Ежегодно студенти от Шуменския университет взимат участие в археологическите разкопки на първата българска столица. За резултатите от изминалия археологически сезон в Плиска и за работата на шуменските студенти на терен пред UniMedia говори ръководителят на разкопките доц. д-р Константин Константинов. Извън научните интереси в областта на историческата наука той е и заместник ректор по кандидатстудентска дейност и координация със студентските органи на управление:
UniMedia: Донесе ли нещо запомнящо се аргеологическият сезон в Плиска?
Доц. д-р Константин Константинов: Тази година разкопките на обект 41 в Плиска започнаха на 6 август и приключиха на 30 август. В рамките на 20 работни дни работихме с 10 студенти от специалност Археология към Шуменския университет като част от лятната студентска практика, а също така и с 22 наемни работници, които бяхо основно от разположеното наблизо село Избул.
UniMedia: Има ли находки, които променят досегашните ни представи за миналото на Плиска и историята ни по времето, когато градът е бил столица на Първото българско царство?
Доц. д-р Константин Константинов: Тази година резултатите са много добри. Те дават ясна представа за статиграфията на архитектурния комплекс с пореден номер 41. Не мога да посоча конкретни находки, но напластяванията, които успяхме да открием, регистрират живота от по-ранни и по-късни времена от разглежданата епоха. Стана ясно, че преди комплекса са съществували по-ранни структури – най-вероятно селище от вкопани в земята жилища. Появи се и по-късен културен пласт, който изнася живота в Плиска към XI в., а в отделни сектори, дори и до XII век.
UniMedia: Откъде беше осигурено финансирането?
Доц. д-р Константин Константинов: Основно финансирането беше по два проекта – единият е проект с Националния исторически музей в София, а вторият е с Министерството на културата. Важно е да отбележим и активното съдействие на Шуменския университет. Без неговата логистика археологическите разкопки нямаше как да се състоят.
UniMedia: В какво се изразява взаимовръзката община – музей – университет при опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на Шуменския регион?
Доц. д-р Константин Константинов: Това е ключова връзка между тези институции. Работим в тясно сътрудничество както с общините по места, така и с музеите. Основната структура при опазването на обектите в региона е Регионалният исторически музей в Шумен. Той разполага със специалисти и лаборатории, които дават възможности за последващи интердисциплинарни изследвания в Шумен в областта на археологията. Ръководният екип на разкопките, в мое лице и в лицето на проф. Стоян Витлянов като научен консултант, беше от Шуменския университет. Заместник-ръководители бяха колеги от музеи в страната – гл.ас д-р. Гергана Илиева от Регионалния исторически музей Шумен и Ивайло Кънев от Националния исторически музей.
UniMedia: Кои са най-големите предизвикателства пред археологията днес в България?
Доц. д-р Константин Константинов: Най-големите предизвикателства са нуждата както от исторически разкопки, така и от последващи консервационно-реставрационни дейности. Усеща се нуждата и от популяризирането на археологическите обекти. Те трябва да бъдат по-достъпни, по-популярни и да голяма степен да осигуряват възвращаемост на вложените в тях средства. Може би сред предизвикателствата са и публикуването на резултатите. Често се случва за откритията да бъдат публикувани само откъслечни сведения, без да има цялостно монографично изследване.
UniMedia: И един спекулативен въпрос: Какво предстои да бъде намерено в бъдеще?
Доц. д-р Константин Константинов: Надявам се резултатите, които тепърва предстоят, да дадат повече информация за ранния период в Плиска. Все повече се постигат резултати в тази насока. От тази година колегата Андрей Аладжов от Археологическия институт и музей постигна точно такива резултати в проучването и осветляването на проблема за ранна Плиска. Надявам се да се открият владетелски погребения и да се проучи по-голяма част от вътрешния град, тъй като той все още не е проучен изцяло.
UniMedia: Ще се запази ли интересът към специалностите история и археология в Шуменския университет?
Доц. д-р Константин Константинов: Надявам се да се запази. Той е голям, а имам индикации, че дори се засилва. Надявам се този процес да бъде оценен и от Министерството на образованието и науката. Смятам, че Шуменският университет е мястото да се подготвят млади кадри в областта на историята и археологията, тъй като в непосредствена близост се намират както старите столици Плиска и Велики Преслав, така и култовият център Мадара. Това е люлката на средновековната българска цивилизация и именно тук е мястото на Шуменския университет като стожер в развитието на това професионално направление.
Автор: Андрей Андреев, III курс, Журналистика
