Александра Антонова, III курс, Българистика и медии:
От малка мечтаех да стана студент, без дори да зная какво всъщност означава да носиш тази тежка титла. Избрах да поема пътя на журналистиката още като бях тийнейджърка. Любовта ми за писането се роди тогава. Обичам да пиша и да изразявам мнението си на лист хартия, толкова спокойствие и уют не съм срещала никъде другаде. Когато моите връстници излизаха, аз се затварях в стаята си, за да пиша есета, водех си дневници. Усещах, че това, което правя сега, ще го правя до старини – да пиша. Знаех, че само журналистиката е онова, което искам и това, което търся. Журналистиката не е от най-лесните професии. Една много рискова професия, но в същото време и много престижна. Знаех всичко това, какви трудности и какви препятствия ме очакват, благодарение на негативното, аз се мотивирах още повече.
Настъпи годината, в която трябваше да кандидатствам. Всички познати започнаха да ме упрекват, опитваха се да ме разубедят, правиха какво ли не. Сякаш отивам на война. Но благодарение на моята упоритост и подкрепата на моето семейство победих – успях да изляза от малкия квартал и започнах да гледам в бъдещето. Без да се замислям къде, вече знаех, че Шуменският университет е мястото, където искам да прекарам моите четири или повече години. От малка харесвам Шумен като град – спокоен, тих, даващ чувство за защита, може би историята на града ни дава това чувство, тази хармония. От тийнейджърските си години често ходя в Шумен, нещо ме дърпаше, чувствах се там като у дома си. Харесвах и Шуменския университет, знаех, че там ще открия себе си. Не съм се замисляла да кандидатствам в други университети, бях сигурна, че там ще ме приемат, не исках другаде. И така стана. Бях приета в специалност Българистика и медии – точно това, което исках и мечтата ми се сбъдна. Летях от щастие! Аз успях, преобърнах всички стериотипи и направих най-важната стъпка за моя живот.
Вече изминаха почти три години от началото на студентските ми години, но аз не искам те да свършат някога. Е, вече не само харесвам Шуменския университет, но и го заобикнах. Поради епидемичната обстановка заради COVID-19, две години наред нямахме „готин студенстки празник“. Тази година за първи път ще празнуваме нашия празник заедно с всички колеги, с нашите преподаватели от Катедрата. Сбъднах още една моя детска мечта – имам студентски празник!
Честит празник!
