Петър Чухов: Не съм социален поет, интересува ме човекът

Кой е Петър Чухов? Автор е на 11 стихосбирки, две книги с проза и книга за деца.  Съставител и редактор на “Mas-mas csond / Различна тишина” (антология на българското хайку). Съавтор (с  Александър Мануилов) на пиесата “Честита Нова година”, номинирана за Национална годишна награда за драматургия (Шумен, 2015). Творбите му са преведени на 17 езика и публикувани в над 20 държави. Награди: “Агата” за криминален разказ (2000), “Иван Николов” за най-добра стихосбирка (2002), “Развитие” за нов български роман (2003), Голямата награда за SMS поезия (2004), “Славейкова награда” (2005 – първа, 2013 – трета), “Златен ланец” (2007), Голямата награда на музея “Башо” в Япония (2007), награди от Международния хайку конкурс в Москва (2012), Голямата награда на конкурса за любовна поезия “Магията любов” (2013), Втора награда на поетическия конкурс “В полите на Витоша” (2014)и др.

UniMedia: На кого от съвременните български поети Вие днес бихте връчили Националната награда за лирика „Иван Пейчев“?

Петър Чухов: На много хора бих връчил тази награда. Вчера например Александър Секулов бе награден с голямата награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ със своята книга „Море на живите“. И си мисля, че той би бил достоен носител на Наградата „Иван Пейчев“. Мисля, че той не е изпратил текст за този конкурс, иначе щях да имам сериозна конкуренция в негово лице.

Има много други книги – например на Пламен Дойнов книгата „Балът на тираните“. Наистина са много книгите, които заслужават тази награда.

Това, че аз съм носител на наградата, не ме поставя на някакво по-високо стъпало от останалите автори. Просто съчетанията на обстоятелствата са такива  и аз съм напълно наясно с тази относителност на всяка една награда. Но все пак, по този начин ние наистина общуваме със своите поетически предци. За мен всяка една награда е докосване до някое голямо име от българската поезия и това наистина е много ценно. И като че ли усещам прилив на енергия.

UniMedia: Поради провокацията от страна на Съюза на българските писатели и „проблемите“ около присъждането на наградата, накара много хора да се запознаят с вашето творчество и да седокоснат и до творчеството на Иван Пейчев. Може би случилото се има и положителна страна?

Петър Чухов: Да, както казах и по-рано, това е моята цел. Наградите на името на творци са повод да се замислим над творчеството им и да пазим паметта им. Задължение е да се продължи творчеството им. Има какво още да се направи. Тези конкурси да се превърнат във фестивали, които да са посветени на паметта на даден автор. Така би могло и да се разшири програмата на връчването на тези награди – да се включи повече говорене за  автора, на чието име е наградата, да се чете повече негова поезия, да има критически прочети на неговото творчество.

Затова мисля, че връчването на наградите не трябва да има само конкурсен характер, а да прерасне в нещо като конференция – така би било по-добре.

 

UniMedia: Споделихте преди малко с публиката, че скандалното Ви стихотворение „Свобода или смърт”, което миналата година разбуни духовете на Славейковата награда, онова, прословутото, за Райна Княгиня, тук, в „Addicted” излиза без заглавие. Защо? Какво е всъщност отношението Ви към историята, не мислите ли, че сме твърде обременени от нейното присъствие в главите ни?

Петър Чухов: Като поет историята за мен, разбира се,е една координатна система, върху която могат да се разполагат най-различни поетически схеми, поетически идеи. Разбира се, на историята може да се гледа от различни позиции и начини – историкът гледа на нея по един начин, обикновеният човек гледа в своето ежедневие по друг. Обикновено тя се бърка с политиката понякога. Но за мен историята е най-вече памет. За мен като поет мога да кажа, че е поетическа памет.

UniMedia: Защо не прочетохте (б.р. – при връчването на наградата) двете произведения – „Свобода или смърт” и „Логично” – а ги оставихте настрани и публиката буквално Ви принуди да прозвучат днес?  Притесняват ли Ви, бяхте нападани заради тях, или просто Ви омръзнаха?

Петър Чухов: Бяха прекалено много коментирани. Вече са познати и до известна степен може би създават някаква представа  за мен, като определен тип автор. Но аз не съм само това. Или по-скоро не съм точно това. Затова исках да прочета други стихотворения, които смятам, че дават по-ясна представа и за самата книга, и за мен като автор.

Моето писане е по-личностно. Не се занимавам много със социалните явления. Така да се каже, не съм социален тип поет. Мен ме занимават междуличностните взаимоотношения, отношенията на човека със самия себе си, потъването в неговото несъзнавано, неговите драматизми, преодоляването им. Както казва и заглавието на книгата „Addicted”, до голяма степен има едно пътуване в личностния ад на човека, което е неговото несъзнавано, неговите драматизми.

Автор: Деница Мичева

Снимки: Бояна Петрова