Поетът Красимир Симеонов е роден през 1967 г. в гр. Варна. Завършва Българска филология в ШУ “Епископ Константин Преславски”. Публикувал е свои стихове в студентския и националния печат. Негови творби са превеждани на руски, английски, полски, гръцки, френски, сръбски, словенски и турски.
Съвсем наскоро Стоянов издаде аудиодиска “Зверобой”. В него той чете избрани стихове, записани с музикален акомпанимент. Дискът не се продава, всеки може да си го изтегли в интернет, подчерта Красимир Симеонов при гостуванего си в предаването “Гравитация 0” по Радио Варна. С него разговаря Мартин Николов.
Защо реши по този начин да представиш поезията си?
– Защото аз по убеждение съм анархист и смятам, че е добре всеки да има достъп до стиховете ми.
Доколко аудио книгите изместват нормалните книги и четенето изобщо?
– Аудио книгата има своите предимства. Тя може да бъде слушана и по този начин въздейства на две нива. По-директно стига до реципиента, когато се чете и има музика като фон. Въпреки това смятам, че най-добре човек би могъл да потъне в думите и посланията, когато чете от книга. Аудио книгите никога няма да заместят самата книга на хартиен носител. Книгата като предмет е съкровище!
Трудно ли е на един автор да обяснява творчеството си?
– Не само, че е трудно, но никак не трябва да се случа това нещо. Това е въпрос, който не бива да бъде задаван. Въпросът е какво си изпитал и почувствал ти, след като си прочел тази творба.
Имал ли си интересна интерпретация на своите стихове?
– Да, имал съм много интересни “прочити”. Звънна ми майка на дете, което се е самоубило. Прочитайки мое стихотворение, тази жена беше намерила сили да преодолее тази мъка. Това беше нещо дълбоко съкровено за мен.
Защо “Зверобой”?
– Едно от значенията на тази дума е “прогонването на звяра в мен”. На руски в момента думата съществува със значението на билката жълт кантарион. Самото заглавие трябва да е изкъртващо в началото и мисля, че “зверобой” е точно такава думичка, която те захапва.
