преди да реша, че на сто процента искам да се върна в България. Та, покрай цялата ситуация реших, че това ще е най-добрата следваща стъпка. Реално се върнах, за да се квалифицирам за преводач.
Мисля, че до голяма степен хората на моята възраст се възприемат като граждани на Европа. И да, никога няма как да знам със сигурност какво ще стане в бъдеще, но сега знам, че се чувствам добре тук.
UniMedia: За това ли имаш татуировка на София?
Гергана Гълъбова: Аз следя профила в Инстаграм на един татуист и просто реших, че трябва да я имам. Просто София е любимият ми град.
UniMedia: Няма нищо общо с мъдрост, духовност?
Гергана Гълъбова: Не знам. На татуировката НДК се вижда най-отпред и така със сигурност може да се направи препратка към културата, към живота в София, но това може би са малко по-дълбоки интерпретации, отколкото първоначално съм вложила.
Ива Анастасова, носител на Наградата на публиката и втора награда в раздел „Проза” и Гергана Гълъбова, носител на Голямата награда
UniMedia: Всъщност ти участваш в конкурса „Боян Пенев” заедно с още две твои приятелки, с които сте в един активен творчески диалог, един вид литературен кръг. Една от тях е Ива Анастасова, която спечели Наградата на публиката и първа награда в раздел „Проза“.
Гергана Гълъбова: Ние сме много повече хора в този творчески кръг. Не мога да кажа колко сме точно, но сме всички, които се интересуват от писане в нашата магистърска програма. Тази година започнахме „Творческо писане” при Здравка Евтимова и покрай писането за часовете ние започнахме да си даваме обратна връзка и да се подобряваме все повече и повече. И продължаваме да действаме заедно.
UniMedia: Твоето представяне обаче най-много е впечатлило публиката. Било е в стил Стендъпкомеди?
Гергана Гълъбова: Стендъпът не ми е чужд, аз по принцип ходя на такива събития в София. Така че разказът ми е вдъхновен от този формат на комедия, на който аз съм голям фен. Така че – да, направих нещо като стендъп (само дето го четох, а не го изнасях). Разказът ми започва доста хумористично с един комик на сцената, който се опитва да си разкаже шегите, но публиката не реагира. Впоследствие се разбира, че самият комик има цяла стена с писма с откази от страна на издатели на текстове, които той нарича „нечеститки”. В края на разказа обаче той не получава „нечеститка”, а е-мейл, който е от (предполага се) някакъв издател. Така той на 162-я отказ написва отговор. Бих казала, че прозата ми е по-силна и затова кандидатствах с моя разказ.
Гергана Гълъбова в дискусията на участниците в конкурса с журито проф. д-р Пламен Дойнов, Захари Карабашлиев и Петър Чухов в “Културен радиосалон – Студио 3” на Радио Шумен
UniMedia: Защо реши да вземеш участие в конкурса?
Гергана Гълъбова: В момента, в който се върнах в България, веднага започнах да търся подобни конкурси, защото искам професионално да се занимавам с писане. Това е един от най-добрите начини, освен всичко останало, да получиш опит.
Бъдещето на всеки творец като цяло на моменти е доста несигурно. Не е изненадващо, че разказът, който написах е свързан с писма за отказ. Но все пак мисля, че има много възможности. Тук имаме повече достъп до професионалистите в областта, което в много други държава го няма. На Запад много обичат да казват, че сме малка литература, малък език. Аз не мисля, че има малка литература и малък език, но тук със сигурност е по-лесно да стигнеш до хората. Къде другаде ще се запознаеш с успял писател като Захари Карабашлиев?! В повечето държави няма достъп до хора от неговата величина. А сега на конкурса „Боян Пенев” имахме възможност да проведем дискусии с Петър Чухов, проф. Пламен Дойнов и Захари Карабашлиев, които просто седят пред теб и можеш да им зададеш който си искаш въпрос.
UniMedia: Ти какви въпроси им зададе?
Гергана Гълъбова: Още първата вечер питах проф. Дойнов и Карабашлиев дали пишат на ръка. Мисля, че това е нещо доста интересно за писателите. Карабашлиев спомена, че когато имаш желание да започнеш някаква история, трябва да я започнеш, а когато инерцията те напусне можеш да я оставиш настрана. А когато вдъхновението дойде отново – започваш пак да пишеш. Хрумна ми да го питам колко време престоява една идея, преди да вкисне. Така той сподели, че му се е налагало да се отказва от някои идеи, просто защото не се получават.
Така че със сигурност бих казала на моя литературен кръг да участват в следващото издание на конкурса.
UniMedia: Готова ли си за книгата следващата година?
Гергана Гълъбова: В момента имам девет разказа, които са почти завършени – някои са готови, а други са на финала. Така че, да, почти съм там, но не напълно.
UniMedia
