Студентската научна конференция „Екология и околна среда” се проведе за 12-ти пореден път. Организатори са Шуменският университет, Факултетът по природни науки и Катедра „Биология”.
Форумът събра над 60 участника от Шуменския университет, Лесотехническия университет, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски“, Факултета по фармация на Медицински университет – гр. Варна, Пловдивския университет, Университет Коменски в Братислава, Държавен педагогически университет на Дагестан, ученици от СУ „Сава Доброплодни“ и ПМГ „Нанчо Попович“ – гр. Шумен, Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ – гр. Варна, Търговска гимназия, – гр. Бургас, Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. Попово.
В програмата бе включена академична лекция на тема „Оценка на бионатрупването на микропластмаса в морските мониторингови видове от българската черноморска акватория ” на доц. д-р Севгинар Ибрямова.
“Kато един от основните глобални проблеми на съвременния свят е натрупването на микропластмаса в световните океани и Черно море не прави изключение”, заяви за UniMedia тя. И допълни, че през последните години оценката на количеството и качеството на микропластмасата в околната среда се превърна в една от водещите проблематики на екологията. Производството на пластмаса нараства експоненциално – от 2,3 милиона тона през 1950 до приблизително 400 милиона тона до 2015. Очаква се удвояване на производството до 2050 г.
“Понятието микропластмаса обхваща много хетерогенна съвкупност от частици”, уточни доц. Ибрямова. По нейни думи по-голямата част от микропластмасата се получава от разграждането на по-големи пластмасови отпадъци. Най-общото определение за микропластмаса е “синтетични полимерни частици с големина до 5мм“. Все повече се налага и понятието нанопластмаса. Тя е с размери ≤ 1 μm, което автоматично определя размерите на МП между 1 μm и 5 mm. Докладвани са много отрицателни въздействия върху морските организми. “Темата за ефектите на микропластмасовите частици при различните видове животни предстои да бъде обект на много нови проучвания. Все още няма данни за това какво би причинила микропластмасата на човешкото здраве и здравето на нашите деца в бъдеще”, коментира доц. Ибрямова.
В доклада й бяха представени обобщени резултати от проучвания за количеството и качеството на микропластмаса в бялата пясъчна мида, черната морска мида и 5 вида риби като сафрид, кефал, зарган карагьоз и лихнус от българската акватория на Черно море, уловени през периода февр. – септем. 2022 г. Всички тези видове са обект на стопански улов. Изследването е проведено в Катедра „Биология“ на Шуменския университет.
“Наличието на микропластмаса е установено в 100% от изследваните проби”, категорична е доц. Севгинар Ибрямова.
UniMedia
