Успешно преминалата първа фаза на Националния проект КлаДа-БГ (CLADA-BG), в който значим принос имат преподаватели от Шуменския университет, бе основният акцент на годишната среща на екипа на Лабораторията по приложна лингвистика „Аксела Лазарова“ (ЛАБЛИНГ). На форума присъстваха проф. Димитър Попов, проф. Велка Попова, доц. Станимир Железов, доц. Красимир Кордов, доц. Иво Братанов, гл. ас. д-р Жанета Андреева, гл. ас. д-р Владимир Василев, докторантките Ани Ангелова и Таня Тодорова, както и студентите Ивет Раданова, Маринела Иванова, Красимира Китанова, Нежиля Илияз. Специален гост бе д-р Андреа Раду-Беженару от Букурещкия университет (Румъния).
Директорът на ЛАБЛИНГ проф. Димитър Попов откри събитието и приветства участниците, след което беше направена своеобразна виртуална разходка в уебсайта на Лабораторията. Проф. Велка Попова представи основните постижения на екипа. Бяха демонстрирани създадените от екипа на Шуменския университет интерактивни ресурси, които вече са предоставени на свободен достъп за потребителите. Става въпрос за първия български корпус с детска реч на американската платформа CHILDES, както и интерактивните уеббазирани системи LABLASS и LABMETA.
“LABMETA е първата българска уеббазирана система за изследване на когнитивни метафори в българските политически речи, дигитален продукт на Лабораторията по приложна лингвистика LABLING към Шуменския университет, създаден по идея и концепция на проф. Димитър Попов и изграден от Жанета Андреева към дисертационен труд на тема: “Когнитивните метафори като средство за езикова демагогия в българските политически речи”, уточни проф. Попова. И допълни, че разработването на уеббазираната система LABMETA започва през август 2022 г. и в настоящия момент за потребителите е достъпна пилотната й версия, която постоянно се обновява и допълва. LABMETA е дигитална колекция от когнитивни метафори, ексцерпирани от български политически речи. Корпусната база данни се състои от 1200 реда с примери.
А LABLASS е първата българска уеббазирана система за изследване на словесните асоциации, разработена от екип на Лабораторията по приложна лингвистика към Шуменския университет в рамките на работната програма на националния проект CLADA-BG.
LABLASS дава възможност за включването на готови лексикографски източници, създаването на нови речници, визуализацията и съпоставянето на данни от различни речници.
Разработването на уеббазирана система LABLASS започва по-рано през 2019 година и в настоящия момент тя е на етап, в който за потребителите е достъпна пилотната й версия, на която периодично се правят обновявания. Тя съдържа богата колекция от асоциативни данни, които са систематизирани в няколко речника, част от които вече са публикувани, а друга част се намират в работен режим на изграждане в уебсистемата, като при това се намират на различен етап на готовност. LABLASS обхваща данните от асоциативните колекции, разработени от екипа на Лабораторията по приложна лингвистика (ШУ) по проекта CLADA-BG, както и данни от други речници от българската лексикографска традиция.
Разработчици на уеббазираната система LABMETA и LABLASS са доц. д-р Станимир Железов и доц. д-р Красимир Кордов.
На срещата беше отбелязано още, че значимостта на тези приноси е намерила израз както в тяхното приложение в две защитени дипломни работи и една докторска дисертация, така и в учебния процес в Шуменския университет и в разработки на други изседователи.
След очертаването на бъдещите перспективи пред изследователите на Лабораторията, вниманието беше насочено към новоприетите членове доц. Иво Братанов, д-р Андреа Раду-Беженару, студентките Красимира Китанова и Нежиля Илияз, всеки един от които получи и отличителната значка на Лабораторията.
Проектът КЛаДА-БГ (CLADA-BG) е интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN и DARIAH. Мисията на КЛаДА-БГ е да създаде национална технологична инфраструктура за ресурси за езиковото, културно-историческото наследство и технологии, които да осигурят публичен достъп до тези ресурси, инструменти за обработка на българския език и инструменти за достъп и управление на масивите от данни на културно-историческото наследство за различни обществени задачи, насочени към широката аудитория.
UniMedia
