Университетът

Христо Боев: Откриваме нови светове

Всяка година в събитието „Край границата: Дни на румънската литература“, което се организира през април в Добрич, Балчик, Шабла, а от тази година и в Русе, акцентът в програмата са преводите на Христо Боев.

„Когато светът беше невинен” от Йоана Първулеску, „Една напразна смърт“ от Антон Холбан, „Произшествието“ от Михаил Себастиан, „Мошеник ЕООД“ от К. Г. Балан, „770“ от Богдан Боеру са само малка част от 20-те, преведени от него романа на румънски автори.

Боев е роден в Пловдив, доктор на филологическите науки на Университета „Овидиус“ – Констанца и е хоноруван преподавател по английска литература в ШУ „Епископ К. Преславски“. Носител е на наградата „Ливиу Ребряну“ от Литературния музей в Бистрица-Нъсъуд.

UniMedia: Какво представлява литературното събитие „Край границата: Дни на румънската литература“?

Христо Боев: Както много други културни събития в условията на карантина, изданието на Край границата: Дни на румънската литература тази година се проведе онлайн. Чисто и просто избрахме някои моменти от предишните издания, направихме видео с тях и го сложихме като спомен от това, което е било в личната ми Фейсбук страница, но е налично и в YouTube (вижте видеото):

Това събитие е отворено и за други преводачи на румънска литература. Аз представям в моята част това, което правя – моите преводи на романи от румънски на български, като по този начин правя премиери на тези книги. На тях често каня и гости. Например, Богдан Боеру от Констанца, чиито роман „770“ съм превел. Той дойде със своето семейство и приятели и участва в представянето на своя роман в Балчик и в Добрич. Като по този начин тези, които дойдоха, успяха да видят един преведен автор на живо. Не само да го видят и да си вземат книга, но и да зададат въпроси. Успях да осъществя и разговор с друг мой преведен автор – Корнелиу Г. Балан, който живее в Канада. В Добрич установихме видео връзка с него, като учениците, които бяха дошли, както и публиката, можеха да му задават въпроси директно.

Представянията на книги в различните градове минават различно. В Добрич участват и ученици. Те четат пасажи от произведения, които са им харесали. Но в Шабла и Балчик срещите протичат по по-различен начин, защото там идват и по-възрастни хора. В Шабла много често идват хора от Мангалия (Румъния), понеже е много близо от една страна, а от друга страна – съществуват много добри отношения, свързани с културен обмен между двата града. Те си гостуват взаимно по различни поводи. Тук е мястото да изкажа благодарност на институциите, които предоставиха своята база за тези срещи – Литературния музей в Добрич и читалищата в Шабла и Балчик, както и библиотеката в Русе.

Самите събития се превръщат не само в празник на преводната литература, но и във възможност за българи и румънци от двете страни на границата да се опознаят и да завържат контакти, да се положи началото на някакви бъдещи проекти дори. Но основата на това са самите книги. Моята идея е да представям на читателите една много качествена литература.

UniMedia: Вие сте доктор на филологическите науки на Университета „Овидиус“– Констанца. Какво предизвика интереса и влечението Ви точно към румънската литература?

Христо Боев: Аз харесвам изключително много и американската литература, както и руската, английската. Познавам ги доста добре. Харесвам и българската литература, държа да кажа, която също познавам доста добре. Към румънската литература бях привлечен преди около десетина години, когато случайно ми беше предложен един роман от мои румънски познати, който изключително много ме заинтригува. Прочетох го на румънски и бях смаян. Става въпрос за романа „Лорелай” на Йонел Теодоряну. Той не е преведен на български, може би някой ден ще го преведа. И е класически роман от трийсетте години на миналия век. Бях изумен от способността на тази литература да изразява това, което се нарича „the human condition”, т.е. усещането за това, че си човек и това, което представлява това усещане за всеки един от нас. Това е литература, която се интересува по много особен начин от човешката душа. Което не може да се намери така топло пресъздадено в нито една друга литература, която аз познавам. Това прави румънската литература много специфична. След този роман прочетох още много други и в крайна сметка реших, че това мое откритие (румънската литература) си заслужава да бъде споделено с българските читатели. Тъй като не искам да го държа само за себе си като познание.

UniMedia: На Балканите изпадаме в един парадокс – като че ли знаем много повече за западните автори, а не познаваме съседите си. Какво не знае българската публика за румънската литература?

Христо Боев: Извън читателите, които са добре запознати, според мен останалите нищо не знаят. То няма и как да е различно, защото какво могат да знаят за самата литература, ако не са я прочели. Но тази литература отразява народопсихологията на румънския народ и чрез прочита й, както и чрез гледане на филми, разбира се, човек може да опознае нашите съседи от севера преди да ги е видял. Това, естествено, което българите виждат като румънци, са туристите. Но като големи автори на румънската литература извън читателите, които са я чели, аз подозирам, че има хора, които знаят имена като Картареску. Или както Йоана Първулеску, на която съм превел три романа. Но тя също е изключително известна и нейното име е познато и на нейни читатели, и на хора, които не са я чели.

UniMedia: Вие сте превели 20 романа от румънски. Има ли интерес към румънската литература на българския пазар?

Христо Боев: Има и то много голям интерес. Макар че всичко от тази гледна точка е много условно. Защо казвам голям? Имам предвид доста ревюта на читатели, които аз съм виждал в интернет. Ако напиша на български заглавие на книга, която съм превел от румънски автор, попадам на много добре написани изявления, рецензии на читатели. Има много хора, които не пишат, а само четат. Чувам за хора, които се интересуват и ги търсят по библиотеките. На моите представяния получавам интересни въпроси. С други думи, интересът според мен е доста голям и ще става все по-голям. Правя си тези заключения от различни мои срещи с читатели, от намерени в интернет рецензии. Достатъчно много рецензии. От друга гледна точка, ако вземем писатели като Дан Браун, които станаха популярни преди няколко години, едва ли за тях могат да се намерят толкова много читателски мнения. А и за тях няма какво толкова да се каже, защото чисто и просто там попадаме на формули. Докато тук става въпрос за едно изследване, една наслада от откриването на нови светове, които в същото време са ни доста близки, защото се разглеждат въпроси и проблеми, които са сходни с нашите, но по един по-различен начин от този, по който ние го правим.

UniMedia

Снимка: FB

Видео: YouTube

Покажи още
Close