В деня на теолога, който се чества на 30 януари в деня на св. Три Светители, Унимедиа ви представя Анелия Иванова, възпитаник на Шуменския университет в специалност Теология, която в началото на февруари ще представи своята книга „Фолклорът на село Щръклево в миналото и днес“. Интересът й към съхранение и запазване на културната памет на родното й Щръклево датира от десетилетия – по време на следването й в Русенския, а после и в Шуменския университет.
Как се вдъхновихте за написването на книга за обичаите и традициите на Вашето село?
Анелия Иванова: Вдъхнових се още в студентските си години, при поставена на всички курсова задача, свързана със събиране на фолклорни материали от родното село. Господин Никола Бенин, преподавател в Русенски университет, беше впечатлен от ентусиазма ми, с който събрах особено много народни обичаи, народни песни, детски игри, залъгалки, история на селото, легенди броилки, гатанки, пословици, поговорки… и на по-късен етап ми предложи да направя дипломна работа на тема: „Формиране на национален идентитет у учениците от 1-ви до 4-ти клас чрез фолклорното богатство на българския народ“, под негово ръководство. След задълбочено етнографско и методическо изследване, представих и защитих дипломната работа с отличен успех и тогава се зароди идеята за създаване на краеведска книга. От тогава до днес, работейки като начален учител в родното си село и в град Русе, събирах кураж да го направя, допълвах, коригирах и оформях материала, ту спирах, ту започвах, докато накрая се осмелих да покажа на бял свят този мой дългогодишен труд в книгата – „Фолклорът на село Щръклево в миналото и днес“.
Какви уникални обичаи или ритуали във Вашето село намерихте за особено интересни, за да включите в книгата си?
Анелия Иванова: Особено значими за мен са обичаите „Ринѝ зимници“, „Ар“, „Варден квас“. Интересни са легендите за Велика стена, за Сарафовата пещера, историите за произхода на името на селото, описани подробно в книгата, както и спомените за видните личности тук. За особено важен намирам факта, че в родното ми село – Щръклево – в миналото се е издавал много тачен вестник на име „Светлоструй“, като негов главен редактор е бил писателят Димитър Добрев. Ценна е и музейната сбирка с два отдела – етнографски и литературен. Много интересни за мен се оказаха старите пословици и поговорки, гатанки и детски игри. Ценно е и това, че децата в миналото са си играели на игри, предимно с играчки, изработени от самите тях и родителите им – игри, които също съм описала в книгата и подкрепила със снимки, до колкото е било възможно.
Музейна сбирка „Светлоструй“ в с. Щръклево
Как подходихте към процеса на проучване за събиране на информация за обичаите и традициите на вашето село?
Анелия Иванова: Нека никой не си мисли, че това е лесна работа. Изисква много усилия, ентусиазъм и най-вече любов към хората и това, което идва да се нарече българско. Основни напътствия за това получих от преподавателя си гл. ас. Никола Бенин, който ме посъветва да питам семейството си и възрастни хора от селото за стари народни песни, обичаи, легенди… за всичко, което е свързано с фолклор, бит, култура. Моите родители ми разказаха голяма част от историите, а също така ме насочиха към други по-възрастни от тях хора, които помнят по-далечното минало, свързано със селото ни. И така, записвах на ръка всяка информация, ходейки от къща на къща, от човек на човек. Записвах и с диктофон възрастните хора, които ми пяха различни народни песни, за да ги има в бъдеще. Към този момент нямах представа как това ще се увековечи и разпространи, поради ограничените технически възможности, с които разполагах. На по-късен етап, дадох аудио касетите на преподавателя ми по музика в университета г-н Александър Джамбазов, който по моя молба ги нотира, написа нотите на листи. След няколко години, моя приятелка и колежка – Илиана Донкова /учител по музика/ със специална програма набра въпросния нотен текст на компютър. След още няколко години, прехвърлих записите от касетите на флаш памет, а после ги превърнах във видеофайл и го качих в профила си в Ютюб, както и в моя личен интернет малък сайт. В края на книгата съм поставила QR кодове към двете места в интернет, за да може всеки да чуе гласовете на тези стари жени и мъже /повечето между които сега не са вече между живите/, пеещи изключително стари народни песни от Щръклево.
Разбира се, търсих и намирах информация за селото ни, съхранявана в местния музей и читалището, събирана от хора преди мен, като Димитър Добрев, Веселин Тачев, Елена Грънчарова… и поместих в книгата си техни ръкописи, а някои от печатаните вече истории във вестници – представях или цитирах под черта с техните имена. Подходът ми към представяне на типичните народни носии за село Щръклево беше такъв: избирах подходящи млади хора и деца от селото /едно от тях е моят син – Николай Петров/, които обличах в националните костюми, съхранявани в читалището и в домовете на по-стари хора и ги снимах лично, някои от снимките направи специален фотограф, човек от селото ни – Иван по прякор „Фотото“. Относно „мястото на фолклора в съвременния живот на щръклевчани“, събрах снимки и информация от местните ръководители на фолклорни групи – певчески и танцови, свързани с техни изяви, награди, снимков материал и ги оформих в подходящ текст. Опитах се също така, подобно на великите етнографи, които следвах като пример, да направя класификация на местния народен календар, класификация и характеристика на народното поетическо творчество. Записах и създадената от моята майка – Петранка Йорданова /бивша детска учителка и дългогодишен ръководител на групи за народни танци/ кратка хореографска характеристика в частта „За мелодията на народните песни“ в Щръклево. Общо взето, това беше един огромен труд, които обаче ми достави голямо удовлетворение. Удовлетворение, което не може да се опише с думи, то трябва да се преживее. Част от това се опитах да представя в предговора на книгата ми.
Имаше ли някакви предизвикателства при балансирането на личния опит с по-обективното изобразяване на обичаите във вашата книга?
Анелия Иванова: Разбира се. Когато започнах това етнографско проучване бях едва на около 23 години. В по-късните години подобрявах оформлението на текста; по отношение на изказа, анализите, където имаше такива, също така коригирах техническата обработка в книгата, тъй като сама си направих предпечатната подготовка, за което моля специалисти от висок клас да ме извинят, в случай, че намерят нужда от корекции. Опитът, начинът на мислене се променят през годините, оказват влияние винаги при всяка изследователска работа или творческо дело.
Можете ли да подчертаете конкретен обичай или традиция, които според вас отличават вашето село от другите?
Анелия Иванова: Обичаят „Варден квас“ отличава нашето село от другите. Не съм чувала да се изпълнява в други села, ако има такива, то вероятно са много малко или в близък на нашия район. Обичаят „Дойла“ и тъй наречените „дойленски игри“, които имаме тук, се срещат на много малко места в Североизточна България, а също така и в румънско. В моето родно село – Щръклево /област Русе/ се пази спомена за този обичай и игри, които също съм описала в книгата си. Ако я прочетете, ще откриете тайни вярвания, скрити в някои моменти от нашите традиции, вярвания, свързани с лековита вода, чистите мисли у млади девойки, вярвания, свързани с опазване здравето на новородените и прочие. Отличава се нашето село от другите и с неповторимата си история, с конкретните свои легенди, очертаващи характера на живот в миналото на хората тук по местности и типология. Отличава се със спомена за видните личности, живели по мястото, наречено Щръклево, отдали своя труд за съхраняване на нашия фолклор, развитие на литературното творчество, българския дух, образование и култура.
Открихте ли някакви изненадващи или по-малко известни аспекти от обичаите на вашето село, докато работихте върху книгата?
Анелия Иванова: Да. Впечатлиха ме някои малко известни за хората факти. Докато ползвах материали, съхранявани в музейната сбирка в Щръклево, се натъкнах на чудесен ръкопис – тетрадка на Димитър Добрев със събирани от него народни песни от 1919 година, стари пословици и поговорки, тетрадка под надслов „Народна философия“, части от която също съм представила в книгата си. Докато търсих и други материали, изненадващо за мен разбрах, че адвокат Милан Петков Тороманов /брат на моя дядо по майчина линия – Ангел Петков Тороманов/ е бил съредактор на вестник „Светлоструй“ и е работел рамо до рамо с приятеля си Димитър Добрев – главен редактор на вестника. Вестникът, издаван в миналото в Щръклево, станал център на литературна просвета на поети и писатели от провинцията.
Дойленска народна носия от село Щръклево
Специфичните и характерни облекла, песни и танци при обичая Дойла, са също интересни и малко известни. Момичета /12-14 годишни/, пеят и танцуват за здраве на хората в посетените домове на Великден. Дойленските носии са много по-различни от останалите. Дойли има на малко места в Северна България и в някои части на Румъния, близо до нас.
Споменатият по-горе обичай „Варден квас“ е малко известен на хората. Него също съм описала подробно в книгата. Обичаят се състои във „вардене“ на квас, който по-късно ще служи за лечение на болни хора. Квасът се варди три вечери – срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васильовден. Първата вечер става замесването. Спазват се три условия: 1/ замесват го две моми: едната – първа на майка си, другата – последна; 2/ Брашното се сее през три сита; 3/ Водата, с която замесват, да е „мълчана“ и донесена от три кладенеца – Неради, Гимишка, Селските кладенци. (Кладенци, намиращи се в различни местности в селото ни.) Това се тълкува така от народа: Преди време, хората са имали много деца, но първото и последното се зачевали с повече любов и били най-мили. Брашното се сее през три сита, за да е по-чисто, пречистено прецизно. Водата е „мълчана“, тоест – мълчи се през целия път, докато я донесе момата. Тя не говори с никого, защото водата е предназначена за извършване на нещо тайнствено, загадъчно и лековито. По-късно три баби чукат с дървени лъжици по синѝята, за да прогонят злите сили, тъй като квасът ще лекува болести и уроки. Всички присъствали на варденето, след третата нощ, вземат парченце от него, скътват го в шита кърпичка, скриват го в пазвата си, за да не го види някой с „лоши очи“ по пътя и го занасят вкъщи. Ако някое дете или друг се разболее, парченцето се размива с малко вода и му се дава да го изпие. Хората са били дълбоко убедени, че този квас притежава чудодейна сила.
Чешмата „Ковачка“
По какъв начин Вашата книга ще допринесе за опазването и споделянето на културното наследство на Вашето село?
Анелия Иванова: Опазването на културното наследство на родното ни място ще се осъществява чрез популяризиране на описаните в книгата фолклорни материали, пресъздаване на фолклорното богатство чрез песен, танц, игри… Взаимодействието между училища и читалища и тяхната дейност също е от особено значение за съхраняване фолклорните традиции, чрез различните изяви в състави за художествена самодейност. Радостно за мен е, че фолклорът днес заема достойно място в учебните програми по български език и литература, музика, физическо възпитание и спорт, технологии и предприемачество, изобразително изкуство и други предмети в училище. И при умелото прилагане на междупредметни връзки, от страна на учителите, съдействат за създаване на интерес, любов към фолклора и желание у подрастващите да изпълняват народни песни, танци, да рисуват и оцветяват картини на деца в народни носии, да изработват кукли в народни носии, да създават проекти за украса на великденски яйца, сурвакници, шевици, да изработват мартеници, да участват в извънкласни дейности. Прекрасна възможност за това предоставя и Националната програма „Заедно в изкуствата и в спорта“, по която се работи и в ОУ „Христо Ботев“ в с. Щръклево. Тя дава възможност на децата да се включват във вокални и танцови групи. Освен това, предоставя средства за закупуване на национални костюми, аксесоари и реквизити. Чрез участията на децата в такива проекти, концерти, фестивали, у тях се създава чувство за национална идентичност, гордост и родолюбие.
Има ли някакви конкретни спомени или анекдоти от детството ви, които са повлияли на начина, по който сте представили някои обичаи в книгата?
Анелия Иванова: Анекдоти – няма, но спомени от моето лазаруване, като дете и вълненията ми, когато с моите приятелки сме посещавали домовете на роднини, съседи и близки, е оставило следа у мен, която днес се отразява в начина, по който пресъздавам фолклорните ценности на родното ни място. Примерът, който съм получила от своята майка, ръководила дълги години групи за български народни танци, това, което съм видяла, преживяла и чрез свои участия в тях като дете, ми е дало мотив да продължа започнатото от нея… И днес, написването на тази книга е в пълен синхрон с дейността ми на начален учител и ръководител на групи за български народни танци в училище. Спомените, каквито и да са те, свързани със семейното възпитание, остават живи завинаги и са важна част от изграждането на детската личност.
Повече за книгата и какво вдъхновява Анелия за опазване на родовата памет може да прочетете в част II
UniMedia
Снимки: Личен архив – Анелия Иванова
