Днес посрещаме началото на пролетта, кичим себе си и своите близки с мартенички за здраве и щастие.
Много от нас си мислят, че Баба Марта е типично български празник, но това не е точно така. Обичаят за връзване на мартеница е познат в много балкански страни – България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници носят само на жените и малките деца. Мъжете могат да носят мартеница, но на скришно място. В южната ни съседка на мартеници се радват само децата. А при нас те се връзват дори и на млади животни и дървета.
Легендите за произхода на мартеницата са много, но може би една от най-старите е за хан Аспарух. Според точно тази легенда първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух. Докато откривал нови земи, Ахинора дълго чакала своя любим да се завърне. В един пролетен ден тя закичила крачето на лястовичка с бял и червен конец и я изпратила да предаде посланието й за здраве и любов.
И днес мартениците се изработват предимно от конци с тези два цвята. Има, разбира се, и изключения. Такова изключение са мартениците в Родопите. Там мартеничките се наричат байници и са от разноцветни конци – сини, зелени и розови. Мартеничките имат и допълнителна украса от парички и мъниста. Задължителен компонент обаче си остава червеният конец – заради вярата в предпазваща сила на червеното.
Други легенди, които обаче вече са си типично български, са за персонажа на Баба Марта или Марта. Често повечето от нас я свързват само с 1 март, но празниците, свързани с Баба Марта, са пръснати през целия месец март.
На мен много ми допада легендата, описваща как Марта се омъжила за млад момък на име Април. Според преданието той е бил красив момък, но винаги лошо обут и кален. Когато Марта видела красивото му лице се засмивала, но поглеждайки към калните му обуща се смръщвала.
Всъщност всички легенди за Марта или Баба Марта разказват как както е слънчево засмяна (предвестник на хубавото време), така след секунди само вече е люта и сърдита (като зимен ураган).
И днес старите хора вярват, че избирайки си ден от месец Март, могат да предскажат какво ще е времето през идната година. Други поставят мартеничката под камък или на младо цъфнало дръвче. Много от традициите вече не са каквито са били, но все още се кичим с мартениците за здраве.
И да не забравяме, че трябва да не се сърдим на бедната старица.
Честита Баба Марта! С пожелание да сме най-вече живи и здрави! И ако е рекла Баба Марта – да имаме една плодородна и успешна година.
Автор: Кина Иванова, IV курс, Журналистика и реклама
