Преди време UniMedia ви разказа за село Паркани, считано за най-голямото българско селище извън пределите на България. Днес в рубриката “Заедно към неизвестните красоти на България” студентката по Журналистика и реклама Юлия Ившина ни разказва една от най-свидните истории за родния си град Болград, Украйна и за духа на българите, който не просто не отмира с времето, а съзижда една малка България, далеч от родината:
Храмовете и катедралите са украсата на всеки град. И всеки от тях има своя собствена специална история. Катедралата «Свето Преображение Господне» (на украински: Свято-Преображенський собор) в Болград, Украйна носи своя собствен забележителен отпечатък в живота на българите.
Историята на храма е тясно свързана с тази на региона и започва през 1821 година, когато е основан самият Болград. На 12 май 1820 година управителят на селищата на българските преселници, Сергей Малевински, публично прочита декрет, който дава на българите колониални привилегии в рамките на Руската империя. Така се ражда идеята на мястото на малката църква, в която българите в Бесарабия се учат да пишат и четат, да се построи величествен храм.
В началото са разработени няколко типични за Бесарабска губерния проекти. Попечителят на българските преселници в Бесарабия И.Н. Инзов и началникът на българската селищна служба М. Бутков обаче публично изразяват недоволството си от тях. Те вярвали, че в централната колония на бесарабските българи е необходимо да се построи специална сграда, която да впечатлява с красотата и с величието си. На тази църква се пада мисията да носи обединение и помирение сред шарената общност от трансдунавски имигранти.
Изборът на проекта и на архитекта на храма отнема много време, но в края на краищата е избран архитект Авраам Иванович Мелников и проектът на Огюст Монферан. Сред известните му творби са ансамбълът на Полукръглия площад в Одеса, Покровската катедрала в Кишинев, църквата на старообрядците «Св. Николай» в Санкт Петербург. Всъщност интересен факт е, че изграждането на Болградската катедрала е тясно свързано с изграждането на Исакиевския събор в Санкт Петербург (1818-1858). Той е проектиран и построен от френския архитект Огюст Монферан. Именно негов е проектът на Болградската катедрала. Дори казват, че именно тук архитектът е успял напълно да реализира всичките си идеи, само че в по-малък мащаб. Може би затова се е родила и легендата, че Болградската катедрала е умалено копие на Исакиевския събор. Но това е само легенда.
И така на 23 юни (6 юли) 1833 г. в центъра на града по проект на архитект Аврам Мелников започва изграждането на величествената катедрала «Свето Преображение Господне» в Болград с обща площ 2000 м². На този ден се събират много жители на града и околните села. В присъствието на генерал И.Н Инзов и протойерей Василий Пуришкевич мястото за църквата и първата копка са осветени. В строителните работи участват общо над 10 000 човека. Когато сградата е готова, император Николай I подарява на катедралата 12 камбани, а много от иконите и предметите в църквата са дарени.
На заселниците всъщност са им били необходими само пет години, за да построят величествената катедрала: от 1833 до 1838 г. На 29 октомври 1838 година храмът се освещава. Този ден се чества като Ден на бесарабските българи, а Болград бързо се формира като културен център на българските колонии в Бесарабия.
Най-голямата гордост на храма е иконата на Свети Николай Чудотворец в рамка от чисто злато, пред която заселниците изразяват благодарността си за спасението си, за успешно преселване и за просперитета в новата Родина.
От деня на освещаването на храма богослужението се извършва на български, а след това на румънски и на църковнославянски език. В олтара на храма се пази царският указ от 29 декември 1819 г., с който се дават привилегии на българските заселници.
Наскоро бяха открити икони и на Спасителя, Божията майка и великомъченика Дмитрий Солунски. През съветската епоха властите затварят манастири и храмове, а цялата църковна утвар е или унищожена или частично раздадена. Голям брой църковни светини, никому ненужни, остават покрити с прах на тавана на храма. Докато един ден не са открити случайно от един строителен работник. В крайна сметка Бесарабия е била част от Руската империя, от Румъния, от Съветския съюз.
С установяването на съветската власт голямата част от църквите са разрушени и унищожени. Тази съдба подминава нашата катедрала, благодарение на факта, че е призната за архитектурен паметник. Въпреки че катедралата «Свето Преображение Господне» в Болград не е засегната от вълната на разрушения, която залива многострадалната ни земя през 20-ти век, тя има остра нужда от реновация.
Църковният живот се възражда в началото на 90-те години. Реставрацията на катедралата започва през 2001 г. от нейния настоятел и декан на Болградския окръг протойерей Павел Полещук, който съчетава тази благотворителна дейност с възраждането на пробуждащите се от забрава човешки души.
Реконструкцията напредва бавно до фаталния пожар в нощта на 25 срещу 26 януари 2012 г., в който храмът е не само сериозно засегнат, но губи и купола си. До лятото на 2015 г. куполът е външно реставриран и стенописите са реставрирани. На следващата година храмът е отворен отново за енориаши. На 30 септември 2018 г. се състоя голямото освещаване на възстановения катедрален храм, което бе оглавено от Александрийския патриарх Теодор II и Киевския митрополит Онуфрий. Цялото българско население гледа с гордост на реновацията на храма, а освещаването му е голямо събитие за всички.
Всички изследователи, които се занимават с темата, подчертават факта, че храмът не е построен благодарение на подкрепата на покровители, а на труда на всички жители на тази благословена земя. И не малка част от бесарабските жители даряват не просто пари, а труд с пот на челото по изграждането на стените и основите, върху които е стъпила българската църква в Болград.
Така Болград се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а «Свето Преображение Господне», най-величественият за времето си храм, в прослава на светата християнска вяра и българска духовност.
За бесарабските българи тази катедрала е равна по важност на Катедралния храм «Св. Александър Невски» в София. А бесарабските българи без съмнение имат големи заслуги към прародината България и значим принос в националната и културна история на държавата.
Автор: Юлия Ившина, IV курс Журналистика и реклама
