България

Община Долни чифлик в цвят

В рубриката “Заедно към неизвестните красоти на България” студенти от Шуменския университет представят неподозирани природни, исторически и културни забележителности от своите родни места. Андрей Андреев предлага една различна разходка из:

Община Долни чифлик

Община Долни чифлик е втората по площ в област Варна (след Провадия) и четвъртата по население (с малко над 19 600 души). Тя се разпростира върху територия от 487 км² и в състава ѝ влизат 1 град, 16 села и 1 курортен комплекс (Шкорпиловци). Разполага с общо 8 резервата, защитени местности и природни забележителности. Не по-малко са и съхранените културно-исторически паметници от Античността до съвременната българска история.

Сгушена между р. Камчия и р. Двойница (наричана от османските турци „Суха Камчия“), на нейна територия могат да се видят поля, гори, планина, десетки рекички и останки от вековни пътища и крепости. Тъй като материалите по темата са необятни, пейзажите ще бъдат разделени на части. Нека най-напред разгледаме някои от сухоземните пейзажи:

Стара Голица

Връх Стара Голица се намира недалеч от селата Голица и Бърдарево (наричано от османските турци „Ески Суджулу“ или „Стара Голица“). Той е сред претендентите за най-висока точка на общината и се издига на над 520 метра надморска височина. Преходът до него пеш отнема известно време, но картините, които могат да се видят от тази точка, си струват цената. През 2020 година на върха бяха поставени малък паметник и две знамена – българско и руско в чест на героите, паднали за свободата на България. Настоящата снимка е направена на първа пролет (21 март) 2022, две седмици след последните снегове в тази част на страната.

Изглед от връх Стара Голица към гората между с. Голица и с. Горен Чифлик

Голешите

Т.нар. „Голеши“ са склонове на Камчийската планина, които се издигат над селата Бърдарево, Голица и Булаир. Както подсказва името им, те не са покрити със стабилна растителност, а предимно с храсти. Въпреки това извиращите от тях рекички (най-големите от които са Двата дола/Голишка река и Геровата речка) са особено бързи и човек лесно остава с впечатлението, че те разполагат с неограничено количество вода.

Върху „голешите“ има добре развита мрежа от коларски пътища, които вероятно са свързвали околните села векове наред, но днес се използват предимно от горски служители, някои от местните и ограничен брой туристи.

Веднъж изкачил се върху тях – пътешественикът попада пред гора, през която преходът може да продължи около 10-11 километра. Макар поне един от горските пътища да се използва по-често (към село Горен чифлик) не съветваме шляенето вътре или около гората от сам човек, който не разполага с велосипед или се бои от кучета.

Изкачването по „Тънкия Голеш“

Още един стар път, разположен по хребета на Камчийската планина над Голица

Каньоновидните долини

Повечето пътешественици са чували за каньоните в Добруджа, докато тези край село Голица, са известни само на хората от близките села. Поне четири от рекичките, разположени източно от селото имат дълбоки и каньоновидни долини с десетки чудати скални образувания по тях.

Хемските порти

По временна на ранния период на Византийската империя е съществувало грандиозно отбранително съоръжение, известно като Хемските порти (Нaemus torres). То е имало за цел от отблъсква нашествениците от север, попречвайки им да пресекат безпрепятствено източните балкани. Въпросното съоръжение е представлявало три крепости, свързани заедно със защитни стени. Това е и причината някои специалисти да наричат Хемските порти (по-известни като „Гермето“) шеговито „Китайската стена на източните Балкани“.

Макар туристите, а и самите местни, да не са сигурни особено за статута и местонахождението на руините, част от „Хемските порти“ може да си види с просто око от всеки, пътуващ между селата Голица и Булаир. На малко над 2 километра източно от село Булаир пътят пресича странна дига, под която всъщност лежат част от крепостните стени.

Границата с област Бургас

Според всяка една по-подробна географска карта по-голямата част от границата между област Бургас и област Варна минава около долините на река Двойница и нейните притоци. Според географските карти на навигационните системи между община Долни чифлик и съседните бургаски общини – Руен и Поморие има два пътя. Единият маршрут минава през много стар (вероятно римски) път, който не е част от републиканската пътна мрежа и е дълъг около 9 километра. Излишно е да се споменава, че по него рядко минават автомобили, но пък е добра алтернатива за тези, които се оплакват от трафика и/или дупките в близките проходи – Поморски, Дюлински и Айтоски. По този път няма дупки, няма трафик, но за съжаление, няма и асфалт.

Другият маршрут, по който навигацията може да накара някого да мине неподготвен е още по-опасен. Той е представлява серия от няколко приятни горски пътечки, по които има чудати скални образувания и спиращи дъха панорамни гледки. Пътечките водят към устието на Геровата речка в Кърченска река. Над рекичките има два въжени моста, които обаче вероятно са собственост на НИМХ или местните горски стопанства.

Първото ловно стопанство

В община Долни чифлик се намира едно от двете най-стари ловни стопанства в страната – Шерба (Другото се намира в Лудогорието и се нарича Паламара). То е създадено през първата половина на 30-те години на миналия век от цар Борис III.

Намира се между селата Гроздьово и Голица. То обхваща обширни площи и в него се намират тракийската крепост Ерак, римска пътна станция и пещера, свързана с легендите за Вълчан войвода.

Каквито и да са били мотивите за създаването на ловното стопанство, неговото местоположение се оказва сериозен проблем, който прави невъзможни директните преходи от землището на село Гроздьово до село Голица, а това е направление през Камчийската планина, което се е използвало за движение хилядолетия наред.

Втората световна война

Бункерът в местността „Шерба“ край с. Гроздьово недалеч от ловното стопанство със същото име свидетелства за ожесточените сблъсъци в общината по време на най-кървавият военен конфликт в човешката история.

Съоръжението било използвано от партизаните от четата „Народна дума“, ръководена от Гроздьо Желев. През февруари 1943 г. органите на реда успяват да намерят местоположението на бункера и да го обградят. Под дъжд от куршуми, партизаните успяват да се спасят. Сраженията се прехвърлят по поречието на река Камчия и продължат с дни до смъртта на ръководството на четата. Селата Гроздьово и Цонево носят имената на двама от ръководителите – Гроздьо Желев и неговия съратник и добър приятел Цоньо Тодоров.

Не по-малко интересен е друг случай последните месеци на партизанското движение. През август 1944 година Приморският партизански отряд „Васил Левски“ успял да превземе теснолинейката на спирка „Ботево“ между с. Кривини и с. Долен чифлик (днес гр. Долни чифлик)  и да щурмува успешно близката трудова казарма, задигайки ценно оръжие.

За огромно съжаление обаче последните теснолинейки на територията на общината са закрити в края на 60-те години на миналия век и е доста трудно да се предположи къде се е намирала въпросната спирка.

Андрей Андреев, Магистърска програма „История, културно-историческо наследство и туризъм“

Покажи още
Close