Есето “Познай истината, и тя ще те направи свободен” с автор Милена Казакова, студентка четвърти курс в специалност Начална училищна педагогика и чужд език (АЕ) в Шуменския университет, получи трета награда от конкурса за есе и видео „По пътя на наследството от Първия световен ромски конгрес през 1971 г.: ромските език, култура и движение – вчера, днес и утре“. Събитието се организира от Тръст за социална алтернатива в партньорство с Асоциация Интегро Integro Association, Сдружение Ларго и “Център за междуетнически диалог и толерантност – Амалипе” (Center Amalipe).
Какво те вдъхнови да вземеш участие в конкурса и как избра темата „Познайте истината и тя ви прави свободни“?
Темата бе: „Ромската култура: невидимата сила на общността – предавана през поколения и живееща в нашето всекидневие“, но имах избор да си добавя и подзаглавие на есето. Избрах да бъде „Познай истината и тя ще те направи свободен!“, за да подскажа основната мисъл, която показва живот в живота – прави те свободен от предразсъдъци и съмнение. Тази мисъл също стана една от основните в моя живот, а освен това е и цитат от Библията (думите на Господ Исус Христос към учениците му)!
Написах това есе за два дена, тъй като не бях сигурна дали искам да участвам. И изчаках последния момент, в който просто седнах и го написах. Целта ми бе да споделя основните даровити страни на ромската общност.
Какви истини за историята и наследството на ромите намираш за най-изненадващи или въздействащи?
Ромският език има толкова много диалекти в България, но факт е, че ромите могат да се разберат на своя език. Също така често се срещат ромски думи в различни езици, които са с еднакво значение и изговор.
Най-въздействащата истина за ромите е, че носят радост, топлина и любов, обичат да споделят храната си със всеки, и че семейството е най-важното нещо за тях или както бях описала в есето си – за тях „семейството е дар“.
Едно от новите събития за ромската общност се случи наскоро и ще остане в историята. Това е бронзовият медал на Олимпийските игри в Париж, който извоюва щангистът Божидар Андреев. Той не бяга и не се срамува от етноса си и прослави България пред цяла Европа. Божидар показа, че с много труд, устояваща вяра и любов към близките стигаш върха на планината.
Как мислиш, че ромската култура може да се развива, като остава вярна на своите корени?
Ще отговоря така: От ромски произход съм, дори обичам да казвам: циганка съм. За мен не е обидно. Да съхранявам братолюбието, което получих и видях в ромската общност и да вярвам, че съм Божествено дело, ме доведоха до богат смисъл на всичко заобикалящо ме. Така всяка болка се запълва с радост и вяра в това, че доброто, което търсиш, първо започва от теб. Докато братолюбието го има, ромският род ще се развива към по-добро. За ромската общност важат ето тези думи: „Обичай ближния си, така както себе си!“
Каква специалност си и как избра да учиш точно в Шуменския университет?
Избрах Шуменски университет, тъй като имах познати, които са завършили там и са станали можещи и знаещи – естествено, заразяващи са. Исках да бъда като тях – като леля Ванче и кака Мими, борбени и независими, запазващи и споделящи дълбоко вярата в Бог и заразяващи и другите около себе си. Казваха ми, че виждат голям потенциал в мен, макар че аз не го забелязвах в себе си. След като успяха да ме убедят, разгледах специалностите в сайта на ШУ и се двоумях между Социална педагогика и Начална училищна педагогика и чужд език (АЕ). Изборът ми на специалността Начална училищна педагогика и чужд език (АЕ) бе направен месец преди да завърша средното си образование. Знаех защо… иначе нямаше да продължа напред. Да бъдеш учител на първо място е призвание, учителят води своите ученици. Образованието не е просто система от организации или държавни институции, а високопоставена цел. Знаеш посоката и важността, винаги се учиш и така учиш с любов и другите. Да си призная дори не знаех колко е заплатата на учителите. Има много да се доказвам като бъдещ учител, но знам и вярвам, че щом си на правилния път ще постигнеш крайната цел. Благодаря на майка ми – Светла Казакова, че е до мен винаги!
В момента съм четвърти курс и се вълнувам много за предстоящите практики в училище, до сега съм наблюдавала процеса, а скоро аз ще имам възможността да преподавам урок, за което много се радвам. Имах възможността да работя почти 2 години в Центъра за кандидатстудентска дейност на Шуменския университет като главен специалист, научих много. Това, което ме радваше да правя е да мотивирам кандидат-студентите в избора им на специалност. Сега продължавам да служа към Университетското издателство, радвам се и съм благодарна за тази възможност.
Благодаря на академичната общност на Шуменски университет и на служителите му за това, че са отдадени към студентите и помагат на хора като мен!
Цялото есе на Милена може да бъде прочетено на страницата на Тръст за социална алтернатива
UniMedia
