Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Това е официалното названието на 2 юни от 31 май 1993г. насам.
За първи път подвигът на Ботевата чета се отбелязва във Враца и в Пловдив през 1884г., а през 1948г. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание. И до днес, шумът на сирената е една от честите асоциации с 2 юни.
Един от съществените проблеми около денят на Ботевата чета, е копнежът на масовия читател да разбере дали Ботев е убит от чужди или от свои. Това желание се превръща в източник на доходи за неедна медия със съмнителна достоверност и отклонява вниманието на българите в една посока, която няма да ни накара да разберем същността на явлението Христо Ботев.
Ботев, както знаят всички ученици в 11-ти клас, е известен като Геният. По художествена стойност неговите произведения надминават тези на всички негови български съвременници. Неговата публицистика, до голяма степен, не е загубила своята актуалност до ден днешен. Неговите идеали обаче, целите, за които се е борил, са поизбледнели в съзнанието на българите. Именно те са това, което трябва да си припомним на 2 юни, денят не на неговата смърт, а денят на неговото безсмъртие.
Автор: Андрей Андреев, студент II курс, Журналистика
