През уикенда д-р Севджихан Еюбова, преподавател в Катедра “Технологично обучение, Професионално образование и Предучилищна и Начална училищна педагогика” на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, взе участие в Международната логопедична конференция „Емоционални и поведенчески нарушения” в Албена.
В доклада си на тема „Детската автоагресия като форма на комуникация”, тя представи мобилно приложение в помощ на емоционалното ограмотяване на децата в предучилищна възраст. Приложението е разработено по програмата на МОН „Млади учени и постдокторанти“-2019.
UniMedia: Само преди няколко дни 10 момичета пребиха своя съученичка в Южния парк в София. На какво се дължи повишаването на агресията сред децата?
Д-р Севджихан Еюбова: Проблемните поведения са форма на комуникация. А агресивността си е личностна характеристика. Тя е заложена в човека, има я като реакция на околната среда и агресията дори е вид защитно поведение. В този смисъл, няма как агресията да изчезне. Но ние като разумни същества трябва да можем да я култивираме по един не толкова нараняващ начин.
Но в световен мащаб се наблюдава тенденция агресията да е форма за разрешаване на конфликтите – от едно обикновено скарване между двама души, където агресивният печели, до чисто военни конфликти, които са много големи като мащаби. Така този вид агресия се задава като норма в обществото и постепенно възрастовата граница за този вид разрешаване на конфликти се понижава. И ние сме свидетели на резултата. Когато видиш, че по този начин имаш власт над хората и ситуациите, ти става стратегия.
UniMedia: А тогава автоагресията от къде произлиза?
Д-р Севджихан Еюбова: Автоагресията има няколко измерения. Специално изследването, което проведох с юноши, сочи, че се случва много често при деца, които са много напрегнати, много невротизирани. Факторите за това могат да бъдат различни – може да са изключително натоварени във връзка с очаквания на родители да се представят отлично, деца – перфекционисти, такива с таланти. Ти виждаш едно прекрасно дете с блестящи резултати, но в същото време това е едно дете, което се самонаранява и по този начин си регулира напрежението в тялото. Но има и случаи на деца, които са били неглижирани, жертви на домашно насилие и такива с психични проблеми.
UniMedia: Можем ли в такива случаи да говорим за липса на емоционална грамотност?
Д-р Севджихан Еюбова: Това за мен е едно от основните неща – че много късно децата научават, че трябва да говорят за емоциите си. Първоначалните данни в изследване, което правя, са, че в предучилищна възраст децата използват много малко думи за емоции. Ако ги попитаме: „Как си?”, те просто отговарят: „Добре съм”. Включително и възрастните не могат да отговорят на този въпрос, ясно и категорично да индикират емоцията. А давайки възможност на децата през езика да изразят емоциите си, ние реално ще ги предпазим от конфликти и от автоагресия. Но трябва да се започне в тази възраст – от предучилищната.
UniMedia: Това може ли да се обвърже по някакъв начин с образованието?
Д-р Севджихан Еюбова: Задължително! В момента образователните направления не предвиждат знания и компетенции, свързани с това как човек сам да си управлява емоциите и да си саморегулира поведението. Идеята ни е проектът „Играй с Фори”, който ние разработихме, да навлезе под формата на игра и като възможност децата да се учат. Защото никой в училище не ги учи как да се успокояват, когато са напрегнати и да управляват стреса.
UniMedia: Какво е „Играй с Фори”?
Д-р Севджихан Еюбова: Фори или Никифор е едно симпатично таралежче. А „Играй с Фори” е едни проект, който миналата година спечелих, кандидатствайки по програмата на МОН „Млади учени и постдокторанти“-2019 в ролята си на постдокторант.
„Играй с Фори” е мобилно приложение за телефона на родителя или пък може да бъде инсталирано на интерактивна дъска в детските градини. Постоянно се коментира, че технологиите се вредни за децата. Но те са вредни , когато съдържанието не се регулира от възрастните и се използват за забавачка на децата. А идеята на мобилното приложение е възрастният заедно с детето да бъде в тази игра.
В първата част на приложението има картинен речник с лицевите експресии. Четейки текста, възрастният ориентира детето в какво настроение е Фори на база на лицеви експресии.
След това има игрова част, в която детето, докосвайки екрана, трябва само да разчете емоциите на Фори – дали е тъжен, весел и т.н. Има право на три опита, както е в педагогическите експерименти и му се дава обратна връзка с емотиконки. А третата част на играта вече е офлайн и е свързана с различни упражнения за релаксация на тялото, спокойно дишане, оцветяване, рисуване…
Тепърва ще пуснем играта по детските градини в Шумен. Пандемията малко забави осъществяването на плановете ни, защото не искаме общуването да е само дистанционно. Бихме искали игрите с Фори да стават чрез интеракция – било то с учител или родител. В Шумен вече има три детски градини, които очакват да работят по тази програма. В момента приложението е безплатно, тъй като е с научна цел. Една част от приложението ще бъде пусната и в интернет, която да може да се тегли свободно.
Идеята е, че тази програма може да се използва като превенция за автоагресията в юношеството. Ако приложим „Играй с Фори”, бихме могли да подобрим социалните умения на децата и реално ще се направи превенция на агресивните видове поведения.
UniMedia
Снимки: Личен архив
