Студентът по журналистика в Шуменския университет Андрей Андреев бе в полския град Лодз по програма Еразъм +. Ето и неговите впечатления:
Лодз е един от малкото градове, които предлагат по нещичко за всеки. Трудно е пътешественик, попаднал в третия по големина полски град, да остане разочарован. В града могат да бъдат видени типичните за социализма малки сиви панелни блокове и съвременни пъстри сгради, изоставени къщи и чисто новите им аналози, стари соц возила и луксозни съвременни лимузини.
Въпреки всичко духът на отминалата епоха е трудно доловим за нетренираното око и поляците предпочитат да гледат към бъдещето устремено, опитвайки се да се придържат към своята собствена култура и да я надграждат според съвременните тенденции.
Непременно посетителите на града ще обърнат внимание на бурния културен живот. През последните години Лодз е познат като „полската столица на графитите“. По големите булеварди, а и на някои малки улички могат да бъдат намерени улични графити, които съвсем не са дело на вандали, а са покровителствани от местната власт. Ако някои от тях изглеждат реалистично, то други изпъкват със своята чудатост.
Друга важна част от културния живот, която няма как да не бъде забелязана, са статуите, пръснати из цели град. Някои от тях са просто декорации с чисто естетическа функция, но повечето са паметници на свързани с града исторически личности. За разликата от мегаломанските паметници от времето на студената война и скучните бюстове, които повечето българи познават до болка, паметниците в Лодз имат за цел да изобразят личностите по един начин, който рядко сме свикнали да виждаме в България – като живи хора. Повечето туристи не пропускат да се снимат с живите.
Лодз е един от най-зелените градове в Европа, в който жителите и посетителите на града се радват на 40 градски парка, всеки от които има своите собствени специфики. Без значение от часа или температурата на въздуха, живот в зелените площи на града винаги има особено в парковете, в които могат да бъдат намерени изкуствени езера. И които често „се радват“ на рибари въпреки, че в града има регламентиран рибарник.
Но както вече отбелязах, поляците държат изключително много на своята самобитност. Те приемат съвременните тенденции в културата и необходимостта от досег с природата, но ключова роля за тях играе вярата. Без значение дали приемат църквата просто като стожер на традиции, които трябва да бъдат спазвани или като път към спасението, жителите на Лодз се стараят да присъстват на богослужения. Ако даден пътешественик иска да провери с очите си, дали поляците наистина са толкова религиозни, колкото се говори в социалните мрежи, то би било добре да посети не само католически храмове, но и православни и протестантски, които също се радват на интерес.
Действително хората в Лодз не се различават по нищо от западните хора, за които българските работяги зад граница разказват с въздишка. Това са хора, които не се вманиачават в проблемите си и не губят своята вяра в бъдещето, хора, които някои биха нарекли „щастливи и слънчеви“. Подобно спокойствие обаче не се дължи единствено на материално благосъстояние. То е плод на нещо, което трудно може да бъде описано с думи, но което повечето българи наричат „уреденост на живота“. Не бива да забравяме обаче прословутата крилата мисъл „Индия е най-бедна материално, но най-богата духовно“. Затова може би е редно да погледнем съдържанието на това, с което разполагаме и да си зададем въпроса дали пък и ние не можем да бъдем „щастливи и слънчеви“ хора като жителите на Лодз. В България също разполагаме със зеленина (природа), модерност (култура и историческа памет) и църкви (традиции).
Автор: Андрей Андреев, IV курс, Журналистика
