Доц. Йорданка Бибина, проф. Евдокия Борисова и Кадрие Джесур в Радио Пловдив
Списание „Небет тепе“ за литература и изкуство навърши една година. Печатното издание е по идея на създадения преди шест години Българо-турски литературен клуб. В него членуват преподаватели и студенти от Пловдивския, Шуменския, Софийския и Анкарския университет, турски и български поети и писатели, издатели и представители на медиите. Дейността му е подкрепена от предишните и сегашния консул на Република Турция в Пловдив Хюсеин Ергани.
Ето какво казаха членовете на редколегият Кадрие Джесур, главен редактор, проф. Евдокия Борисова от Шуменския университет и доц. Йорданка Бибина пред Радио Пловдив, едно интервю на Нели Бистрашка:
БНР: Г-жо Джесур, честит рожден ден! Да станеш на една година и да си списание – това вече прохождане ли означава?
Кадрие Джесур: Мисля, че шестте книжки на двуезичното списание „Небет тепе”, профилирано за литература, култура и изкуство, е вид пълнолетие. Те са достатъчни за прохождане. Измеренията са не само количествени, както разбирате. „Небет тепе” е единственото в момента двуезично списание в България и не е ограничено в териториалната рамка на Пловдивския регион. В него публикуват и млади, и утвърдени класически наши автори, както на турски, така и на български език. Това е своеобразен духовен диалог, а Пловдив не е чужд на подобно издание, понеже още в началото на 20-ти век (преди и след реформата на турската азбука) именно в Пловдив се издават двуезични вестници.
БНР: Списание „Небет тепе“ има един много сериозен редакционен състав, в който е и проф. Евдокия Борисова от Шуменския университет.
Проф. Евдокия Борисова: Списанието има много амбициозни цели и задачи. То си ги постави още в самото начало и гледаме смело напред още по-амбициозно. То тръгна много смело, пъстро жанрово и тематично ориентирано. Въпреки че неговата таргет група е ясно коя – идеалният читател е човекът, който чете и пише на турски и на български еднакво пълноценно. Но това списание е категорично предизвикателство и към хората, които говорят и пишат на турски не добре. Както и обратното – български читатели, които нищо не разбират от турски език, могат да прочетат половин списание, но невероятни неща, прекрасни, нови, актуални, също и класически. Много интересни автори се появиха в рамките на тази година по страниците на списанието, такива световно известни български литературни имена като Георги Господинов, Алек Попов, Кристин Димитрова. Емил Андреев е в последния брой с прекрасен разказ, който не е никак известен. Опитваме се да даваме трибуна, да даваме и старт и на млади автори. Сега аз като шуменка ще се похваля, че откритието на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ (бел. ред.- най-старият студентски литературен конкурс в България, провежда се ежегодно в Шуменския университет) Емине Садкъ е наш автор. В предходния брой тя се появи с едни прекрасни разкази, хубава поезия. Ние вече имаме рубрика за сатира в лицето на сатирика Румен Иванчев, познат ни от страниците на вестник „Стършел”. Списанието ни обаче има още по-амбициозни цели – да влезем сериозно в териториите на визуалните изкуства.
списание “Небет тепе”
БНР: Доц. Бибина, как се чувствате Вие в тази компания на списание „Небет тепе”.
Доц. Йорданка Бибина: Ужасно комфортно в тази приятелска и професионална среда. Това е едно изключително важно издание. С какво ме впечатли то? С една топлота, която излъчва към читателите си. А трябва да обичаш своя съвсем близък читател, за да можеш да създадеш тази атмосфера, която създава двуезичното списание. На нас ни дава възможност да видим как перфектно могат да функционират две култури на два езика, защото размива до голяма степен и границите. И действително смятам, че читателите биха могли да възприемат съвсем спокойно „Небет тепе” като скъп приятел. Това, че е на хартия, също е много приятно и важно, защото дава възможност да хванеш, да усетиш, да включиш всичките свои сетива във възприемането на текст или образ. Или една културна история, както тук ни предлага проф. Борисова: историята на една варненска чешма т.е. това е една културна история. Тук се разкриват множество места на паметта, които всеки един от нас съзнателно или подсъзнателно пази. За това имаме нужда да преодолеем тази забрава или да възстановим своята памет за хубавите неща, които имаме. Действително тук могат да си протегнат ръка в културите на българи и на турци много важни личности, но и нови таланти. Защото много е важно младите хора да бъдат подкрепени.
Източник: БНР
