Досега в България никой не е открил или по-скоро разчел нещо подобно – Научният център „Преславска книжовна школа“ на Шуменския университет отново направи голямо откритие, което засяга историята и културата на България. Според ръководителя на центъра проф. Веселин Панайотов от няколкото му последни разработки върху българската епиграфика може да се определи системност, по-подходяща за исторически роман с мистерии. В надгробните камъни и други артефакти, които са пред очите ни в музеите са скрити послания, достъпни само за посветените. В рамките на цикъл от научнопопулярни беседи, посветени на криптографията, проф. Панайотов започна да представя откритията си пред широката публика. Първата беседа „Съратниците на Захарий” представи надписа и посланията, които крие надгробният надпис на Захарий. Как се стига до това откритие, кому и защо е било нужно да криптира информация – от проф. Панайотов:
Как бихте обяснили на читателите на какво точно се натъкнахте?
Проф. Веселин Панайотов: Това е резултат от моите занимания с акростиха като тайнопис. В момента, в който започнах да изследвам по-подробно българската епиграфика, забелязах, че е възможно и в надписите върху камък и други твърди материали, да се прочетат скрити тайнописни или криптографски текстове, които много странно са посветени на съвсем други теми.
На презентацията казахте, че криптотекстовете приличат на днешните пъзели, но не с изображения, а с думи. Кому е било нужно създаването на тези пъзели? С каква цел?
Проф. Веселин Панайотов: Очевидно е, че в някакъв период на българската история, визирам надгробния надпис, посветен на Захарий, е имало нужда да се запазят данни за конкретни исторически събития. В случая – за последното възобновяване на Римската империя 962 година, за събор по времето на Петър I, за рицарите – съратници на Захарий. Освен това, това са знания за хората, които стоят зад кадър, за по-малко известните, свързани с войните и с отделните социални общности (каквато е общността на наемните войници). Едновременно с това се търсят някакви възможности за представяне на информация на аудитории, които са с високо интелектуално и образователно ниво.
Какво е скрито зад надписа на Захарий?
Проф. Веселин Панайотов: В надписа на Захари имаме два пъти повторена годината на възобновяване на Римската империя, имаме съратниците на Захарий, които са присъствали на погребалната служба очевидно за погребението на Захарий. Това са Аврам, Бърт и Божил.
Примери на възможен превод на до тук откритите думи е:…(На това) място цар Петър зове/призовава божия разум…“ Или „(В) града на Петър царят шести зове/призова божия разум“
И: „Службата за това успение изпяха (заедно) рицарите Аврам, Бърт (и) Божил…) или „Службата изпяха (заедно) рицарите (от) Тулуза Аврам, Бърт, Божил…)“
Но Бърт е западно име!
Проф. Веселин Панайотов: Да, Бърт e западно име, но в ръкописите са запазени свидетелства за повече от 10 имена на западни войни, или книжовници, интелектуалци, както е нормално в една европейска столица. Те са били от пътуващата интелигенция на Средновековието.
Споменахте за изключителна филологическа вещина в пресъздаването на тези надписи.
Проф. Веселин Панайотов: Да, защото под един надпис, който е сравнително елементарен, използвайки кодове, можем да открием две други нива на информация. И тези други нива всъщност показват, че хората, които са автори на тези надписи, са знаели какво правят и как да го осъществят, създавайки система от три отделни логични текста.
А защо другите две нива са скрити?
Проф. Веселин Панайотов: Скритото послание е насочено към езотеричните общества – към другите аудитории, които могат да го разкодират. А написано на камък е принцип, който пази много дълго историята. В надписа на Захарий се споменава за някакъв събор при цар Петър в Преслав. И това е много важно сведение, защото ние се чудим какви са били действията срещу ереста именно по времето на цар Петър. Става въпрос за богомилската ерес. Второ, ние се чудим в какво време (а това е почти в края на неговото управление) са били действията срещу ереста. По отношение на втория криптотекст имаме три имена, които очевидно са в гилдията на войниците. Това са очевидно рицари, тоест малки барони, военачалници, които са били в един професионален кръг. Независимо от факта, че единият е западноевропеец, другият българин, третият е с неизвестен произход, но с библейско име. И така може да се разбере повече за тази гилдия, която не познаваме доста близко и разбираемо.
Досега в България разчетено ли е нещо подобно?
Проф. Веселин Панайотов: Мисля, че никой в България (и доколкото си спомням никой в Европа) не е намирал подобни неща по отношение на българските криптотекстове. За гръцки и латински не мога да кажа, че има нещо подобно. Но по отношение на българските текстове – това са нови открития. Аз в момента работя основно върху преславската музейна сбирка.
Как всъщност се стигна до това откритие?
Проф. Веселин Панайотов: С гл. ас. д-р Николай Николов „задълбахме“ в епиграфиката, но реално ми хрумна заради Темнишкия надпис, който се намира в Сърбия в Белградския исторически музей. Обаче подходът към всеки надпис трябва да е различен. Не може да има един и същ ключ, който да се прилага тотално към всички текстове. Което означава, че най-вероятно, ако има някакви грешки в изписването, не говорим за ниво на компетентност в езика, а точно обратното. Ние можем да подозираме за всеки един „сгрешен“ надпис, че зад него стои друг, защото ние си имаме принцип в НЦ „Преславска книжовна школа“ – последен е виновен писачът.
За съпоставка ще кажа в друг надпис се чете два пъти датата на падането на Западната римска империя. Следователно се наблюдава общ модел, който показва интерес към Римската империя. Това говори, че България е била нащрек. От едната страна е едната империя, от другата страна е т.нар. Византия, а България е по средата. И трябва да е ясно как да се реагира.
Защо тези открития са важни?
Проф. Веселин Панайотов: Аз дълго се притеснявах въобще да публикувам този труд. И си задавах същите въпроси – защо им е това, какво се е криело. Но датите бяха много важни, защото два пъти повторени не влизат в контекста на другите сведения. От една страна криптотекстът говори за Петър и събора, но датите не ги пипат. И в трите текста те са необходим елемент. Затова когато разчитам текстовете, не влизам в последния ред. Там тази дата е закована – кой е умрял, кога е умрял, кога е станал съборът, кога са се „събудили“ римляните, за да се обединят отново – все съществени въпроси. Логиката, когато изследвах какви са датите и каква е възможността да се появят повторно. А тя е под един процент – 0,001. Оттам нататък вече знаех, че щом думите влизат в свързан текст, има системност при четенето, а това е най-важното.
Предстоят още лекции от цикъла.
UniMedia
