Университетът

Яница Тодорова: Нека да запазим любовта към литературата жива

В Световния ден на книгата и авторското право ви предлагаме едно интервю на възпитаника на Шуменския университет и UniMedia Андрей Андреев за VARNANOVINI.BG с Яница Тодорова. Яница е млада писателка, чиито път тръгва от най-стария студентски литературен форум в България „Боян Пенев”, който ежегодно се организира в Шуменския университет:

На 23 април отбелязваме Деня на книгата и авторското право. По повод настоящия празник ще Ви срещнем с младата българска писателка Яница Тодорова.

Тя е родена в София преди четвърт век, а днес живее в Русе. Завършва начална училищна педагогика с чужд език и е убедена, че ако децата обикнат четеното сами ще си потърсят книгата. По нейни думи съвременният човек трябва по-често да обръща внимание на малките неща в живота и да „тренира“ въображението си по-често. В момента тя участва в литературен конкурс за фентъзи разкази, за който е научила съвсем случайно и е решила просто да изпробва перото си.

През 2019 година Яница издава първата си книга „Пламъци и притчи“. Това е сборник с 23 кратки произведения в жанр фентъзи, някои от които са придружени от авторски илюстрации. Всяко произведение е наситено с различна емоция и индивидуално послание към читателите.

Повече за вдъхновението и литературата тя се съгласи да сподели в интервю за „ВАРНА новини“:

– Кога се събуди интересът ти към литературата? Имаш ли любим автор, на когото искаш да приличаш?

– Любовта ми към литературата се зароди от училище. Важна роля за това имат учителите. Те събудиха интереса ми най-напред към четеното, а по-късно и към писането.

Бих искала да творя в свой собствен стил на писане. Все пак има автори, които харесвам изключително много. Нийл Геймън е един от тях. От българските автори изключително много харесвам Яворов, винаги ми е бил по сърце.

– Може би заради любовната му лирика?

– Той просто знае как да закодира чувствата си и те кара да чувстваш докато четеш. Именно този похват е в началото на всичко.

– Възниква въпросът за любимият ти жанр…

– Фентъзи! Този жанр е някак си по-различен от действителността. Донякъде може би се води като ескапизъм, но точно това е хубавото на литературата. В нея можем да погледнем нещата от друг ъгъл, за да се позамислим и да видим живота си отстрани. Можем да я оприличим и като огледало.

– А какво е искал да каже героят ти с думите „ДНК и душа“? Това словосъчетание е направило силно впечатление и на редакторката ти.

– В книгата си опитах да провокирам читателите. Искам да използват абстрактното си мислене. Това е добър начин да засилим въображението си. За никого не е тайна, че двете страни, материалното и духовното, са свързани.

– И се стремиш да обърнеш внимание именно на това невидимо нещо, което не можем да обясним с думи?

– Да, до някъде. Често вземам идеи от природата, митологията, фолклора. Няма спор по-въпроса, че нашият фолклор е изключително богат. Философията и психологията също ме вдъхновяват. В общи линии всичко може да ме вдъхнови. Наистина е трудно да посоча едно нещо. Самият живот е вдъхновение. Изкуството от своя страна също е вид живот.

– В последно време се говори, че днес всеки може да напише книга. Така ли е в същност? Трудно ли е да се твори?

– Може би е трудно до някъде. Но ако чувстваш вдъхновението – не би трябвало да е така, даже напротив. Създаването на изкуство трябва да бъде приятно.

А издаването на книга е изключително отговорно начинание. Авторът трябва да обмисли решението изключително внимателно. Трябва да знае какви герои иска да създаде. Трябва да си измисли интересни събития и още по-интересен начин за израстването на героя. За мен в книгата трябва да има поука. Читателят би следвало да израсне заедно с героите, за които чете. Той също трябва да опита приключението.

– Няма как да не те попитаме за книгата ти… Колко време ти отне?

– Да напиша разказите, които включих в нея, ми отне около година. Но имам и други творби, които все още не са видели бял свят. Подредих произведенията, така че историята на героите се преплита и те си влияят един на друг.

– А ще има ли нова книга със същите герои?

– Да, ще има. В момента подготвям роман в жанр фентъзи. Някои от героите в „Пламъци и притчи“ ще участват в него. За сега няма да издам повече подробности, защото трябва да изпипам някои детайли. Не остава още кой знае колко много време.

– Нека кажем няколко думи и за авторските ти илюстрации. Умишлено ли всички са черно-бели?

– Нека читателите преценят. Разчитам на тяхното въображение. Нарочно оставих няколко загадки и ще се радвам ако всеки ги открие сам за себе си. Искам хората да си задават въпроси, върху които да разсъждават.

– Но днес наблюдаваме някаква особена мода… Има хора, които четат наистина много, но го правят под линия, за самата бройка, не осмислят прочетеното… Не е ли някак тъжно?

– Ако трябва да бъдем честни, така стоят нещата и в истинския живот. Трябва да се спираме на малките неща, да им обръщаме внимание, да ги оценяваме. Именно тук е ролята на книгите. Ако човек използва въображението си правилно, той може да си представи това, което чете и да го обмисли. По този начин той тренира ума си за действителността. Той трябва да забелязва малките неща.

– И това му помага да взема решения. Ключът е в това да можеш да си представиш образа на бъдещето. Но ти си завършила педагогика. Темата за децата не ти е безразлична. Нека призовем родителите да обръщат повече внимание на децата си, да бъдат отговорни и да ги тласкат към книгата от колкото се може по-рано.

– Разбира се! Децата са нашето бъдеще и няма как да ми бъдат безразлични. Важно е да четат. Това е пътят към вдъхновението. Достатъчно е да оценят книгата, тогава сами ще я потърсят. Дори ще си призная, че съм мислила да пиша детски книги, за да разнообразявам жанра.

– Естествено възниква въпросът дали поддържаш връзки с други хора на перото.

– Да, поддържаме. Радва ме фактът, че има други млади писатели, с които имам щастието да общувам. Не мога да посоча имената им, защото не съм се допитвала до тях. Но мога да кажа, че обменяме опит. Всеки един е вдъхновение за останалите, благодарение на което не се отказваме.

– Да не се отказвате… Това е добър завършек на нашия разговор днес. Какво би искала да добавиш днес, навръх Деня на авторското право?

– Мога да пожелая на читателите весел празник. Нека да запазим любовта към литературата жива. Изкуството е изключително важен дар за държавата ни. Вярвам, че имаме много таланти, които могат да обогатят културата ни. Важно е да се решат да творят и да получат подкрепа.

Източник и снимка: VARNANOVINI.BG

Покажи още
Close