Владислав Стоименов бе отличен с „Аскеер“ за изгряваща звезда за режисура на постановката „Арт“ в Младежки театър „Николай Бинев“. Той е роден в Шумен, завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Атанас Атанасов, и магистратура по режисура при проф. Пламен Марков и Явор Гърдев. А филмът „Шекспир като улично куче“, в който играе главната роля, беше част от програмата на Националния студентски литературен конкурс “Боян Пенев” на Шуменския университет. “Шекспир като улично куче” е отличен със „Златна роза“ .
Какво означава за Вас наградата за изгряваща звезда в режисурата?
Владислав Стоименов: Тази награда за мен е преди всичко признание, че сме си свършили добре работата. Хубаво е, когато някой го оцени, защото това е нещото, което ни мотивира да правим театър и филми.
Прави впечатление, че актьорът Кирил Недков получи “Аскеер” за поддържаща роля отново за “Арт”.
Владислав Стоименов: Да, това е допълнително потвърждение и комплимент към моята и неговата работа. И допълнително ни задвижва към това да продължаваме да работим.
Какво може да открие публиката в постановката Арт?
Владислав Стоименов: Постановката “Арт” е на френския драматург Ясмина Реза. Тя е сравнително позната на театралната сцена в България. Поставена е няколко пъти. Пиесата изследва темата за приятелството и човешките взаимоотношения през призмата на изкуството. Сюжетът накратко е: трима приятели, единият купува картина бяло платно на бели ивици на стойност 200 хил. лв. и цялата пиеса се върти около това събитие. С развитието на драматургичното действие тези трима приятели започват “да свалят кожи” с думи един на друг и да изплуват болезнени истини на повърхността, които са притъпени там някъде в миналото. Пиесата има много хубаво чувство за хумор, естетически е много добре издържана. Това е, което ме провокира да я изследвам и да я работя с колегите от Младежкия театър.
Вие сте роден в Шумен. Какви са спомените Ви?
Владислав Стоименов: Бях записан в детска школа при госпожа Здравка Стоянова (бел. ред. – днешния ЦПЛР – ОДК “Анастас Стоянов” град Шумен), където получих първия си достъп до театъра. Това бяха за мен основите и вече когато дойдох в София този интерес започна да се развива. Девет години съм живял в Шумен и по-голямата част от детството ми премина там, имам основно хубави спомени. Те не са нещо кой знае какво предвид, че бях дете и тепърва съзнателният ми живот започна, когато дойдох в София.
Филмът, в който играете главна роля “Шекспир като улично куче”, бе част от програмата на студентския литературен конкурс “Боян Пенев”, а участниците се срещнаха с режисьора и сценариста Валери Йорданов.
Владислав Стоименов: За жалост не можах да дойда на срещата, поради ангажимент в София, но много се радвам, че в Шумен успя да се реализира такава прожекция. Благодаря на организаторите на конкурса и на Шуменския университет за това събитие! Много се радвам, че има интерес към филма и се надявам да е харесал на всички, които са гледали, и по някакъв начин да им е въздействал, да ги е провокирал. А на всеки, който иска да се занимава с изкуство, пожелавам да не спира да работи и да се развива, да инвестира не малко количество енергия, за да може да се реализира в това, което иска.
Как се реализира един млад талант в България?
Владислав Стоименов: Аз мисля, че в нито една сфера не е лесно. А да се занимаваш с изкуство в България наистина е деликатна тема и е въпрос на обстоятелства, шанс, може би на късмет. Но вярвам, че най-добрата инвестиция е в образованието. Аз продължавам да се развивам. Мисля, че това е нещо, което изключително ми помага. Разбира се, необходимо е и адски много търпение, но тук вече има редица обстоятелства, около които човек трябва да лавира и да се съобразява. Но постоянството и постоянното любопитство към света са основните неща, които ме задвижват.
Церемонията по връчването на наградите Аскеер се случи под надслов Денят на големите учители. Кой е най-важният учител за Вас?
Владислав Стоименов: Аз не приемам този въпрос много буквално, защото не мога да кажа един конкретен човек, който ме е научил на нещо. Всеки, който съм срещал, ми е дал свой опит, познание, което ме развива, което ме обогатява. Ценя всяка една среща. Но най-големите учители преди всичко са всички онези неща, които чупят призмата, през която гледаме и сменят перспективата. Това могат да бъдат хора, могат да бъдат и обстоятелства. Това може би са най-големите учители за мен.
Видео: YouTube – Ðahnyelle
Снимка – Facebook Владислав Стоименов
