Традиционният годишен концерт на хор “Бодра песен” се посвещава на момичетата, които завършват и напускат хора, а тазгодишните абитуриентки в него са девет. Както Ви съобщихме преди няколко дни този концерт няма да е последен за момичетата, тъй като за хор “Бодра песен” предстоят пътувания и участия в чужбина.
Хорът е избран за участие в Международен хоров шампионат от 12 до 15 юни в Тузла, Босна и Херцеговина. Събитието е емоционално за всички – и за абитуриентите и за преподавателите им – хората, които са ги подкрепяли през този 10-годишен творчески период. Избрахме да зададем на абитуриентите няколко въппроса, които да ни дадат повече яснота за това, което един творчески екип може да даде на един млад човек.
Как избрахте пеенето?
Наталия: Пеенето ни избра само.
Мелек: Моята по-голяма сестра също пее, първоначално започнах да ходя на вокална група, а в трети клас влязох в хора.
Елица: Аз от малка харесвам да пея и когато дойдоха в училище да търсят момичета за хора много се зарадвах.
Жана: Аз в началото ходих на вокална група и преди 10 години влязох в хора след две прослушвания. Не съм имала намерение да се отказвам, винаги съм ходила с желание.
Кой е моментът, който няма да забравите?
Наталия: Той не е един, те са много. Всичките ни пътувания.
Мелек: Успехите.
Траяна: Може би първият път когато спечелихме Гран При в Македония.
Какво усетихте след това?
Наталия: Бяхме щастливи, плакахме.
Мелек: Бяхме удовлетворени.
Наталия: Така разбираш какво е да си в колектив и какви отговорности имаш и какво означава трудът, който си положил. Разбираш, че всички репетиции си заслужават.
Какво е нужно да участвате в хора освен усилената подготовка?
Наталия: Дисциплината, постоянството, това да си търпелив и сериозен. Хубавото на хора е, че сме колектив, покриваме се.
Жана: Придобиваш смелост да пееш. Когато те е страх, но чуеш някой до теб да пее и ти пееш.
Каква е била най-голямата трудност по пътя към музиката?
Наталия: Периодът онлайн. Тогава беше най-трудно понеже репетиции онлайн не се получават. Не може всички да пеем заедно.
Траяна: Моментът, в който се върнахме и започнахме всичко наново.
Каква музика харесвате?
Хор “Бодра песен”: Абсолютно всичко.
С какво се гордеете най-много?
Хор “Бодра песен”: С това, че сме в хора, че може да ни се разчита и с това че сме оставили следа.
За какво мечтаете?
Хор “Бодра песен”: За семейство и за подходящ човек, за всеки от нас. Това е най-важното. Да сме щастливи всеки по свой начин. Да успеем в живота.
Какво бихте казали на тези, които се чудят дали да започнат да участват в хора?
Хор “Бодра песен”: Да не се чудят, да го направят. От опита не боли. По-добре е да опиташ отколкото да се откажеш без да си опитал.
Как се виждате след 10 години?
Траяна: Завършила висше и може би записала още една специалност за магистър, разбира се и много пътувания, може би и с две деца.
Какво бихте казали на вашия ръководител за сбогом?
Наталия: Благодарим за старанието и търпението.
Елица: Благодаря, че в най-трудния ми момент ми каза да не се отказвам и да продължа напред. Беше права.
Мелек: Имах същия момент, исках да се отпиша, но тя каза, че няма как да стане, защото ще се затворя сама в себе, а в хора е различно и той ще ми помогне да изляза от това положение. Благодарна съм, че го е казала.
Наталия: Ще ни липсват много.
Разделяме се с пожелание за успех във фестивала. Очаквайте новини за представянето им в Босна и Херцеговина.
Автор на текста: Радослава Жечева и Несрин Ахмед, I курс, „Българистика и медии”
Автор на снимките: Радослава Жечева, I курс „Българистика и медии”
