Светът

След утрешния ден или края на (Web) света

* Публикуваме материала със съкращения

Днес живеем в 2020 година след Христа и 7525 години след сътворяването на света. Светът се е променял непрекъснато, преминавал е през много периоди – ужасни природни катаклизми, военни конфликти, религиозни различия, географски открития, политически преврати и какво ли още не. За да стигне до отминалия век, когато идва и технологичната революция, която обаче съвсем променя света. Дори и ако технологичният свят се срине, то той ще остави дълбоки следи в историята.

Хората от днешния ден сме не просто привикнали към информационните технологии, а и в известна степен сме се пристрастили към тях. Те обаче не само полезни за нашето здраве и живот, а се оказва и доста вредни.

Web светът днес е впримчил всичко и всички в своята „паяжина“ и е опасал с нея цялата планета.

Word Wide Web, още The Web, буквално се превежда (паяжина), наричана също световна мрежа, мрежа или само web. Въпреки, че световната мрежа (Word Wide Web) съществува от няколко десетилетия, днес практически не е невъзможно да си представим живота без нея.

Преди 31 години компютърния учен от ЦЕРН Тим Бърнърс Лий предлага идея за информационна система от взаимосвързани хипертекстови документи, която би позволила на хората да изпращат данни и да комуникират в мрежата. Неговата цел не е била да трансформира съвременния живот. Той просто се е уморил да сменя компютрите всеки път, когато трябва достъп до информация, която не е на основния му работен компютър. През последните 30 години наблюдава как творението му се развива в мащаби, които той никога не би могъл да си представи и предвиди.

В отворено писмо, публикувано в чест на Word Wide Web, той пише:

„Докато Мрежата създаде възможност, даде глас на мергинализираните групи и улесни ежедневието ни, тя също така създаде възможност за измамници, давайки глас на онези, които разпространиха омраза и направиха всички видове престъпления по – лесни за извършване!“

Той призовава хората да се борят, за да сведат до минимум негативните последици от мрежата като тормоз, разделение, разпространение на дезинформация.

Повечето хора вече до толкова са обвързали живота си – както в личен, така и в професионален аспект с глобалната Web мрежа, че ги плаши дори мисълта за нейния евентуален срив.

Малцина от нас се питат какъв всъщност би се случило и как би изглеждал светът при един срив на мрежата, с което сме свикнали да живеем.

Google срив не се случва обичайно, но когато Google се срине, сякаш рухва целият свят. За последен път това се случи през януари 2014 г. и тогава основно беше засегната платформата за имейли Gmail. Технологичния гигант обясни, че това се дължало на претоварването на един от центровете му за данни в Европа, а това е създало ефект на доминото, който разпространил проблема от един център за данни към останалите. Социалните мрежи се пълнеха с всякакви шеги и злъчни коментари от младежи, неспособни да живеят без най-популярната търсачка в света, която се използва от милиони хора всеки ден. Но технологичният гигант е преживял сривове и в миналото. През август 2013 г. всичките му услуги, включително видео, анализи и съхранението на данни в облак бяха засегнати от пълния срив. Той продължи само пет минути, за да предизвикат гнева на хиляди потребители на мрежата и за намаляването на световния интернет трафик с 40%. Така компанията загуби над 500 000 долара, сочат данните на експерта по Google данни Съливън.

На практика се оказва, че не сме подготвени в психически аспект да понесем и се справим адекватно в ситуация не само на срив на Google, но и на пълен срив на глобалната интернет мрежа.

Изобщо настъпилата глобална промяна би се отразила върху много сфери от живота, политиката, най-вече икономическия живот, образованието, медиите, институциите и т.н.

Да но как се живеели нашите предци? Те не са имали на разположение технологиите, които ние използваме днес, и живота им и професионалната им реализация не са били в толкова тясна връзка с тях, както е при нас в днешното съвремие.

Животът им е протичал по съвсем различен начин.

Голяма част от хората в преклонна възраст днес не знаят какво е интернет и как да го използват.

Ето защо ми беше интересно да слушам разказите на моята баба, а и на други възрастни хора, за това как е преминал живота им: детството, младостта, зрелостта им.

Моята баба например е прекарала целия си съзнателен живот на село. Слушах разказите за нейното детство и младостта й с интерес, защото те бяха като разказ за един съвсем различен свят, нямащ нищо общо с действителността. Животът на хората в селата от времето на баба ми е бил доста тясно обвързан с религията и традициите ни, с нашия богат фолклор. Баща ѝ бил религиозен човек, близък с местния свещеник и е ходил заедно с него от къща на къща, когато е ръсел със светена вода на големи християнски празници. Бил е изключително благочестив, справедлив човек и ревностен християнин. Успял е да предаде ценностите и идеалите си и на своите пет дъщери, едната от които е баба ми. Тя подобно на него беше много смирен, почтен и чист човек, за нея християнските добродетели бяха най-важното, което един човек трябва да притежава. От малко дете е била научена и възпитана в трудолюбие, почтеност и животът й е преминал в труд. Разказваше ми как са ставали рано в зори и са отивали на нивата, за да орат. Засаждали са пшеница, с която се е изхранвало цялото семейство. Освен пшеница са отглеждали още слънчоглед, от който са си произвеждали олио, и памук, който са предели на хурка, за да имат какво да изтъкат и ушият дрехи. От гледна точка на нашето съвремие, това ми изглеждаше като огромен труд.

Интересни ми бяха нейните разкази за това как са прекарвали летата и зимите. През лятото е било огромната работа по ниви и лозя, засяване, копаене, жътва, а през зимата са ходели по седенки, където са предели, тъкали, шиели и са пеели народните песни. Баба ми разказваше с особена умиление и носталгия за тези отминали дни, в очите ѝ се четеше една определена тъга, че не може да се върне назад, а аз не разбирах, какво му е било хубавото на това да работиш до изтощение, за да изкараш хляба и облеклото си. Тя обаче казваше „Бяхме бедни , работехме много, но бяхме истински щастливи защото обичахме Бога и се обичахме помежду си, подкрепяхме се и всеки гледаше да помогне на другия.“

Освен всичките затруднения от битов характер, които тогава са имали, особено тежко ми изглеждаше това, че не са имали в къщите си вода и електричество. Налагало се е да ходи по 5 пъти на ден с бакъри и кобилица, за да носи вода от единствената чешма в селото – за готвене, миене на посудата, пране, къпане, а и семейството им е било съставено от седем души. Дори не мога да си представя какъв труд е това.

Особено ми бяха интересни нейните разкази за жътва, сякаш се потапях в разказ на Йовков или Елин Пелин. Всичките тези обичаи, традициите, които съпътстват това време от годината, когато се прибира реколтата.

Отивайки на нивата семейството на баба ми най-напред се е обръщало на изток и прекръствайки се след произнесената молитва се започвали работа, защото тя казваше: „Без Бог не можем да вършим нищо…“ Докато жънели са пеели жътварски песни, било е много весело и забавно, устройвали са си състезания – кой по-бързо ще ожъне чакъма (определена ивица с жито). Най-бързият, разбира се, е бил хвален от по-възрастните и е бил определян като най-работлив. На едно подобно състезание са се съревновавали баба и бъдещият и съпруг. Там са се харесали и роднините на дядо са решили да поискат баба за снаха, понеже е жънела доста бързо.

Разказваше ми също и как си е приготвела чеиза. Трябвало е да изтъче престилки, куверти за легла, калъфки за възглавници, а също и да изплете покривки на една кука.

Най-хубавите моменти, за които си спомняше с носталгия, бяха за хората, които всяка неделя са се извивали на мегдана в селото. Момите и момците са си обличали най-хубавите премени, закичвали са се с китки, а момите са си слагали червило и белило.

Животът в миналото е бил неразривно свързан с традициите и обичаите за които баба ми разказваше, почитали са всички празници, особено религиозните. Всяка неделя не само през лятото, но дори и през доста суровите тогава зими, семейството е ходело на църква. Тъй като в селото на баба ми не е имало храм, се е налагало да ходят до съседното село, за да се черкуват. Така всяка седмица са изминавали около шест километра пеш, за да отидат до храма. Още от дете първите спомени на баба ми бяха свързани с храма. Тя не си представяше живота без църквата и празниците. На това искаше да научи и нас – своите внуци, а именно да обичам Бог и ближните си, да пазим традициите и да се превърнем в добри хора. Не знам до колко е успяла, може би ако сега беше сред нас нямаше да остане много доволна. И до днес пазя едно старо Евангелие с пожълтели захабени страници, което нейният баща й е четял като малка, предаде го на нас и завеща да го пазим като съкровище.

Когато е била на около седем години е видяла на живо цар Борис III, който е слязъл на гарата в селото и е бил посрещнат от местните жители с цветя и овации, пазеше и това като скъп спомен.

Слушайки за живота и си давах сметка, че съвременното общество е загубило от скъсването с корените си, забравяйки традициите, занемарявайки вярата си.

Според мен днес сме се превърнали просто в едни консуматори и материалисти, до толкова свикнали и обвързани с технологизирания си електронен виртуален свят, че не можем да си представим какво бихме правили без него.

В нашето съвремие хората живеят мегаполиси, обзавеждат домовете си със скъпа, умна техника. Разработени са приложения от които само с един клик се случва всичко – включваш си телевизора, бойлера, печката. Не е далеч и времето в което холограмите ще навлязат в ежедневието ни, ще има безпилотни самолети и колите ще се задвижат без шофьори.

И все пак какво би се случило ако се получи срив на глобалната мрежа?

Аз лично мисля, че това би обърнало тотално днешния свят. Вероятно хората ще се много объркани, ще се чудят какво да правят, защото Web светът е станал неизменна част от живота на съвременното общество. Определено би се променило всичко в ежедневието от най-елементарните неща и се стигне до професионалната реализация.

При един евентуален срив на глобалната мрежа, развитите страни и икономики ще пострадат неминуемо най-много, а и не само те. Това би се отразило пагубно върху икономическия и политическия живот на планетата. Много корпорации и най-вече компаниите в IT сектора биха пострадали. IT специалисти, програмисти, компютърни инженери и други, обвързани с тази сфера, ще бъдат засегнати. Също и работещите в компании на мобилни оператори, медиите, разни електронни издателства и сайтове, административния апарат. Сривът би се отразил негативно най-вече на глобалната икономика. Човечеството би изгубило милиарди.

В наши дни човечеството е развило технологиите до степен в която ежедневието на повечето от хората на Земята е дигитализирана. Ние живеем в един виртуален свят и до толкова сме привикнали към него, че дори само мисълта той да изчезне ни плаши ужасно много. Да, човечеството се развива с бързи темпове в технологично отношение, но нека си зададем и въпроса дали това е за добро? Дали пък глобалната Web мрежа не ни вреди повече отколкото всъщност ни помага и улеснява? Оказва се, че това е един доста сложен казус, в който неминуемо и двете страни биха били прави в аргументите и позициите си.

Живеем твърде динамично време, всеки ден се случва нещо ново и непредсказуемо. В нашето съвремие всичко е непредвидимо и възможно. Днес сме свидетели на пандемията от корона вирус, която почти парализира света, утре може би срив на глобалната мрежа, а може би не?

Лично аз мисля, че до пълен срив на Web света едва ли би се стигнало, дори напротив, мисля че мрежата ще се развива още повече и информационните технологии тотално ще превземат света. Развитието и усъвършенстването на нанотехнологиите и изкуственият интелект са абсолютното бъдеще, което обаче е изпълнено с опасности за здравето и живота ни.

И ако съвсем хипотетично допуснем, че след утрешния ден дойде краят на Web света мисля, че никой не е в състояние да предвиди какво в действителност ще се случи, какви ще са последствията от това и как животът на планетата би продължил.

Автор: Мария Горанова, магистър “Българска филология”

Снимки: Unsplash.com

Покажи още
Close