По повод 14 февруари студенти споделят своите размисли за любовта и университета – като място за знания, срещи и важни житейски избори. В текстовете им се преплитат лични преживявания, вдъхновение и различен поглед към света:
Това е моята лична история.
Доста късно (на 38 години), реших да продължа образованието си в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Това беше най-правилното и ценно решение за мен, а избраната дисциплина беше ПУНУП. Живея във Варна и ми се налагаше да пътувам за лекции заедно с още 5 момичета. Тези пътувания си остават и до днес най-скъпите за мен. Споделяхме житейските си неволи, трепетите около изпитите, напрежението да чакаме оценки… Закъсвахме на магистралата Шумен – Варна, но винаги си помагахме и подкрепяхме. Университетът ни даде много ценни уроци, а това приятелство си остана и до днес.
Точно в този период се случи и запознанството с мъжа на моя живот (без преувеличение). Заедно с мен се вълнуваше, понасяше разхвърляната с лекции къща, отказваше се от излизане на ресторант или почивка през уикенда, защото имах да уча. Неведнъж, в лоши метеорологични условия, той е шофирал до Шумен. През цялото това време неотлъчно беше до мен и ме подкрепяше. Завърших с отличие и пак той, на Никулден, заедно с моя син Николай бяха на церемонията по дипломирането ми. Така, вече завършила, поех пътя на учител…..Но, както се казва, много хубаво не е на хубаво. Съдбата реши да ни поднесе изпитание. Бях диагностицирана с рак, ей така от нищото. Мъжът до мен изтърпя и понесе цялата буря от емоции, която ме връхлетя. От изблици на отчаяние, сълзи и думи от сорта на „Аз бях дотук!“ до желанието ми да водя борба за живота си, буквално! Благодарение на него аз се взех в ръце и започнах битката на живота си. Слава Богу, успешно! Преминах курс на лъчехимиотерапия, три 5-скенера и много моменти на чисто физическа слабост. Крайният резултат – пълно излекуване! Любимият човек бе неотлъчно с мен!
След като се съвзех малко от продължителното лечение, ми хрумна да запиша магистратура „Управление на образованието“ отново в Шумен. Тук беше още по-забавно. Двамата с моя любим комбинирахме неговия риболов с моите лекции. Идваше и ме взимаше от университета, и продължавахме заедно остатъка от почивните дни. Завършвайки тази магистратура през юли 2024 г., веднага записах втора – „ПР в публичната администрация“ и той нямаше нищо против. Тук обаче, му се наложи всеки път да ме придружава до Шумен, защото не съм шофьор, а и защото нямаше друг студент от Варна, с който да се комбинираме и да пътуваме заедно. Така до първия семестър и … дойде предложението за брак. Дали приех? Разбира се!!! Този човек е опора във всяко мое начинание, за всичко! Много бързо организирахме сватбата, а като бонус за нея получихме и неочакван подарък. Екип на Нова тв беше в Ритуалната зала и засне целия ни личен празник.
През това време получих предложение от „Красива Варна“ да участвам с писането на статии. Приех и вече имам няколко такива, като най-съкровени за мен са интервюто с председателя на Фондация „Живот с рак“ Ники Диковски (за съжаление той вече не е с нас), с проф. Ю. Матеева и др. Участвах и в няколко благотворителни кампании, които също отразихме в „Красива Варна“ и в „Унимедия”.
Към днешна дата съм успешно завършила трети (последен) семестър от магистърската програма „ПР в публичната администрация“ и ми предстои дипломиране през тази година. На финала съм на третото си висше образование в Шуменския университет и смело мога да кажа, че в него получих не само образование, но и приятели за цял живот, и истинска любов. Образованието дава и самочувствие – че можеш, че си ценен, че винаги може и повече. Израстване, което нямаше да се случи, ако не бях започнала това приключение. Комбинацията от знания, любов и предизвикателства може да бъде и градивна житейска комбинация.
Вярвайте в себе си и в любовта! Най-хубавите неща идват в правилния момент!
Автор: Симона Иванова, магистър „ПР в публичната администрация”
Снимки: личен архив на Симона Иванова
