Андреа Раду-Беженару е главен асистент в Департамента по руска и славянска филология, секция Българска филология към Букурещкия университет (от 2022 г.) и като научен асистент в Департамента по лексикология към Института за лингвистика „Йоргу Йордан – Александру Росети“ при Румънската академия на науките (от 2018 г.). Тя е завършила бакалавърска степен по българска и каталонска филология (2013 г.) и магистърска степен по балканисктика (2015 г.) в същия университет. През 2020 г. защитава дисертационния си труд в областта на съпоставителната фразеология (Концептуализацията на отрицателните морални черти в румънската и българската фразеология. Междукултурна и междуезикова перспектива). В хода на обучението си Андреа успява да усвои българския език на изкллючително високо ниво. В момента осъществявя обучение в Шуменския университет:
Как точно избрахте нашия университет, за да осъществите това обучение?
Андреа Раду-Беженару: През лятото за два месеца (август и септември) гостувах в Шуменския Университет по програма ННП Българистика, където карах специализация на тема „Българската асоциативна лексикография и дигиталният свят. Тенденции и предизвикателства“ под научното ръководство на проф. д-р Велка Попова.
Причините, заради които избрах ШУ, за да осъществя обучението си са повече. Първо, исках да посетя и други университетски центрове освен традиционните, така да речем. Също така желаех да развиваме научната си мрежа, да обновим отношенията между нашите университети и да поставим основите за ново сътрудничество. Много ме привлече и фактът, че е по-близо до Румъния и градът е по-спокоен – нещо, което е истински разкош след продължително пребиваване в Букурещ. Решителна роля изиграха и по-ранните ни срещи с преподаватели от Катедрата по български език към ШУ (проф. Велка Попова и проф. Димитър Попов), които ми правиха много добро впечатление, както от научна, така и от човешка гледна точка.
Какво Ви мотивира да изберете българския език като своя област на обучение, особено като румънски изследовател? Какво в нашия език Ви привлича?
Андреа Раду-Беженару: За мене българският език е бил любов от пръв поглед или по-скоро от първа дума. Убедена съм, че много важна роля са имали и моите тогавашни преподаватели (доц. Мариана Манджуля Жатоп, доц. Каталина Пую, лектор Иван Станков), които с много търпение и ловкост са ни предали любовта им към българския език и българската култура. Не бих могла да кажа точно какво ме привлича. Имам постоянно това усещане за радост, че още има нещо ново да уча, че има нови неща да открия и да разбера за България и нейния език, нейна култура и цивилизация. Мисля, че става дума за някаква необяснима вътрешна мотивация, която възниква от късметлийското съвпадение на това, което обичам с това, което работя.
С колеги от Департамента по руска и славянска филология, секция Българска филология към Букурещкия Университет
Има ли някакви конкретни културни или исторически причини, които са повлияли на избора Ви да изучавате български език?
Андреа Раду-Беженару: Аз съм родена в Тулча, град от северната част на Добруджа, където се преплитат разни култури, езици и етноси. Там съжителстват мирно хора от много етнокултурни малцинства (руснаци, украинци, гърци, турци, българи и др.) и аз винаги съм се чувствала по-близо до славянските етнически групи. Както много от хората, живеещи в Тулча, най-вероятно и нашите предци идват от смесени бракове (примерно, прадядото на мъжа ми е бил българин). През 2010 г. дойдох в Букурещ и първо исках да запиша руска филология, обаче там имаше доста голяма конкуренция и се отказах. Реших да запиша нещо „подобно”, т.е. език, който използва кирилицата като графична система и (за щастие!) избрах български. Както се оказа по-късно това беше най-подходящото решение за мене.
Можете ли да споделите някои от приликите и разликите, които сте открили между румънския и българския език?
Андреа Раду-Беженару: Между нашите езици съществуват много разлики, заради разнородния им произход, но и необичайни прилики, благодарение на принадлежността им към така наречения балкански езиков съюз. За разлика от румънския език, българският глагол има една граматическа категория, едно наклонение и едно глаголно време повече (глаголен вид, преизказно наклонение и бъдеще предварително време в миналото). Въпреки че и в румънския език именната система е имала тенденция към аналитизъм, той запазва още пет падежа, докато в български има само няколко остатъка при местоименията. Но и двата езика са загубили инфинитивната форма на глаголите, образуват формите за бъдеще време с помощта на същия спомагателен глагол (ща/voi) и имат задпоставен определителен член. На синтактично ниво – познават редупликацията на прякото и непрякото допълнение. От лексикална гледна точка се наблюдават и сходни конструкции особено в областта на фразеологията, които са показател на обща концептуална система, споделена от нашите народи.
Има ли конкретни области или аспекти на българския език, които особено ви интересуват като изследовател?
Андреа Раду-Беженару: В Букурещкия университет водя лекции и упражнения по българска фонетика, морфология, лексикология, цивилизация и български синтаксис. Следователно и моите научни интереси са в тази област. Най-вече ме интересуват обаче лексикалните отношения между българския и румънския език от най-стари времена до днес. Също така, в последните години започнах да проследявам от съпоставителна гледна точка съвременните промени в двата езика, като фразеологични калки (бел.ред.- калки е дума или израз, заети от друг език чрез буквално превеждане), оказионално словообразуване, навлизане на нови думи и др. Интересно ми е да видя как носителите на нашите езици възприемат различни лингвистични феномени и как си ги усвояват. Отскоро се занимавам и с психолингвистиката, тъй като много съм любопитна да открия взаимоотношенията между човешкото съзнание, мислене и език и как точно са мотивирани различни лингвистични процеси. За съжаление, не ми остава много време да чета художествена литература, но се опитвам да съм в крак поне със съвременните автори.
Международeн симпозиум Romanian Slavic Studies and the Dialogue of Cultures – 2023
Какво Ви е най-интересно и предизвикателно в българския език?
Андреа Раду-Беженару: Мисля, че най-голямото предизвикателство за всеки човек, който учи български език като чужд, е глаголният вид. И българската глаголна система въобще. Румънският глагол не познава тази граматическа категория. Това много затруднява изучаването на българския език, защото човек трябва постоянно да мисли и да анализира предварително семантиката на своя изказ, за да говори правилно. Това е според мене най-съществената разлика между двата езика. Другите особености на българския език (като бройна форма, мъжколична форма, възвратно притежателно местоимение и др.) са по-лесни като понятие.
Кои изследователски методи и ресурси намирате за най-ценни в изучаването на български език?
Андреа Раду-Беженару: В преподаването на българския език за чужденци, но и в собствения процес на продължаващо обучение, използвам като традиционни, така и модерни методи и ресурси. Смятам, че в тези времена е много важно да знаем как да манипулираме новите технологии, така че са в нашата полза – използвам презентации, филми, записани разговори, онлайн платформи за езикови игри, онлайн речници и т.н. Естествено, не трябва да прекаляваме с тях, тъй като доста бързо могат да се превърнат в пречка. Например има онлайн речници, които предлагат цялата парадигма словоформи на думата – незабавният достъп до информация води до загубата на способността на обучаващите се да провеждат пълен анализ на думите. Затова винаги настоявам студентите да използват и разпечатани книги и речници, да пишат на ръка, да си запишат важните информации и сами да минат през всички етапи за да стигнат до необходимата словоформа. Българският език е различен от румънския и много често им казвам, че трябва да учат старателно и последователно, с молив в ръка.
С какво смятате да се занимавате щом завършите?
Андреа Раду-Беженару: Понеже преподаването отнема най-много време, цялата изследователска дейност зависи от това. Най-вероятно ще продължа работата си върху темите, които и досега са ме привличали. За следващата година планирам студия по тема изучаване на българския език като чужд в Румъния. Също така, ще участвам в научни конференции, ще подготвя статии за публикуване и ще кандидатствам (надявам се успешно) за преподавателска мобилност.
UniMeida
