Университетът

Монография на Христо Боев рисува една непозната Добруджа

Монографията на гл. ас. д-р Христо Боев, преподавател в Катедра „Английска филология“ на Шуменския университет, „Различната Добруджа в литературата между войните“ излезе от печат. Книгата изследва непознат аспект от периода на румънското владение на Южна Добруджа и начина, по който тя присъства в румънската литература.

UniMedia: Каква Добруджа ще открием в книгата „Различната Добруджа в литературата между войните“?

Христо Боев: За авторите, които са писали за българската Добруджа, тя се явява чужда за всички тях. Като казвам всички, имам предвид румънските автори, които са писали за нея. Става въпрос за Антон Холбан, Чела Серги, също и Михаил Себастиан, на когото Балчик му е любимо място. Той има един изключителен роман, който се казва „Произшествието“ и един изумителен дневник, който обхваща периода от 1935 до 1944 година. В този дневник има изключителни пасажи за Балчик. Но за всички тези румънски автори Добруджа се явява чужда. И понеже аз правя сравнение между техните изображения на Добруджа и тези на Йовков, тя се явява чужда и за самия Йовков. Защото той е роден в Жеравна, но открива себе си като писател в Добруджа. За Йовков Добруджа се явява по двоен начин друга, защото той пише за нея, когато не е там, а се намира в Букурещ, София или Варна. Аз изследвам именно тази другост и какво дава тя. Факт е, че ситуацията е много особена за всички. Аз я наричам „колониална“, защото по същество, когато Румъния навлиза в българска Добруджа и я окупира, в румънската преса се води, че България е тази, която е окупатор на Добруджа. Това е така, защото между 1916 и 1918 след битката при Тутракан Добруджа е върната обратно на България за две години и България заема територии и в Северна Добруджа. През 1918-та тя отново е върната на Румъния и съответно тяхната преса нарича това „българска окупация на Добруджа 1916-1918“.

UniMedia: От къде идват тези настроения в Румъния спрямо Южна Добруджа и цялата тяхна теория за тази земя?

Христо Боев: Румънците тръгват от идеята, че те всъщност са наследници на даките и на римляните, които са обитавали тези земи чрез император Траян, след това следва латинизиране на населението. Но преди да дойде Траян има карти на даките, които владеят Северна и Южна Добруджа, а на север територия, която обхваща съвременна Румъния и части от днешна Украйна. И това е преди да се установи Първата българска държава. Това е важен факт, понеже това тяхно владение чрез даките е около 400 години преди създаването на българската държава. С други думи те изграждат една теза, че тя е била тяхна като част от тази територия много преди българите да дойдат.

Аз разглеждам и румънската преса най-вече в едно списание за култура „Аналеле Доброджей“. Това списание се установява почти веднага след като Добруджа е присъединена към Румъния през 1878 със Санстефанския мирен договор. Фактически с този договор Румъния получава Северна Добруджа, като преди това никога не е била там като държава – Румъния като държава – обединението на княжествата на север от Дунава – съществува от 1 декември 1918 г. Това са интересни неща, защото от една страна даките са били там някога си според самите румънци, а от друга страна е факт, че Румъния като държава никога не е стигала до Северна Добруджа преди Санстефанския мирен договор. Аз проследявам еволюцията на румънската преса като се почне от тези настройки и се стигне до един по-умерен тон, който идва след като Добруджа се връща обратно пак при Румъния (между 1918 и 1940). Както и по-умереният тон на други списания, докато за „Аналеле Доброджей“ може да се каже, че е явно антибългарско списание. Но други списания далеч не са такива. Някои от тях имат и статии на български дори. Разглеждам и развитието на Балчик през румънско управление, разглеждам и начина, по който румънските автори изобразяват Балчик – Чела Серги, Михаил Себастиан, Антон Холбан. Сравнявам техните описания на Балчик и на Каварна. Разглеждам как са отразени етносите в техните творби и особено българския етнос. Чела Серги е полубългарка, но интересното е, че нейното отражение на българския етнос в „Паяжината на паяка“ не е много забележително. Той изпъква, когато тя е малка и баща й казва, че няма да ходи да се бие срещу българите и да убива своите племенници, които са българи. Но когато тя идва в Балчик, българският етнос е минимизиран по същия начин както го виждаме и в произведенията на Холбан.

UniMedia: На какво се дължи това?

Христо Боев: Аз говоря за един ориентализъм. И правя сравнения с начина, по който ориентализмът присъства в книгата „Ориентализмът“ на Едуард Саид, която е основополагаща за такъв тип изображения, когато другите пишат за теб, когато са те завладели и се намираш на изток спрямо тях, но това е цяла поредица от омаловажаващи епитети и квалификации. Правя сравнение и с книгата на проф. Мария Тодорова „Imagining the Balkans“. В тази забележителна книга са описани българите както са видени от други националности. И от тази гледна точка моята книга също е до голяма част и това, защото тя анализира същото, а именно как румънците са видели българите по време на периода, в който са владели Добруджа.

UniMedia: Този ориентализъм ли стои в основата на това, че на Балканите и в частност българи и румънци, не си познаваме културите, не се познаваме един друг?

Христо Боев: Точно така. В тази връзка е много интересно, защото когато идват румънските художници и виждат Балчик, градът се превръща в най-рисуваното място в Румъния. Те обаче до голяма степен виждат ориенталски пейзаж. В техните рисунки могат да бъдат видени хора с фесове, общо взето българите не се виждат. Практически правят изображения на турците и татарите, а българи не можем да видим никъде в техните рисунки. Татарската махала им става любимо място за рисуване. Това е, което се нарича ориентализъм – да видиш ориенталското, източното на дадена земя, да ѝ го припишеш дори, а да не си в състояние да видиш тези черти, които не са ориенталски. А практически такива е имало. Например Лучан Бойа пише, че по това време през 1913, когато Румъния взема Южна Добруджа, българското население преобладава в Балчик. И той посочва дори точния брой румънци, които са били там, именно 17 души. Българското население преобладава, следва турското и татарското. Реално те не са видели толкова ориенталско място, колкото им се иска. По-скоро са видели ориентализма на мястото, отивайки в конкретни кътчета, където той е присъствал. Това са били интересните моменти за румънските автори, защото в Северна Добруджа, която те вече са владели от 1878 година, пак има турци, но те не изпъкват така, както колоритно изпъкват в Балчик със своите фесове.

UniMedia: Чии други наблюдения изпъкват в спомените на румънските автори от този период?

Христо Боев: Разглеждам и военните спомени на известния румънски модернист Джордже Топърчяну, който се оказва пленник по време на битката в Тутракан и който пише една забележителна книга за начина, по който се е състояла тази битка – как той попада в плен и предава едни много забележителни впечатления от първо лице. Те са свързани с това, че му се налага да плува през Дунава към румънския бряг в опит да избяга, но румънците стрелят по него, връща се на българска земя и се предава на българската войска. Неговите спомени са забележителни в това какво се случва после. Той тръгва с нагласата, че българите са зли и много лоши хора, без съмнение резултат от влиянието на военната преса. Той не ги вижда чак толкова лоши, нещо повече, получава забележително отношение от един българин от Разград, с когото говори на френски по време на неговото заминаване като военнопленник в Пирин, където се оказва накрая. И докато е в Разград той получава и насърчаване от този и българин, и хляб. И Топърчяну казва едни забележителни думи, че никога няма да забрави този разградчанин и иска да го срещне пак дори и след смъртта си. С опознаването на българите той стига дори до едни по-топли отношения с тях, които биха били основата на приятелство след войната.

Практически това представлява и самият труд. Аз го наричам „Различната Добруджа“, защото никой не е писал за тези румънски автори до сега, а те са писали за Добруджа между войните.

Рецензент на книгата е доц. д-р Юрий Проданов, ръководител на Катедрата по журналистика и масови комуникации в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, а научен редактор е проф. д-р Петър Стоянович.  „Различната Добруджа в литературата между войните“ ще може да бъде открита и в електронен вариант в издателството на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

UniMedia

Покажи още
Close