Университетът
НАЙ-ДОБРОТО ОТ 2021: Антоанета Костадинова: Години на лишения, труд, упоритост, инат, воля

Всичко тръгна от нея на Олимпиадата в Токио за България. Една сутрин осъмнахме с новината за първия ни медал. За броени минути нейното име се завъртя не само в българските, а в световните медии. Антоанета Костадинова. И ако сребърният й медал по спортна стрелба бе повод за национална гордост, за нас победата й е много по-лична. Защото е възпитаник на Шуменския университет – първо бакалавър в специалност Педагогика на обучението по физическо възпитание и спорт, а сега се обучава в магистърска програма Регулиране и контрол в системата на социалните дейности. Затова след като заради нейното постижение в Токио издигнаха българското знаме, на официалното откриване на учебната 2021/2022 година в Шуменския университет тя бе тази, която издигна трибагреника пред академичната общност.
UniMedia: Кога и как се запалихте да тренирате точно спортна стрелба?
Антоанета Костадинова: Аз започнах доста късно да тренирам, бях почти на 18 години, когато стъпих в залата. И то съвсем случайно. Въпреки че баща ми беше състезател по спортна стрелба, не ме заведе той в залата. С една приятелка през лятната ваканция се чудехме какво да правим. Тя каза, че отива на тренировка, на мен ми стана интересно и отидох с нея. И така полека-лека се запалих.
UniMedia: Имате ли ярък спомен от тренировка или състезание, който е останал запечатан в съзнанието Ви още от ранните години?
Антоанета Костадинова: Всъщност още първата тренировка, която направих (е, силно казано тренировка), но когато ми дадоха пистолета да опитам да стрелям с него. Обикновено всеки състезател започва да стреля на бял фон. Групичката, която успях да направя, беше за може би 9,7 или 9,8, което за човек, който хваща за първи път пистолет, беше наистина много добра серия. Пак казвам – това беше на бял фон. Там нямаш нито къде да се мериш, нито къде да се отчита. Но после, наложено на мишената излезе, че резултатът ми е доста добър.
“Тренировките така успяхме да ги направим, че да наблегнем на качеството, а не толкова на количеството”
UniMedia: Което опровергава поговорката, че успехът е 99% работа и 1% талант. При Вас талантът се оказва решаващ.
Антоанета Костадинова: (Смее се) Да, всъщност при мен по-скоро от талант го докарвам на по-голям процент, защото пък от гледна точка на положения труд в последните години (когато станах и майка на две деца), времето, което мога да отделя, е доста по-малко. Но затова пък тренировките така успяхме да ги направим, че да наблегнем на качеството, а не толкова на количеството. Когато имам време да ходя сутрин и следобед на тренировка го правя, но през по-големия период на годината (състезателен и извън състезателен) тренирам само до обяд.
UniMedia: Какво в случая означава качество за сметка на количество?
Антоанета Костадинова: Това е програмата, която треньорът ми прави в началото на всеки сезон. Той така структурира тренировките, че със задачите, които ми дава не се изисква толкова много стрелба или суха тренировка. По-скоро задачите са концентрирани върху точното изпълнение на поставената задача. Малко е трудно да се обясни на хора, които не се занимават с това. Просто ако в извън състезателен период стрелям около 100-150 изстрела на тренировка, в състезателния период, когато търсим повече качеството, долу-горе се ограничавам до 50-60.
“Това са години, години на лишения, труд, упоритост, инат, воля”
UniMedia: И след тези тренировки следват много и различни медали. Какво е усещането човек да държи медал от олимпиада?
Антоанета Костадинова: Много е трудно да се опише. Това е нещо, което просто го изпитваш отвътре. Поне аз не мога да намеря думи… Това са години, години на лишения, труд, упоритост, инат, воля и какво ли не. И в един момент ги държиш, събрани в един медал в ръцете си. Малко е трудно да се обясни какво точно се изпитва. И цветът на медала е без значение. Какъвто и да е медалът, просто си е… Еднакво важен е за този, който го държи!
UniMedia: И ината, и волята – спортът ли оформи тази жажда за победа, постоянството и дисциплината? Като оформянето Ви като личност?
Антоанета Костадинова: Аз започнах на доста осъзната възраст. Освен това съм и зодия козирог – волята и инатът са ми вродени просто. Така съм свикнала от малка за нещо, когато го искам и то силно – няма пречки, няма спънки, няма „не искам”. Докато не си го постигна, не се успокоявам и не се спирам. А колкото до волята и ината, според мен ината си е типично българска черта. Така че това си ни е вродено в балканския манталитет. В ДНК-то.
UniMedia: Като направите сравнение с миналите поколения, смятате ли, че технологиите оказват влияние върху желанието на подрастващите и на младите хора като цяло да спортуват?
Антоанета Костадинова: За мен това е основната причина. Наистина желанието в младите хора и обществеността като цяло за спорт и движение е ниско. За една много голяма част от хората това им се превърна в професия и навсякъде са с глава, забита в някакъв екран. Техните деца и заобикалящите ги се заразяват с примера, който виждат. Всички знаем, че примерът е много важен. Когато виждаш твоите родители да стоят със забити глави в телефоните или пред мониторите, ти няма как сам да се сетиш да излезеш навън и да спортуваш, да играеш. Ако нямаш добрия пример, ти просто се превръщаш в едно зомби, което само гледа телефони, таблети и този виртуален свят, който те обгражда. Даже в един момент ти забравяш, че съществуваш в реалния свят и започваш да живееш в този измисления.
UniMedia: Въпреки съвременните препятствия, виждате ли потенциал в младото поколение спортисти? Какво не им достига и в какво са по-добри от вас?
Антоанета Костадинова: Доколкото виждам всяко следващо поколение явно е все по-слабо от предишното, говоря за спортисти в България. Като гледаме от олимпиада на олимпиада какво се случва, какво е било преди – какви величия сме имали и световни имена… От година на година нещата стават все по-зле. Има тук-там някой лъч надежда, но наистина са все по-малко. И освен това ако политиката на държавата не е насочена към областта на спорта, специално развиването на спорта още от ранна възраст в училища и градини, няма какво добро да чакаме. При всички случаи положението ще става все по-зле.
“Ако нямаш добрия пример, ти просто се превръщаш в едно зомби, което само гледа телефони”
UniMedia: Въпреки това Вие сте избрала да учите специалност Педагогика на обучението по физическо възпитание и спорт, което означава, че един ден може да се реализирате като учител по физическо възпитание.
Антоанета Костадинова: Моето желание беше да завърша треньорска дейност, но тъй като Шуменският университет не предлага тази специалност, аз предпочетох да запиша все пак учителския профил, защото с една квалификация като треньор, мога да практикувам дейността. Аз си живея в Търговище. Тук живея, тук тренирам и за да мога по-нормално да си провеждам тренировъчната дейност, трябваше да избера университет, който наистина да ми е наблизо. Но освен това преподавателите, които бях проучила предварително са имена, които се ползват с уважение в света на спорта в България. И хубавото в случая беше, че можех да съвместявам тренировъчната и състезателната дейност с учебната и същевременно и с майчинството, защото първата година бях бременна и оттам нататък бях с едно дребосъче, което също имаше нужда от внимание. Дините под мишницата много ми се бяха събрали, но се радвам, че в крайна сметка успях (пак с инат и воля!) да избутам и тези четири години.
При откриването на учебната 2021/2022 година в Шуменския университет Антоанета бе отличена със Златна значка за спортните си постижения
UniMedia: Срещнахте ли разбиране в преподавателите?
Антоанета Костадинова: Да! И то огромно! Просто наистина съм им безкрайно благодарна, защото винаги ми влизаха в положение – и когато не можех да присъствам на лекции или когато датата на съответния изпит не ме устройваше заради някое състезание. Просто нямах никакви проблеми. Всички се оказаха страхотни хора.
“За мен специално като състезател дисциплината е на първо място”
UniMedia: Виждате се като треньор?
Антоанета Костадинова: Да, това е, което искам да правя след като приключа състезателната си кариера. Влече ме да работя с деца и мисля че има какво да им дам и на какво да ги науча. За мен специално като състезател дисциплината е на първо място и това е нещото, на което най-много държа. Не случайно се шегувам, че като вляза в залата всички млъкват, защото просто знаят, че за мен това е правило №1. Ако ти си в тази зала, просто трябва само и единствено да се съсредоточиш върху това, което имаш да правиш там и това е, за което си отишъл. Места по кафенетата има много, който иска да ходи на кафе и да си приказва празни приказки, винаги е свободен да излезе и да напусне. Щом е избрал да бъде в залата, това означава, че ще пази тишина и ще уважава труда на останалите, които са там.
UniMedia: В началото на новата учебна година сме. Това ли е съветът, който един от най-успешните възпитаници на Шуменския университет отправя към по-младите си колеги?
Антоанета Костадинова: За съвет не знам, но им пожелавам предимно да са здрави – те и семействата им. И с лекота да завършат пътя, по който са тръгнали, да завършат успешно бакалавърските си степени или съответно магистърски, които са записали. Няма да им бъде лесно, но когато го искат и знаят, че им е необходимо, просто да се раздадат на максимума си, защото си заслужава. От това зависи бъдещето им след това.
Освен среброто на 10 метра пистолет от Олимпийските игри в Токио сред най-значимите победи на Антоанета се нареждат:
Злато на 25 метра пистолет от Световната купа в Баку през 2016 година
Злато на 10 метра пистолет от Световната купа в Мюнхен през 2015 година
Злато на 10 метра пистолет от Световната купа в Осиек през 2021 година
Сребро на 10 метра пистолет от Европейското първенство през 2016 година
Сребро на 25 метра пистолет на Европейските игри в Баку през 2015 година
Сребро на 10 метра пистолет от Европейското първенство през 2015 година
Бронз на 10 метра от Европейските игри в Минск през 2019 година
Бронз на 25 метра пистолет от европейските игри в Минск през 2019 година
8-о място на 25 метра пистолет от Олимпийските игри в Рио де Жанейро
UniMedia