Анета Недялкова: Шуменският екип на КЛаДА-БГ изследва езиковата осведоменост в българското общество

Представяме задълбочено интервю с Анета Недялкова, която е в магистърска програма по българска филология на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, от сайта на Tour de CLARIN. Под егидата на КЛаДА-БГ тя работи върху асоциативен речник на словесни изрази.

Вие сте наистина млад изследовател, тъй като сега завършвате магистратурата си. Как се заинтересувахте от психолингвистиката?

Анета Недялкова: Интересът ми беше вдъхновен от курс по интердисциплинарни подходи по лингвистика в Шуменския университет, особено от ориентирания към проекта практикум по психолингвистика, който адресира въпроси, които винаги са ме вълнували. Под ръководството на проф. Велка Попова проведох експеримент по словосъчетания с десет души от село Осмар, Североизточна България, където живея. След това задачата за курса прерасна в проект за магистърска теза и се озовах в ролята на млад, но ентусиазиран изследовател.

Как се включихте с КЛаДА-БГ?

Анета Недялкова: Бях в напреднала фаза на асоциативното си изследване на магистърската си теза, когато присъствах на презентация на КЛаДА-БГ от местния координатор проф. Димитър Попов и веднага разбрах, че моите изследователски интереси биха били много подходящи за КЛаДА-БГ, тъй като ще ми дадат възможност да си сътруднича с опитни лингвисти и изследователи с подобни интереси и да се уча от тях.

Над какво работите в момента?

Анета Недялкова: Завършвам магистърската си теза, озаглавена „Специфични особености на речника на съвременния български роден език“. Психолингвистично изследване“, което представя пилотно проучване на психичния лексикон на неекспертните носители на езика, основаващо се на три психолингвистични процедури: безплатен асоциативен експеримент, спонтанно извличане на определения и примерни изречения за дадена дума. Резултатите ме мотивираха да разширя експерименталната работа и да създам речник на словесни асоциации на 100 души от село Осмар, който ще бъде основният ми принос към КЛаДА-БГ.

Какво прави такъв речник важен от психолингвистична перспектива? Защо избрахте този регион?

Анета Недялкова: Едно от ключовите предизвикателства на психолингвистиката е изучаването на психичния лексикон. Свободният асоциативен експеримент е един от най-популярните подходи за това, тъй като позволява на психолингвистите да разкрият много широки семантични модели, които съществуват в човешкото съзнание, тоест когнитивни връзки между думи, които не се основават на лексико-логически отношения, такива като синоними и антоними, но на по-ефимерни асоциативни връзки. В асоциативен експеримент вие молите участниците да запишат определени словосъчетания, които те свързват с целева представа.

Една от основните задачи на шуменския екип на КЛаДА-БГ е създаването на няколко съвременни асоциативни речници, които ще послужат като основа за изследване на езиковата осведоменост в българското общество и за изследване на социолингвистичните аспекти на българския ментален лексикон. В българската лексикографска традиция вече съществуват два асоциативни речника. Първият е Българският стандарт на словесните асоциации от 1984 г., а вторият е Славянски асоциативен речник: руски, беларуски, български и украински от 2004 г. Докато речникът от 1984 г. е остарял, Славянският асоциативен речник, макар и по-нов, както и многоезичен. , има основен методологичен недостатък в това, че включва данни само от една социална група, ученици на възраст между 18 и 25 години. Следователно приложението на речника в научните изследвания е доста ограничено.

КЛаДА-БГ има за цел да създаде нови асоциативни речници, които ще бъдат с по-широк обхват по отношение на социолингвистичните променливи и ще отчитат различията в териториалния произход, пол, възраст, образование и професия. Следователно идеята е, че те ще бъдат полезни ресурси за широк кръг потребители от хуманитарните науки и социалните учени, като езиковеди, психолингвисти, социолингвисти, етнолингвисти, когнитолози, психолози, учители и политолози. Задачата ми да създам асоцииран речник на словесни изрази въз основа на жителите на град Осмар е само един от свързаните с КЛаДА-БГ речници. Избрах този град по две причини. Първо, Осмар е селище от градски тип, между типичен град и типично село. Това се отразява в специфичния начин на живот, облеклото и отношението на жителите към технологичния прогрес, което се отразява и в колективните особености на умствената им лексика. Втората причина е лична – живея и работя като секретар в местната библиотека на Осмар.

Бихте ли описали по-подробно съставянето на речника на словесни асоциации и свързаната подготовка на въпросници и експерименти? Кои са вдъхновяващите части на тази работа и какви са предизвикателствата?

Анета Недялкова: Съставянето на асоциативен речник включва няколко етапа. Първо, трябва да проектирате асоциативния експеримент, който ще бъде основа за речника. Това включва подбор на участниците, определяне на двойки слово-стимули, създаване на изследователски дизайн (писмено или говоримо) и разработване на изследователските материали. Тогава експериментът се провежда с всеки участник поотделно, което е последвано от обработка и обобщение на резултатите. Директният контакт с участниците е най-вдъхновяващата част за мен. За мен е предизвикателство да ги подготвя и мотивирам да участват в експеримента. Действителният експеримент винаги е интересен, а понякога много забавен или дори емоционален. Последната част от обобщаването на данните по систематичен начин в речника е най-трудната и най-изтощителната, но любопитството да видя резултатите ме държи вдъхновено и ентусиазирано дори в този последен етап.

Как услугите и знанията в КЛаДА-БГ ви подкрепиха в работата ви?

Анета Недялкова: Като цяло, изследването често е самотно и предизвикателно за начинаещ изследоватол, така че да бъдеш част от екипа на КЛаДА-БГ помага много. След първоначалното обучение на младите изследователи от проф. Попова, ни предложиха насоки от местния координатор на проекта проф. Попов. Освен това беше създаден Студентски лингвистичен клуб – малка общност за студенти с единомислие, в която обсъждаме нашите изследвания в инфраструктурата.

В момента се разработват няколко различни асоциативни речници, някои от които са резултат от съвместна работа на студенти под ръководството на КЛаДА-БГ. Един от докторантите е координаторът и синхронизаторът на събраните данни, който се организира и изпраща в отделни партиди. След това те се преглеждат от научния ръководител проф. Попова. По този начин данните преминават през две нива на проверка, което осигурява контрол и гарантира обективността на резултатите.

Първата година на работа върху асоциативните речници ми показа значението на насоките, които КЛаДА-БГ ми предложи, свързани с съставянето на асоциативния речник. Другите им езикови услуги, като модели и стандарти за обработка на данни, също са важни и полезни за нас, младите изследователи. По-нататъшното разширяване на тези услуги и софтуерна среда, които са част от бъдещата програма на консорциума, може да се счита за оптимална перспектива за постигане на по-високо качество на изследователската работа.

Какви инструменти и / или ресурси на КЛаДА-БГ смятате за най-полезни за настоящата и бъдещата си работа и защо?

Анета Недялкова: За моите изследвания най-полезните ресурси на КЛаДА-БГ са корпусите на спонтанната реч и лексиконите, които ми предоставят материал за проверка на моите хипотези и теоретични модели. В допълнение, аз също използвам модулите за обработка на езици, като маркировката за частична реч и анотатора на чувствата, защото те правят моите данни структурирани и подлежащи на търсене. И накрая, използвам широко конкордатора WebClark за откриване на допълнителни контексти, които дават обяснения за различни асоциации.

На какво възнамерявате да се съсредоточите след завършването на магистратурата си?

Анета Недялкова: След магистратурата си аз възнамерявам да продължа изследванията си в областта на психолингвистиката. Планирам да участвам в работата по разширяването на асоциативните корпоративни данни и речеви корпорации от КЛаДА-БГ, което ще бъде от полза както за теоретични, така и за приложни дейности на широк кръг специалисти. В заключение бих казал, че съм много щастлива да бъда член на екипа на КЛаДА-БГ, тъй като с моя опит и данни съм в състояние да помогна на други изследователи, но също така имам възможност да доразвия своите компетенции.

Източник: www.clarin.eu