България

Област Разград в цвят

В рубриката “Заедно към неизвестните красоти на България” Андрей Андреев ни представя област Разград:

Мнозина не са сигурни къде се простират границите на Лудогорието. Според всеки един автор и според всяка една карта обаче цялата област Разград попада в него. Областта е сред най-малките и по площ, и по население в страната, но за сметка на това има богато културно-историческо наследство и не по-малко богата природа. Нека разгледаме малка част от тях:

Часовниковата кула в Разград

Часовниковата кула в Разград е построена през втората половина на XIX-ти век.

Местните знаят добре, че нейната история започва през 1864 година. Тогава османският валия Мидхад паша заповядал старата и вече амортизирана часовникова кула (построена през 1764 г.) да бъде съборена и на нейно място да бъде издигната по-здрава и по-хубава.

Майсторът, който приел предизвикателството, се казвал Тодор Тончев от село Дурча. Общата височина на кулата е 26 метра.

С течение на годините тя загубила своя блясък, но през 1998 година била реставрирана съвместно от община Разград и областния съвет на Армаа, Северна Ирландия.

       

Лъвов и Орлов мост в столицата на Лудогорието

Всеки един турист, посетил центъра на Разград, би се натъкнал на два малки моста, върху които са окачени статуи на лъвове и на орли. Макар те да изгледат старинни, истината е, че са поставени преди по-малко от десетилетие.

Всичко започва през 2012 година, когато група студенти от Велико Търново посещават Разград за ежегодния симпозиум на ваятелите, чийто куратор е проф. Стефан Лютаков. Студентите изваяли две фигури на лъв, които общината харесала и решила да закупи. Така те били включени като част от мащабния проект за модернизация на градския център. Местните власти решили да се възползват от майсторството на младите ваятели и след време поръчали още статуи – този път на орли, които да бъдат поставени върху най-стария мост над река Бели лом – „Панчоолу моста“.

По настояване на професора върху двата моста били поставени по два екземпляра от животните, а не по четири както е в столицата София. За сметка на това те са по-големи по обем от софийските.

Първият паметник-костница, посветен на загиналите в Освободителната война

Противно на очакванията първият паметник-костница, посветен на загиналите в Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. не е в столицата на страната, а в „столицата“ на Лудогорието.

Първият камък на 10-метровия паметник е положен на 1 март 1879 г. от княз Александър Дондуков-Корсаков, който бил командир на ХIII армейски корпус. Самото здание е открито на 14 октомври 1880.

През 1967 година монументът е обявен за паметник на културата с национално значение като се изтъква, че е оригинален със своята архитектура. Костите на погребаните в разградските гробища руски войни са пренесени в него през 1978 година.

Джамията Ибрахим паша

Строежът на джамията е започнат между 1523 и 1536 г. върху основите на по-ранна джамия. Твърди се, че тя била построена от български майстори по поръчка на великия везир Макбул Ибрахим паша Паргалъ. След неговата смърт през 1536 г. строителството спряло и храмът е довършен чак през 1616 г. от Махмуд паша.

В продължение на над 2 века към джамията функционира османска обществена библиотека, провеждала и учебни курсове.

Според местна легенда Ибрахим паша решил да погуби майсторите, построили храма, за да не построят втори такъв. Българите разбрали за намеренията на пашата и изобретили дървени криле, с които литнали към Балкана в търсене на спасение. Те обаче забравили, че брадвите им били привързани към крилете и прерязали вървите. Така те паднали и напуснали света на живите.

Хювефарма арена

Хювефарма арена или стадион „Лудогорец“ е най-големият стадион в Североизточна България. Той е създаден през далечната 1954 година, но днешния си облик получава след основния ремонт от 2011 година. Към днешна дата неговия капацитет е 8500 зрители, а в случай на бедствие той може да бъде опразнен за едва три минути.

Едва една от трибуните му има свое собствено име – „Моци“. Тя е открита тържествено на 15 май 2015 година в чест на румънския защитник Космин Моци, който в решителен мач на 27 август 2014 г. срещу „Стяуа“ (Букурещ) трябвало да изпълнява ролята на вратар. Той успява да блокира две от дузпите на румънския отбор и по този начин Лудогорец се класира за груповата фаза на Европейската шампионска лига за пръв път. Това превръща „Орлите“ и във вторият български отбор, успял да постигне тези висини във футбола след Левски през 2006 година.

Природата

И до ден днешен област Разград е сред най-залесените български области. В миналото обаче огромната част на Лудогорието била покрита от обширни широколистни гори от летен дъб, зимен дъб и цер. Макар днес горските масиви да са далеч по-малко областта запазва разнообразието си както в растителния свят, така и в животинския.

Село Самуил

Село Самуил е един от малкото общински центрове в България, чиято история може да се проследи до самото си основаване. То води своето начало с построяването на ЖП линията Русе – Варна през 1866/1867 година. Първоначално основано като гара Ъшъклар, то започнало да се разраства като в него дошли редица български заселници. След Освобождението село Ъшъклар започнало да се развива бурно заради значимостта си на транспортен център и развитото си земеделие. По-късно гарата станала разпределителна след като от нея била създадена нова линия до Дулово (по-късно удължена до Силистра). През 1934 година селото било преименувано на Самуил в чест на българския средновековен владетел.

Тъй като то възникнало на празно място, е едно от най-добре планираните общински центрове в Североизтока.

Демир баба теке

Демир баба теке  е алевийско теке с тюрбе в границите на Историко-археологическия резерват „Сборяново”.

Текето (гробница) се почита от мюсюлманите алевиити (алиани). Те са етнорелигиозна група, която има свои обичаи и вярвания. Те не използват установената мюсюлманска обредност и  почитат гробниците на своите светци. Един от тези светци е Демир баба (Железният баща).
За Демир баба обаче няма никакви данни. Според местните той живял в XVI в. и вършил най-различни чудеса.

Мястото, на което е построено текето, било свещено за всички народи, населявали региона през последните 3 хилядолетия. Говори се, че на негово място е имало древно тракийско селище, българско оброчище и манастир.

Автор: Андрей Андреев, магистърска програма История, Културно-историческо наследство и туризъм

Покажи още
Close