На 17 март в Арт галерия Le Papillon във Варна бе открита изложба живопис „Моите герои“ на Васил Василев – Зуека. Това е неговата втора самостоятелна изложба, в която представя 22 от своите картини. За новото му амплоа и още нещо, емоционално и откровено, поговорихме със Зуека:
UniMedia: Свикнали сме да Ви гледаме по телевизията, но сега Ви виждаме в друго амплоа. Тук сме по повод Вашата изложба „Моите герои“. Кои всъщност са героите на Зуека?
Васил Василев – Зуека: Обикновени хора, които могат да летят. Обикновени хора, които не се срещат по улицата, а се гонят по облаците. Обикновени хора, които разпъвайки чадъра могат да открият един цял нов свят за себе си. Това са моите герои.
UniMedia: Какво се опитват да ни „кажат“ Вашите картини без думи, а в образи? При това христоматийно познати образи – Дон Кихот и Санчо. Какво различно послание може да носят те на 21-ви век?
Васил Василев – Зуека: Аз Дон Кихот го взимам само като нарицателно, той е нарицателно на романтизма, нарицателно на човека, борещ се за свобода, правда, човека, борещ се за любовта си. Тоест аз имам един образ, който зрителя като го види и веднага разбира, че това е Дон Кихот – тоест това е идеалистичен образ. От тук нататък се гледа какво прави Дон Кихот. Моята задача е да нарисувам какво прави моят Дон Кихот. Моят Дон Кихот е мой съвременник. В повечето случаи това съм аз.
UniMedia: Успявате ли да се самоизразите чрез своята живопис и отвъд драматичното или комичното си амплоа като актьор? Нали художникът е също артист?
Васил Василев – Зуека: Аз мисля, че за мен всъщност няма особена разлика, дали съм на театрална сцена, в кино или тук на платното. Няма кой знае каква разлика, защото образът е образ. Образът е вид визуално интерпретиране на дадена тема, т.е. дали в театъра ще нарисувам двама, които ги вали дъжд, а над всички други няма да вали – това е същото. Това е въпрос на виждане, въпрос на въображение, въпрос на провокация и в крайна сметка въпрос на послание. Посланията ми са за любов, за свободен дух, защото свободата винаги е в главата на човек, тя няма общо със заобикалящата го среда. Любовта е главна тема.
UniMedia: Достигнахте ли удовлетворението към което всички се стремим – да бъдем чути и разбрани? Какво не успяхте да ни кажете от сцената, за да потърсите рамката, боите, платното и изложбената зала?
Васил Василев – Зуека: Е, човек винаги търси. Един творец е творец докато умре. Дори вече да не може да прави, това което обича, той винаги намира начин да се изразява. Защото това умее, това може. Много неща не съм правил в театъра. Аз съм правил прекалено малко в театъра. Прекалено малко съм правил и в киното, за да кажа, че нямам какво да кажа. Напротив, имам толкова много да кажа, ама вече остарях и не ставам за сцена. С картините успявам по някакъв начин почти да заместя. Но това е друго изразно средство. И пак казвам, няма никакво значение с какво изразно средство се изразяваш, за мен поне няма значение – дали ще хвана две парчета дърво и нещо ще ги моделирам. В общи линии е същото, стига да излезе идеята, която искам да кажа. Това е важното.
UniMedia: Различно ли е вдъхновението, което Ви дава Испания? Кое Ви е в повече и кое Ви липсва там?
Васил Василев – Зуека: В повече или по-малко – нямам идея какво е това, но знам, че там ми е спокойно. Знам, че там не мисля за нещата, за които мисля в България. Там мисля само за роднини и приятели, които ми липсват и там работя – по цял ден, обикновено по цяла нощ, както се случи.
UniMedia: Липсват ли Ви театърът и телевизията? Вие определено им липсвате. Не допускате ли мисълта за завръщане – не конкретно в България, в София, а въобще – в театъра и телевизията.
Васил Василев – Зуека: Това е сложно. Аз съм от хората, които никога не казват никога. Не мога да кажа „никога няма да се върна в телевизията“, не мога да го кажа, дори и наистина да си мисля, че никога няма да се върна. Но идва един момент, в който човек си казва: „Хубаво, дали имаш повод или не, въпросът е да искаш“. При мен е така, така стои въпросът. Когато искам нещо, аз тръгвам 100 процента към него и му се отдавам. Ако не му се отдаде човек, то винаги ще бъде между другото. То ще бъде половинчато. Така разсъждавам аз. Така че киното винаги ми е липсвало. Аз съм кандидатствал и съм искал да бъда актьор, защото съм искал да се занимавам с кино. Животът ми така се стече, че изучих кукли и не съжалявам за нито една секунда от четирите години (освен двете, в които стачкувахме). Това се отрази на нашето образование, но съм благодарен за хората, с които ме срещна ВИТИЗ и ме научиха, защото 50% от това, което виждате тук, се дължи на ателието във ВИТИЗ. Скоро се чух с шефката на ателието (Цвети) и си говорихме с нея, че всъщност прекрасно е това, което се случва с мен. Това е едно продължение от това, което тя е видяла в мен преди 120 години. Така че не ми липсва киното, не ми липсва телевизията, не ми липсва и театъра. За сега се чувствам прекрасно.
UniMedia: Най-вероятно не сте срещнали провокация?
Васил Василев – Зуека: Да, засега има как да се изразявам, правя го, според мен…
Автор: Антоанета Ангелова, I курс, Българистика и медии
Снимки: Антоанета Ангелова
