Сблъсък на две култури – Хелоуин или Деня на народните будители

Какво знаем и какво не за тези така различни по произход и култура празници. Вчера се празнуваше Хелоуин, а днес честваме един от националните ни празници – 1 ноември, Денят на народните будители.

През последните години се забелязва тенденция все по-често да обръщаме поглед към чуждите традиции и чествания и да заимстваме от тях.

В медийното пространство (особено в електроните медии) може да се намери много и разнообразна информация за произхода на Хелоуин, за традициите и вярванията, които са го издигнали от пепелта в огнищата на древните келти.

Древните келти живели някога по земите  на днешните Ирландия, Англия и в северна Франция са разделяли годината на две. В навечерието на 31 октомври са празнували своята лятна Нова година, посрещайки зимния сезон. Те са вярвали, че на този ден починалите през изминалата година слизат на земята, за да търсят живи тела, в които да се вселят и да избягат от Ада. За да избегнат това, келтите са се обличали в животински кожи, слагали са си и маски, изработени от главите на същите тези животни. Опитвали са се да изглеждат колкото може по-страшни, за да гонят привиденията. Гасели огнищата в домовете си и се събирали край огъня запален от друидските жреци. Част от обредите било прогонването на душите на мъртвите от земята, жертвоприношение на животно, гадаене какво ги очаква през новата година. След жертвоприношението те взимали искра от огъня на жреците и го носели у дома, за да запалят семейното огнище.

Не само келтите са вярвали в много и различни богове. Поверия и суеверия са били причина за възникването на не един обичай или обред, които са се запазили и до днес. Както и при келтите така и в нашата култура се е запазил обичай, който е пълен еквивалент на Хелоуин и той е Кукеровден. Запазили ли са обаче тези така древни обреди и обичаи същността си или са се изменили до толкова, че да се приемат в днешната действителност. Днес самият Хелоуин се празнува в САЩ, Канада, Ирландия и от части във Великобритания. Много други страни и култури имат свой равностоен празник, както е и у нас. Поради глобализацията обаче и тук се наблюдава как се заимства от Хелоуин и се използва просто за забавление. Пример за това е и нашата страна. Реално за нас той не носи символиката на своето възникване, но е нещо ново, интересно и екзотично, повод да се преобразим дори за ден в нещо, което няма как да сме в реалния си живот. Едва ли има нещо лошо в това, въпреки че много от критиците са против празнуването му. Разбира се, той не е част от календара с националните празници, както у нас, така и в страните, където се празнува масово. Можем да го приемем просто като маскарад.

А можем ли да кажем, че по този начин сме обърнали гръб на нашите традиции или национални празници? Ненавлизането на чуждата култура е проблемът, а мисленето и възприятието на хората. Децата ни не знаят голяма част от типичните за българската култура традиции, обичаи или смисъла на някой официален празник. Не е ли наша вината, че не ги учим на българското, а оставяме погледа им насочен далеч към чуждото.

Днес е 1 ноември – Денят на народните будители. Денят, в които почитаме хората дали живота си за духовното израстване на българския народ. Нека бъдем горди с това, че сме ги имали, горди с това, което са ни оставили. Ще споделя с вас думите на министър Стоян Омарчевски (министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 – 1923) по повод обявяването на 1 ноември за национален празник. Той казва : „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот… Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“ (М. Тодоракова. „Денят на народните будители“. Известия на Държавните архиви, 79, 2000/2001).

Думите му у мен будят чувство на гордост, че съм част от една нация с дълга история, минала по много трънливи пътеки, за да извоюва своето освобождение, запазвайки своята чест, достойнство и пазейки нашите културни богатства дори и под робство, за да ги предадат на идните поколения.

Истина е, че 1 ноември няма вековната история на други наши празници. Млад за времето си, но не е без стойност или минало. На този ден почитаме паметта на хора, като Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други борци за освобождението на един народ в „окови”, а и просветители, които са давали сили на народа в най-тежките му времена. Жалко е, че днес децата ни не са чували и половината от тези имена, че не знаят за техния принос към това кои сме днес.

Честит празник на всички нас и нека поне на този ден си спомним от къде сме тръгнали, къде сме били и да помислим накъде вървим. Нека не забравяме нашите будители. Те заслужават едно огромно „Благодаря” и да продължим тяхното дело.

Честит празник и на всички колеги! Понеже 1 ноември е ден и на българската журналистика. Скъпи колеги, може би ние сме новите будители на народа, както и предците ни с четка и перо, можем да сме опората на нашия народ, да му даден нови сили, за да превърнем живота на всички нас в мечтаната реалност!

Думите никога не са били безсилни, особено изписани!

Автор: Кина Иванова, IV курс, Журналистика и реклама