Осми декември е първият студентски празник за студентите от I курс „Българистика и медии”. Всеки един от нас има своята гледна точка и усещане за празник. Какво е 8 декември за студентите от различни университети? Взехме решение за празника да направим проучване на мнението на хора от различни специалности. Петима студенти се включиха в проекта и с откровеност, притеснение и малко хумор разказаха за първите си впечатления и забавни моменти от университетския живот. Ето кои са и те:
Ивиана Цонева, Компютърни науки, 1 курс, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Даниел Колев, Машиностроителна техника и технологии, 1 курс, Технически университет – Варна
Никол Николова, Компютърен дизайн и мултимедия, 1 курс , Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”
Илиян Илиянов, Информатика и софтуерни науки, 1 курс, Технически университет – София
Доротея Росенова, Приложна лингвистика. Английски език и втори чужд език с международни отношения, 2 курс, Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”
Въпросите, които им зададох, бяха свързани със студентския живот и с един от най-чаканите дни за студентите – 8-ми декември:
Това е първият ти 8-ми декември като студент – какви очаквания имаш и къде обмисляш да празнуваш?
,,Очакванията ми за 8 декември са да се съберем повече хора и да си изкараме много приятно. Нашите преподаватели са организирали събитието така, че да присъстват колкото се може повече студенти – не само от нашата специалност, а от целия Математическия факултет, където ще сме всички специалности, заедно с всички преподаватели от него.“ – Никол Николова
,,За първия ми 8-ми декември ще се съберем с част от колегите в бар. Очаквам да се забавляваме.“ – Илиян Илиянов
,,Противно на повечето ми връстници смятам да прекарам 8 декември сред природата, в компанията на любимите ми колеги. Смятаме да се съберем на вилна къща, далеч от големия град, и да се забавляваме далеч от дискотеките и шума. Очакванията ми към 8 декември винаги са високи, защото обикновено това са едни от най-паметните ни моменти като студенти.“- Доротея Росенова
,,Очаквания нямам – реално идеята е да се забавлявам някъде и да разпусна от изминалите месеци в университета. Къде? На дискотека… не че реално имах огромно желание, но някъде все пак трябва да се отиде.“- Даниел Колев
,,Честно казано, очаквам да е забавно; мисля да го празнувам в някой бар, защото не ми се ходи на дискотека.“ – Ивиана Цонева
Какво ти помогна най-много да намериш ,,твоите хора” в университета и на празника с тях ли ще бъдеш?
,,Намерих приятели чрез разговори и общи интереси. Да, на празника ще бъда с тях“- Илиян Илиянов
,,Срещата с моите хора в университета се случи съвсем случайно, според мен; ако запознанството ти с някого е писано, то ще се случи. От друга страна, насърчавам участието в организационни дейности и особено в Студентския съвет. Тези дейности със сигурност помагат за интеграцията на един първокурсник. И да, на празника ще бъда с част от колегите, с които определено университета е едно по-хубаво място.“- Доротея Росенова
,,Ще бъда с познати, не от моята специалност. А това, което ми помага да се сприятелявам, е много просто – дружелюбност и общи теми.“- Даниел Колев
,,Мисля, че най много ми помогна събитието, което факултетът организира преди началото на учебната година. Всички първокурсници се събират заедно и играят игри, опознават се помежду си и с обстановката, обяснява им се какво да очакват и как протича един ден в университета. Най-вероятно ще бъда с колегите от специалността ми.“ – Ивиана Цонева
,,Хората от специалността, отначало не бяхме толкова много. Но след ден-два намерих моите хора, с които си паснахме по характер. Какво точно ми помогна, не знам, но се случи просто така, с един замах. На празника ще съм заедно с тях.“ – Никол Николова
Коя е най-забавната случка през първия семестър?
,,Първият семестър беше изпълнен с много паметни ситуации, но определено една от най-забавните е избирането ми за участие в Студентския съвет, тъй като принципът на избор бе изключително случаен и въпреки отявленото ми нежелание колегите от съвета бяха обнадеждени, че ще се справя. По-късно разбрах, че причината за избирането ми за представител е точно нежеланието, което съм проявила.“- Доротея Росенова
,,Един от най-забавните ми моменти беше, когато съквартирантът ми една вечер се прибра тежко пиян и се излегна по средата на стаята, обяснявайки някакви небивалици. На следващия ден му разказахме какво се е случило и цялостно беше доста интересно преживяване.“ – Даниел Колев
,,Нямам най-забавна случка (нищо не се сещам 😭).“ – Ивиана Цонева
,,Като най-забавната случка мога да кажа, че това е, когато имахме лекции. След последната ни почивка преподавателят се забави малко повече и решихме да отидем на кафе. Разбира се, имаше и момиче, което остана, но другите отидохме на масичките пред Корпус 1. Там си говорихме доста, смяхме се и, най-вече, се забавлявахме.“ – Никол Николова
Кой е моментът в който осъзна, че вече си студент?
,,Като трябваше да си платя сметките.“- Даниел Колев
,,Когато дойдоха повечето отговорности – не само отнасящи се към университета , но и пазаруване, плащане на сметки, сам да си разпределяш времето, за да успееш да свършиш всичко, и като цяло – че вече правиш всичко сам.“ – Ивиана Цонева
,,Моментът, в който осъзнах, че вече съм студентка, беше на първия учебен ден. Когато всички се разпръснахме и се събрахме само от нашата специалност, ни разказваха за процеса на обучение. Когато ни споделиха, че специалността, която сме избрали, е нова и деканът ни благодари, че сме се насочили точно към нея, при раздаването на студентските книжки я погледнах и си казах: ,,Аз съм студентка.“ – Никол Николова
,,Осъзнах го, когато наближиха контролите и изпитите, и аз трябваше да се подготвя за тях.“ – Илиян Илиянов
,,Осъзнах, че вече съм студент, когато за пръв път влязох в лекция при един конкретен, респектиращ преподавател и той започна с думите: ,,Добро утро, колеги. Вече не сте деца, тук сте с причина. Вече сте студенти и мои колеги. И смятам да се отнасям с вас като с такива.” – Доротея Росенова
Кое ти липсва най-много от доскоро ученическите ти години?
,,Приятелите са нещо, което наистина много ми липсва, и особено една – мисля, че я познаваш (тук Ивиана Цонева има предвид интервюиращата (; ) и може би не толкова голямата ангажираност.“ – Ивиана Цонева
,,Бих казала, че най-много ми липсват приятелите, които имах в училище – някои срещнати там, други още от детската градина. Липсва ми и класната ми ръководителка, която не ни беше само класна, но и приятелка. Липсват ми и някои други учители, които бяха изключително мили и добри с нас.“ – Никол Николова
,,Най-много ми липсват приятелите ми, защото през тези пет години в гимназията станахме доста близки.“ – Илиян Илиянов
,,От ученическите ми години ми липсват съучениците. Липсва ми и лежерността на училищния живот. Преподавателите бяха бонус…“ – Доротея Росенова
,,Едно от нещата, които наистина ми липсват, е близостта с хората на моята възраст, с които бяхме в едно и също училище, и това, че ученето беше опция, а не нещо задължително. Това правеше ежедневието ми много по-леко и приятно.“ – Даниел Колев
Благодаря на всички участници за откровеността и усмивките, с които направиха това интервю толкова истинско. Пожелавам на студентите не само да прекарат празника си незабравимо, но и да създават още много незабравими спомени през целия си университетски живот.
Автор на текста: Пресиана Панова, I курс „Българистика и медии”
Снимки: Личен архив Пресиана Панова
