Светът

Кой е ключът към разгадаването на мъртвите езици?

Пострадали през вековете, клиновидните знаци, гравирани върху древните глинени плочки, могат да бъдат видени на изложение в Британския музей, съобщава ББС. Тези малки знаци представляват най-старата писмена система, позната на света – клиновидната.

Създадена преди повече от 5000 години в Месопотамия, територията на съвременен Ирак, клиновидната писменост е оставила сведения за живота на завладяваща цивилизация, продължила своето съществуване с хилядолетия. Близо половин милион е броят на откритите до този момент глинени плочки. В тях могат да се прочетат както яростни писма между воюващи владетели, така и ритуали за успокояване на бебе. Благодарение на тях знаем и за възхода и падането на първите империи в света – Акад, Асирия и Вавилон.

Въпреки това, тъй като клиновидната писменост е била дешифрирана за пръв път в края на XVIII век все още 90% от текстове остават непрочетени.

Това обаче може да бъде променено, благодарение на един съвременен помощник: машинния превод.

“Влиянието, което Месопотамия оказва върху нашата култура, е нещо, което широката общественост не познава добре”, казва Емили Падже-Перон, изследовател по асириология в университета в Торонто. По нейни думи Месопотамия е дала на човечеството колелото, астрономията, 60-минутния час, географските карти, историята за потопа и първото литературно произведение – епичната поема за Гилгамеш. Падже-Перон координира проект за машина, който превежда 69 000 месопотамски административни записи от 21-и век преди новата ера.

“Имаме информация за различни аспекти от живота на хората от Месопотамия, но за жалост не можем да почерпим от опита им в области като икономика или политика. Причината за това е, че не можем да разчетем източниците, които биха могли да ни помогнат, за да разберем тези общества по-добре”, казва Падже-Перон.

Алгоритмите, създадени от нейния екип,имат за цел да анализират 4 000 древни административни текста от дигитализирана база данни. Всеки един от надписите дава информация за доставка на стоки. Екипът от учени е транслитерирал текстове на латиница. Така например шумерската дума „голям“ бива предадена като „гал“.Тъй като формулировката на текстовете е една и съща, те лесно могат да бъдат транслитерирани.
“Текстовете, върху които работим, не са интересни поотделно”, казва Пагьо-Перон. По нейни думи записите ни дават представа за ежедневния живот в древна Месопотамия, за структурите на властта и търговските мрежи, но и за други аспекти на социалната й история, като например ролята на жените работници. Тя добавя, че преводите ще дадат възможност на учените от други области да изследват тези богати аспекти на живота в древния свят.

“Шумерите са изключително различни от нас, но в същото време имат проблеми като нашите”, обяснява Падже-Перон.

Падже-Перон се надява, че машините в крайна сметка ще могат да превеждат по-сложни плочки надруги езици като Акадски.

„Владетелите на древна Месопотамия са мислили за миналото и бъдещето. Те зачитали клиновидните текстове от предишни епохи и на края на живота си създвали  надписи, на които записвали имената и постиженията си, за да може следващите владетели д се учи от тях. Завоеванията им може и да са забравени от мнозина, но най-мощното им изобретение, писането, е помогнало на човечеството да развива идеи и технологии в продължение на хилядолетия – а сега, да се обучим машини, които да ни покажат миналото”, обобщава ученият.

По текста работи: Андрей Андреев, III курс, Журналистика

Покажи още
Close