Университетът

Шуменски учени датираха Кръглата църква в Преслав

Благодарение на иновативен археоастрономически и фотограметричен подход за изследване, екип от шуменски учени датираха началото на строежа на Кръглата църква от средновековния Преслав. Изследването разкрива и кой е светецът, на когото е посветен храмът. Предполага се, че става въпрос за 26 септември 893 г. от н. е., а светецът е св. апостол Йоан Богослов.

Различните хипотези за построяването на Кръглата църква в Преслав вече почти един век вълнуват изследователите. Кръглата (Златната) църква от Преслав, се е възприемала винаги като емблематична за епохата на цар Симеон I. От самото й откриване през 1927 – 1928 г. от Кръстю Миятев и Юрдан Господинов, тя провокира различни изследователи със своя специфичен архитектурен план.

През 2020-2021 г. екип от Шуменския университет, ръководен от проф. д-р Веселин Панайотов, в който влизат ст. преп.  Божидар Стоянов, ст. преп.  Емануил Стоянов, доц. д-р Грета Стоянова, докт. Йордан Арнаудов и с участието на Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“, направи проучване на Кръглата църква във връзка с изследване по Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, финансирана от Министерството на образованието и науката. Целта е да се осъществи фотограметрично заснемане на храма и създаване на 3D модел. Това дава възможност за по-прецизно проучване със средствата на съвременните дигитални технологии.

Практическата теренна работа по заснемането на храма е извършена от ст. преп.  Божидар Стоянов и ст. преп.  Емануил Стоянов от Шуменския университет.

„Интердисциплинарните изследвания са изключително плодотворни в сферата на медиевистиката и затова заниманията на колегите от Научен център „Преславска книжовна школа“ са все повече в тази насока. Фотограметричното заснемане, както е известно, дава възможност за почти неограничени изследвания. Такава беше и идеята на проф. Панайотов при сформирането на екипа от различни специалисти – да се създаде краен продукт, който да дава възможност за различни изследвания на Кръглата църква от Преслав“, заяви за UniMedia доц. д-р Грета Стоянова. И допълни: „Така в конкретния случай, докато разглеждахме резултатите от фотограметричното заснемане на Кръглата църква с Емануил Стоянов и Божидар Стоянов, коментирахме  изключителната точност, с която се констатира географската ориентация на храма. От този факт произтече и желанието да проверим дали и по време на построяването на църквата спрямо тогавашните астрономически условия, храмът е бил точно така ориентиран?… За да си отговорим на този въпрос професионално, се обърнахме и към Пенчо Маркишки, който има опит точно в археоастрономията и с чиято компетентна намеса можахме да върнем времето назад. По-този начин се доближихме до отговорите в уравнението с двете неизвестни – името на светеца патрон и времето на построяването на храма. Така съвместното научно любопитство ни отведе до получените резултати“.

Християнските храмове, се строят по определени правила, включващи и посоката на ориентация. В този смисъл, намирането на точната пространствена ориентация на Кръглата църква се оказа ключов фактор за решаването на загадката за годината, в която е започнал строежът. До момента, в който шуменският екип от учени не се заема с темата, нейната ориентация на изток (както е прието да се строят всички християнски храмове) никога не е подлагана на съмнение.

„За целите на изследването беше важно да се постигне максимално подробен и точен модел както по отношение на метричните показатели, така и по отношение на географската ориентация на църквата“, каза още доц. Стоянова.

Така Божидар Стоянов и Емануил Стоянов създават ортофотоплан на Кръглата църква. Той представлява изцяло наново генерирано и геопозиционирано изображение, в което пикселите са пренаредени така, че теренът е изобразен в единен мащаб с напълно вярна геометрия и географска ориентация.

Схема на всички направени измервания, потвърждаващи ориентацията
на църквата. За вертикалните линии азимутът спрямо севера е 4° 47’ (4.78° ), а за
хоризонталните – 94° 47’ (94.78°).

„Направените археоастрономически изследвания, ортофотопланът и цифровият височинен модел, показаха, че ориентацията на надлъжната ос на църквата (по направлението запад – изток) е с азимут 94.78 градуса (94° 47’), т.е. целият градеж е завъртян на югоизток (по посока на часовниковата стрелка, гледано отгоре) на 4.78 градуса (4° 47’) спрямо географския изток“, уточнява доц. Стоянова.

Използването на новите технологии обаче предлага възможност и за важни и интересни резултати, които внасят повече яснота и за уточняването на патрона на храма.

Проблемът за патрона на Кръглата църква идва от това, че в надписа, намиращ се върху мазилка от баптистерия на храма, не е конкретизирано за кой светец с име Йоан става дума: за св. Йоан Кръстител, за св. Йоан Богослов или за трети Йоан.

Чрез цифровия височинен модел и ортофотоплана, както и чрез методите на археоастрономията учените много по-категорично могат да заявят кой всъщност е патронът на църквата. „Днес с направеното фотограметрично заснемане и с обработката на данните за Кръглата църква се реабилитира непопулярното предположение, че патронът на храма може да е св. Йоан Богослов. Това се потвърждава от датата, на която е бил ориентиран строежът на Кръглата църква спрямо изгрева на хоризонта – отклонението от географската посока Изток на изгрева по азимут е ок. 4.78°, според което е направено ориентирането на храма. За да се стигне до този резултат, бяха проверени всички изказани в науката хипотези за години, които са предлагани за започване на строежа на Кръглата църква, и бяха включени всички дати от църковния календар, на които се честват двамата Йоановци – св. Йоан Кръстител и св. Йоан Богослов“, казва доц. Стоянова. И продължава: „Както се вижда от измерванията и изчисленията, ориентацията на Кръглата църква съвпада най-точно с данните единствено за датата 26 септември, а най-близки са те в годините 893 и 906 г. Както е известно, тези данни могат да се коментират в полза на посвещаването на храма на светеца Йоан Богослов, чието успение се чества именно на 26 септември, а годината 893 съвпада с така наречения в науката „Преславски събор“, когато знаем, че Владимир Расате е детрониран и ослепен, а на престола се възкачва Симеон I. Това доказва, че започването на строежа  е на 26 септември 893 г.“, категорична е доц. Стоянова.

Ако се съди по приписката на Тудор Доксов, през 907 г. църквата вече е била изградена. Годината за започването на строежа е същата, в която се датира създаването на Учителното евангелие (893 – 894 г.) от епископ Константин Пресласки.

„Тези съвпадения и постигнатите резултати означават и още нещо, че вероятността Кръглата и Златна църква да са наименования на един и същ храм, е още по-голяма; че приписката действително се отнася до Кръглата църква, която може да се идентифицира все по-сигурно със Златната църква“, допълва доц. Грета Стоянова и заключава: „Разбира се, когато се говори за толкова отдалечена епоха, винаги има доза хипотетичност, но работата на шуменските учени е подкрепена с точни резултати от съвременните дигитални технологии.“

UniMedia

Покажи още
Close