РИОСВ – Шумен организира конкурс за научно есе на тема „Да живеем екологично“, насочен към тийнейджъри. В UniMedia ви представяме творбите на първите шест. Есето на 16-годишната Мелда Юмерова от І СУ “Св. Седмочисленици” в Търговище на тема “Въвеждане на принципите на кръговата икономика” се класира на второ място:
Знаете ли, че ако човечеството продължава да използва ресурсите по начина, по който сме свикнали досега, към 2050 година ще ни бъдат нужни ресурсите на три планети като Земята. Възможно ли е да не изчерпим тези ресурси и дали може да съществува свят без отпадъци? Според Европейския парламент е възможно и начина, по който можем да постигнем тази идея е с въвеждането на така наречената кръгова икономика.
Досегашната линейна икономика силно разчиташе на добиването и използването на ресурси, които след употребяването им се превръща в боклук. Този икономически модел на „вземи, използвай / консумирай, изхвърли“ не работи нито за бизнеса, нито за потребителите, нито за околната среда, тъй като ресурсите на планетата ни са ограничени, труднодостъпни и за добива им е нужно голямо количество енергия, което същевременно води до отделянето на огромни количества отпадъци. Всичко това води до замърсяването на околната среда.
Кръговата икономика предлага решение на всички тези проблеми чрез удължаване и затваряне на жизнения цикъл на продуктите – суровините да се използват отново и отново, което да доведе до по-малко потребление на енергия, минимално изхвърляне на отпадъци и значително по-малко замърсяване. Това може да стане чрез възможно най-дългото споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващите материали и стоки.
Преходът към кръговата икономика зависи от бизнеса, властите и не на последно място- от самите потребители. През 2020 г. ЕК представи новия план за действие за кръговата икономика. Планът предвижда мерки по отношение на целия жизнен цикъл на продуктите – от проектиране и производство до потребление, поправка, повторно използване, рециклиране и връщане на ресурсите обратно в икономиката на ЕС. В това есе ще ви запозная с някои от тези мерки.
Една от ключовите идеи в плана е за т.нар. екодизайн – продуктите да се проектират по начин, който позволява те да бъдат ремонтирани, а не директно да се изхвърлят, както и вложените в тях ресурси да могат да се рециклират и използват повторно. Това се отнася най-вече към технологиите, които доста често заменяме с нови поради проблеми със системата или неизправности. Например телефона ви се разваля и виждате, че няма как да го поправите и затова си купувате нов. Ако телефона ви беше изработен по плана за екодизайн нямаше да имате нужда от нов. Така не само спестявате пари от закупуването на нов телефон, но и още той не става отпадък и старите части могат да бъдат рециклирани. Страната ни е една от водещите държави в ЕС по рециклиране на електрически и електронни уреди. През 2018 г. страната ни рециклира 66.7% от този вид отпадъци, или с повече от 25% над средното за съюза ниво. В световен мащаб обаче от този вид отпадъци се рециклират едва 17,4%.
Друг проблем за ЕС е генерирането на приблизително 26 млн. тона пластмасови отпадъци. Предвидените мерки за пластмасовите отпадъци в новия план за действие се основават на европейската стратегия за пластмасите в кръговата икономика от 2018 г. Един от основните акценти е насочен към търсенето на решения за предизвикателствата около пластмасовите микрочастици, както и набавянето и използването на пластмаси на биологична основа и биоразградими пластмаси. ЕС също така прие мерки за намаляване на пластмасовите отпадъци в океаните. Може да звучи изненадващо, но България изпреварва средните за ЕС стойности и по този показател. Спрямо експертни оценки у нас се рециклират близо 40% от всички пластмасови отпадъци, или с 10% над средното за съюза.
Знаехте ли, че за производството на само една тениска са необходими около 2 700 литра прясна вода – количество, което би стигнало за питейните нужди на човек за две години и половина. Всяка година европейците употребяват около 26 килограма и изхвърлят около 11 килограма текстилни материали. В световен мащаб се рециклират по-малко от 1% от дрехите, а в ЕС 87% от този вид отпадък се изгаря или депонира. Междувременно т.нар. “бърза мода” води до производството на дрехи в големи мащаби, а това изисква изключително много ресурси – вода и земя за отглеждането на памук и други влакна. Освен това модната индустрия е отговорна за 10% от световните въглеродни емисии. Новият план за действие има за цел да стимулира пазара за устойчиви и „кръгови“ текстилни изделия, включително пазара за повторна употреба на такива изделия и нови бизнес модели. Целта е вместо да изхвърляме старите си дрехи да ги рециклираме в текстилни контейнери, откъдето те да бъдат използвани за създаването на нови продукти. Законът въвежда и изиcĸвaнe ĸмeтoвeтe на общините дa cĸлючвaт дoгoвopи c opгaнизaции пo oпoлзoтвopявaнe нa тeĸcтил и oбyвĸи. В България количеството текстилни отпадъци, които се изхвърлят на сметищата, са около 4% от общите отпадъци. Според анализ на състоянието на отпадъците у нас текстилните отпадъци представляват 5.4% от всички битови отпадъци.
Отпадъците от опаковки в Европа достигнаха рекордни стойности — 173 килограма на глава от населението през 2017 г. ЕК предлага мерки, с които да се гарантира, че до 2030 г. всички опаковки на пазара на ЕС ще бъдат пригодени за повторна употреба или рециклиране. България е един от лидерите в ЕС по рециклиране на пластмасови опаковки. Според данни на Евростат за 2018 г. страната ни се нарежда на второ място по този показател с 59.2% рециклирани пластмасови опаковки, като лидер в статистиката е Литва с 69.3%.
Знаете ли колко вода трябва за произвеждането на един хамбургер? А защо произвеждането на картофи може да навреди на опрашването на цветята? Това не са въпроси, които си задавате дневно, но проблемът е че от храненето и транспортирането на добитъка до обработването на храната, начина по който днес се храним не е устойчив. Точно затова ЕС предлага новия план “от фермата до трапезата”. Стратегията предвижда намаляването на разхищението на храни в цялата хранителна верига с 50% до 2030 г. От своя страна, това би допринесло за по-ефективна борба с изменението на климата, защита на околната среда и опазването на биологичното разнообразие. Стратегията цели още до 2030 г. използването на пестициди да бъде намалено с 50%, използването на изкуствени торове да бъде намалено с поне 20%, както и 25% от земеделската земя да бъде обработвана по правилата за биоземеделие.
От пластмаса, че дори до храната ни, новият план на Европейския парламент за кръговата икономика би ни помогнала за проблемите със замърсяването на околната среда и недостига на ресурси. Но искам да отметна, че този нов тип икономически модел може да се реализира само ако ние гражданите на България, Европа и светът се постараем да реализираме тази идея. Дори с малки крачки като рециклиране, даряване на дрехи, използването на торбички за многократна употреба и др. можем да помогнем за осъществяването и. Нашата планета с цялата си красота и разнообразие, е дарител на живот и ще е срам да я оставим да изгние. Нека всички ние се опитаме да положим възможно най-много усилия, за да опазим тази невероятна зелена планета, защото както казва Мишел дьо Монтен “В природата няма нищо безполезно”.
UniMedia
