Преводачът д-р Христо Боев радва почитателите на качествената литература с нов преводен роман. „Паяжината на паяка“ на румънската авторка Чела Серги е представен на българската публика благодарение на издателство „Нордиан“. Художник на корицата е Йон Теодореску-Сион.
Д-р Боев е роден в Пловдив, доктор на филологическите науки на Университета „Овидиус“ – Констанца и е преподавател по английска литература в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
UniMedia: До колко можем да кажем, че авторката на романа „Паяжината на паяка“ Чела Серги е известна на българската публика?
Христо Боев: Авторката изобщо не е позната на българската публика, защото за първи път се превежда неин роман. Тя е писала най-вече през периода между Първата и Втората световна война. Нейният роман „Паяжината на паяка“е от 1938 година. Тя има български корени, по бащина линия от страна на дядо й- Серги Маркоф. По-късно тя приема името на дядо си Серги и си го прави свой писателски псевдоним. Като казваме, че дядо й е българин, трябва да се има предвид, че той е българин, защото е роден в България. Семейството й от страна на бабата по-скоро идва от Ливан. Но дядото е роден в България и баща й също е български гражданин. Той е роден някъде близо до Силистра.
UniMedia: „Паяжината на паяка“ не излиза ли много късно в България? Все пак е писан през 1938 година.
Христо Боев: Практически е много късно по няколко причини. От една страна, защото това е роман до голяма степен написан за Балчик. Действието в значителна част от романа се развива в Балчик между войните. Имаме изключителни описания на самия град, на морето, на заведенията тогава, на нравите. От тази гледна точка може да се каже, че това е романът, който e най-много за Балчик в цялата българска и румънска литература взети заедно. А от друга страна, романът излиза в България късно, защото авторката умира през 1992 година, съответно са пропуснати възможности тя да бъде интервюирана от българска страна.
Може да се каже, че „Паяжината на паяка“ съдържа две основни топографски зони, в които се развива действието. Едната е Букурещ като основно място и другото място е Добруджа, има се предвид Северна Добруджа и Южна Добруджа. Когато се развива самото действие, те всъщност са една Добруджа в рамките на Румъния. Представя и много други места, през които се движи семейството на главната героиня, която се казва Диана Славу,понеже те осъществяват миграционни движения във връзка с войната. Така че имаме описания частично на Браила, на Плевен, на София, понеже семейството живее известно време и там. Но романът е силно автобиографичен, това се отнася и за самата авторка в този случай. Освен Балчик, на който е отделено огромно място, имаме и Силистра донякъде, но градътпо това време също е в рамките на Румъния. В София има описание на живота, който води семейството на главната героиня заедно с техни роднини, които са българи.
Иначе романът съдържа лек феминизъм от гледна точка на това как се чувства една млада жена в едно много трудно и много патриархално време и за Букурещ включително, когато жените независимо колко са били красиви, е трябвало да имат зестра, за да могат да се омъжат. Това е ключов момент в романа, защото Диана Славу е от едно изключително бедно семейство. А семейството остава бедно, защото нейният баща е принципен, много честен човек, който държи да си изкарва хляба с честен труд. И това също е силен момент в романа, защото той непрекъснато работи и то много и само тежка работа, докато накрая умира. А самата Диана Славу се омъжва нещастно, поради нейните предубеждения, че трябва да има зестра. В крайна сметка този брак е също така основна точка в романа, защото неговата несъстоятелност довежда до много, много други събития като една изключително силна любовна връзка, която е описана и която се развива в Балчик основно. Така че описанието на тази връзка в Балчик по време на румънското управление е много забележителна. Двамата герои Алекс Добреску и Диана Славу обикалят абсолютно целия Балчик. Всички по-интересни заведения са представени там като място, в което се случват забележителни неща. Имаме гребане с лодки, плуване, много разходи по хълмовете, много различни перспективи на морето и на самите хълмове при това движение на героите в Балчик.
UniMedia: Казахте, че романът е силно биографичен, така ли се развива животът и на Чела Серги?
Христо Боев: Точно така се развива и както самата героиня се развежда в романа,Чела Серги също се развежда. За героя Алекс Добреску тя има предвид един прототип. И този прототип е недруг, а Камил Петреску, който е един от най-големите класици на румънската литература, с когото тя има връзка. А Камил Петреску на българския читател е известен с романа „Последната нощ на любовта, първата нощ на войната” . Това е роман, който отдавна е преведен на български – една от румънските класики. Самата Чела Серги със своя роман „Паяжината на паяка” също така създава една изключителна класика на румънската литература и това е класика и на (така да се каже) добруджанската литература. Отново казвам: литература, създадена за Добруджа и в Добруджа. Защото ние нямаме такова произведение. Освен, разбира се, творчеството на Йовков, но както всички знаем, Йовков пише за Добруджа, когато не е в нея основно.
UniMedia: Вие сте превели 20 румънски романа, това ли е, което отличава този роман от другите?
Христо Боев: Да, това е една от отличителните му черти. Романът е в традицията на румънския модернизъм. Имам предвид автори като Камил Петреску, Михаил Себастиан, който е познат на българския читател с романите „Произшествието”, „Жени”, „Градът на салкъмите”. Както и Антон Холбан, също познат в България с романите си „Една напразна смърт“ и „Йоана“ – този роман, съответно, се развива в междувоенна Каварна. Чела Серги се вписва много добре в това литературнотечение от началото на 20-ти век, тя е една изключително интелигентна и интелектуална авторка и нейният текст показва силни влияния най-вероятно дори отписателки като Вирджиния Улф и Катрин Мансфийлд. Имам предвид конкретни нейни градски описания. А романът е много амбициозен от много гледни точки. Не само психологически. На ниво описания, те са изумителни, не само на морето, но и на Букурещ, на стаите, които се обитават, отношенията са представени изключително добре. Това е един изключително добре написан роман, а да не забравяме, че това е дебютът на авторката. Самият роман излиза препоръчан от трима големи писатели.Излиза с бандерол, който носи надписа: Препоръчано от Камил Петреску, Михаил Себастиан и Ливиу Ребряну. Така читателите знаят, че няма как този текст да не бъде стойностен.
„Паяжината на паяка“ е любим роман на румънците от Добруджа, най-малкото заради изключителните описания на Констанца и Мангалия. И има пълно основание да стане любим и на българите заради Балчик.
UniMedia
