Антоний Димов: Повечето от авторите на дебютни книги в последните години са участници в конкурса

Представяме ви и интервюто с третия член на журито на четиридесет и второто издание на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ Антоний Димов:

UniMedia: Как оценявате мястото на конкурса в литературния и културния живот на страната?
Антоний Димов: Конкурсът в Шумен е един от важните за младите литературни хора у нас. Тъкмо с акцента си върху авторите, които сега изграждат своето присъствие в литературата, е интересен този форум. Ако се вгледаме в биографиите на публикувалите дебютни книги хора в последните няколко години, сигурно ще се изненадаме каква част от тях са били участници в Националния студентски литературен конкурс в Шумен, без значение дали това е отбелязано в творческите им биографии и задните корици на книгите им. При това не говоря само за лауреатите и носителите на награди в него. Конкурсът има и функцията да среща пишещите проза и поезия, да прави диалога между тях и критиката възможен в едно време, което залага на измамно лесната, но често безперспективна възможност за безкритично споделяне през и в социалните мрежи. Конкурсът изгражда една културна инфраструктура, без която литературата се депрофесионализира, което пък в малките литературни общности е от особено значение, тъй като да речем пазарът не може, а може би и не трябва да се натоварва с функцията да селектира ценното, особено в некомерсиалните жанрове. В този смисъл конкурсът, наред с този в Стара Загора и “Южна пролет”, е от легитимиращите авторите, естетиките, направленията в литературата ни. Откровено казано мисля повече за бъдещето пред форума, а не за историята дотук, да си призная, въпреки че и тя е респектираща. Така че следващият въпрос сигурно е и най-важният.

UniMedia: Имат ли бъдеще подобни литературни конкурси?

Антоний Димов: Зависи от това доколко обществото, университетите, авторите, местните власти, държавата и публиката ги подкрепят. До момента този конкурс напълно оправдава статуса си на национален, но шуменската общественост стои по-встрани от него, парадоксално той е по-разпознаваем извън Шумен, отколкото в града. Присъствие на хора от други изкуства би било от полза за бъдещето му, защото живеем във време, в което артистът в най-широк смисъл не се ограничава само в едно изкуство, само в един жанр, а често се реализира в формати като инсталации, пърформанси, акции. Понеже пък трите литературни рода са епос, лирика и драма, не би било лошо да видим и награда за драматургия за автор студент в конкурса по-нататък, както и интегриране на театралите към него, досега те участват предимно в раздела за критика, а не в качеството на драматурзи. Всичко това обаче е въпрос на дефиниране на визия за бъдеще, на финансиране и на прагматика. Извън всичко това чудесно е, че издаването на книгите на Ивайло Динев, Анна Лазарова, Елена Ташева, Лилия Трифонова и други автори, следствие на конкурса, е ако не гаранция, то поне довод в подкрепа на тезата, че този конкурсът на името на Боян Пенев има не само минало и настояще, но и бъдеще. Естествено може много какво още да се желае от социализацията на самия конкурс, от вписването му в местната общност, от рекламирането му, от възможностите да тематизира и разчита света в локален, национален, глобален план. Възможно ми се вижда и отварянето на конкурса към преводаческото изкуство, без което пълноценният живот на малка езикова общност, каквато е българската, е трудно постижимо. Ето няколко незадължителни възможности, които носят развитие. Всички те, както и функционирането на конкурса в традиционния му формат, са за предпочитане пред събирането на лайкове да речем през социалните медии, да речем в персонална авторова страница. И е задължително да си говорим за бъдещето. В обществото ни липсва такъв диалог и в политически и в обществен план. Този конкурс всъщност е това – търсене на бъдеще за литературата, за авторите, за четящата публика, за всички нас и за това, което изгражда индивидуалните и колективните ни идентичности.

UniMedia: Как оценявате изискването на организаторите, участниците в конкурса задължително да  представят творбите си пред публика?

Антоний Димов: От една страна като рестриктивно, отказващо хората с ангажименти по същото време, счупилите крайник или живеещите далеч, без удобен транспорт. От друга страна залага перспективата на срещата отвъд формалното, отвъд институционалното събитие. Донякъде това изискване е алтернатива на все по-виртуалния ни живот, в който общуваме, купуваме, пишем, четем виртуално.  Едното не изключва другото, затова и много от хората остават приятели и след края на конкурса, било във виртуалната, било в извънвиртуалната реалност. Можем да съдим за това и по появата на нови литературни сайтове, издания, платформи и множеството публикации на участници в конкурса. Срещата очи в очи е от полза, дори и да не се харесаме, дори да спорим, дори да отричаме дадени текстове, традиции, почерци. 

Автор: Десислава Денева, II курс, Връзки с обществеността